Сложен коституционноправен казус се оформя около Министъра на финансите Симеон Дянков.През 1991г. Министър Дянков се установява в САЩ,където по-късно се жени за американка и получава американско гражданство.
На 27 юли 2009г. Дянков полага клетва пред Народното съ......брание като Министър на финансите.Оттук започва и спорът.Според практиката на Коституционния съд по дело за неконституционносъобразност на народен представител от 2 март 1995г. с Решение № 2 от 13 април 1995г. като неконституционосъобразен се счита изборът на депутат,имащ към момента на полагането на клетва двойно гражданство.Това решение е в съответствие с чл.65 ал.(1) от КРБ.Въпреки,че не е избиран за народен представител съгласно чл.110 от Конституцията на Република България "Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители".Опирайки се на Решение № 2 от 13 април 1995г и на чл.110 от КРБ можем да заключим,че към момента на полагането на клетва пред НС Симеон Дянков не е отговарял на изискванията на Конституцията и изявлението му,че ще се откаже от американското си гражданство няма правна сила дори и да е било осъществено впоследствие от гледна точка,че разпоредбите на Конституцията се отнасят до момента на избора.
Въпреки това обаче съгласно чл.149 от КРП в правомощията на Коституционния съд не е разглеждане на дело за неконституционосъобразност на избор на Министър.Освен това според ал.(2) от КРБ "Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд".Това от своя страна означава,че правомощията на Министър Симеон Дянков не могат да бъдат прекратени с Решение на КС или промяна в ЗКС,даващи правомощието на КС да се произнася по дела за неконституционосъобразност на избора на министри.

Хах, това е наистина интересно Това е наистина интересен казус. Мисля, обаче че макар и точно от фактическа гледна точка, практически е малко силно да наречем избора му "противоконституционен" (пък дори и така да е правилно от юридическа гледна точка). Просто става въпрос за процедурно нарушение. Правилно е било първо да се откаже от американското си гражданство, а след това да положи клетва като министър. А той е направил обратното. Естествено процедурните грешки също са повод един акт да бъде обявен за противоконституционен. Важното в случая е СМИСЪЛЪТ на конституцията. Защото тя трябва да бъде прилгана в ТОЧНИЯ Й СМИСЪЛ. Той естествено се установява от КС, но обективно погледнато е следният: министър не може да има двойно гражданство. След като в момента Симеон Дянков има само българско гражданство, то той отговаря на конституционните и законовите изисквания за монистър. И дори и да бъде променен Закона за конституционния съд и да бъдат разширени правомощията му, Симеон Дянков отново няма да бъде освободен от поста си, защото в момента на постъпването на жалбата пред КС (той не можа да се самосезира, някой трябва да поиска отстраняването на Дянков) той ще отговаря на конституционните изисквания. Защото:

"неконституционосъобразен се счита изборът на депутат,имащ към момента на полагането на клетва двойно гражданство" - тоест може да се оспори техният избор (състоянието на гражданството им към момента на техния избор)

НО

"Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители" - тоест може да се оспори тяхното моментно състояние, имат ли или нямат в момента двойно гражданство, а не техния избор, момента на полагането на клетва и др.

Тоест: депутатът към момента на избора си има двойно гражданство, следва да се обави изборът му за противоконтитуционен, дори и да си промени след това гражданския статус. Ако министърът има двойно гражданство, това също е противоконституционно, но това положение е такова до момента в който той не осатне единствено с българско гражданство. Тоест към настоящия момент противоконституционна ситуация не е налице.

Хубаво е да си първи курс и да четеш закона, хубаво е да търсиш и смисъла му, още по-хубаво е да го правиш и с конституцията. Само дето неслучайно, за да станеш конституционен съдия има доста повече изисквания... като например да гледаш закона в цялост...
и да ти подскажа...
чл.109 КРБ
Министрите полагат клетвата на народните представители по чл.76(2) КРБ.
Сега може да се пробваш да поразсъждаваш за значението на тази клетва и в какво качество я извършват депутати/министри с двойно гражданство - в качеството си на български граждани или в качесвтото си на чужди граждани? Кога възникват правомощията на министрите/депутатите - преди или след клетвата?
Значението на полагането на клетва, докато е нарушено изискването за само българско гражданство - т.е. ако към момента на полагането е налице нарушението, как се отразява това на конституционността на клетвата...
и т.н.
Съвсем отделен е въпросът в такъв случай доколко противоконституционнен ще е изборът на Министерски съвет, ако към момента на избора една част от него (даден министър) не отговаря на изискванията - т.е. дали МС се избира в цялост (за което също има спорове сред теоретиците) и ако е така, целият МС ли ще е противоконституционне или само на този министър, а решенията на МС, взети по времето докато даден министър притежава двойно гражданство???

А ако искаш да разсъждаваш още ... имай предвид че Търновската конституция официално не е отменена и в този смисъл е действаща и всички конституции след нея са противконституционни и че България не е република, а е монархия....

Определено интересна тема, но според мен нещата отиват малко встрани. Колегата Николаев поставя въпроса, ако не се лъжа, как може да се окаже контрол върху противоконституционен избор на министър. Според мен отговорът е прост - НС назначава МС с решение, което подлежи на контрол от КС. Според мен няма пречка упоменатото решение да бъде обявено частично за противоконституционно, въпреки че това би създало много проблеми. Все пак според мен идеята би трябвало да бъде да се съхранят масимален брой от актовете на МС, след като неизбираемостта засяга само един от министрите. Явно при писането на конституцията не им хрумнало, че някой може да я пренебрегне точно по този начин...

Вече по другата тема - клетвата според мен е доста символична, наистина това е моментът на завършване на фактическия състав и съответно към този момент трябва да се отчита дали лицето отговаря на съответните изисквания. Но нищо повече. Затова според мен не може да се коментира дали клетвата е конституционна или не.

А това за Търновската конституция според мен е абсурдно като идея. При конституцията формализмyt в някои отношения не е застъпен до такава степен, както при другите нормативни актове, и затова е нормално с оглед на същността й, след като ВНС е създало нова, старата автоматически да се отмени.

Не може, пич Чл. 149, ал. 2 КРБ: Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.

По същество:

Забележете следната тънка разлика между иначе аналогичните разпоредби на Конституцията:

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Тук е разковничето. Ако пренесем концепцията за недействителността на юридическите актове в конституционното право (с цялата условност на тази операция), бих казал, че в случая с народните представители при наличие на двойно гражданство изборът би бил "нищожен" (именно с оглед формулировката на чл. 165, ал. 1, която носи идеята за изначална порочност на избора), а в хипотезата на избран от НС по предложение на министър-председателя министър с двойно гражданство - изборът би бил "унищожаем" - просто самата формулировка на чл. 110 ни насочва, че тук конститутивният ефект на избора не е до такава степен предпопределен от наличието на всичките предпоставки, за да бъде едно лице министър (както се изразява конституционният законодател, а не "за да бъде избрано едно лице за министър"). Връщайки се пак към формулировката можем да заключим, че при народните представители още самият начален акт - изборът, подлежи на контрол за конституционосъобразност, и неслучайно такова контролно правомощие е дадено на КС. В случая с министъра от конституционната разпоредба следва, че там евентуален контрол е необходим не в момента на избирането му за министър от НС, а впоследствие (друг е въпросът кой е субектът на този контрол, но това не ни касае в случая - въпросът е: има ли изобщо неконституционосъобразност на акта и доколко тежка е тя).

Нека обобщя вкратце идеята си от горния параграф: двойното гражданство на народния представител влече нищожност на избора, а двойното гражданство на министъра води до унищожаемост на избора.

Както унищожаемите актове могат да се санират, защо пък да не се санира несъобразеният с конституцията избор на Симеон Дянков за Министър на финансите впоследствие - чрез неговия отказ от американското му гражданство, особено при положение, че няма нормативно регламентирана процедура за отмяна на избирането му, а и дори да приемем абсолютно правилната забележка на aahz ("НС назначава МС с решение, което подлежи на контрол от КС. Според мен няма пречка упоменатото решение да бъде обявено частично за противоконституционно..."), целесъобразността изисква да се допусне отстраняване на този порок на избора впоследствие - т.е. саниране.

Мисля, че е малко спорно към актовете на НС да се прилагат категориите нищожност и унищожамеост, да не кажа дори, че е абсурдно. Дори да се абстрахираме от разните там сравнения с АП(които сочат, че недействителността няма приложение), то може да се посочи довод, който разсипва тази теория - ако има недействителни актове на НС, то кой прогласява нищожността им или ги унищожава? Отговорът е прост - такъв орган няма. Като съчетаем този довод с функциите на КС, мисля, че е наистина излишно да измисляме нови правни фигури, за да обясним нещо, което си има доста по-просто решение.
За целесъобразността - съгласен съм, то и затова въпросът не се повдига(тук логиката според мен е, че ако всички субекти, които могат да сезират КС, не използват това си правомощие, то в обществото има консенсус по темата), алтернативата поставя проблеми - например какво ще се случи с бюджета.

И все пак, още веднъж - какъв е тоя стремеж да се прилагат институти, които нямат общо с КП? И доста надълго и нашироко си обяснил каква е разликата между "не може да бъде избран" и "не може да бъде" - каква полза, това си е чиста заигравка с буквите?!

Абе вие може и да си дискутирате и коментирате, но никой няма да събори Дянков.Дори и да е противоконституционно избран.

Скорпион е доста повлин от треската преди изпита по АП, но категориите "нищожност" и "унищожаемост" важат що се отнася до административните актове на изпълнителната власт, а не на законодателната, каквото е решението на НС, с което е избран министър. Отделно, за да се реши тоя спор трябва да се видим дали има тълкувателно решение на КС за чл. 110, тъй като конституционната норма е твърде абстрактна и не може да се заключи за какво точно иде реч...т.е. министърът трябва да отговаря на кои точно изисквание и дали на всичките ? Мойто убеждение е, че няма изисквания за гражданството, тъй като сме имали и премиер с царка титла и чуждо поданство.
п.п. няма ТР относно чл.110

Решението на Народното събрание в случая няма нормативен характер, тоест не е законодателен акт. Че Народното събрание е титуляр преди всичко на законодателната власт - ясно, но в случая това решение носи белезите по-скоро на акт по осъществяване на държавното управление в административноправен смисъл, какъвто е например актът на министър-председателя, с който той назначава заместник-министри.

Да, прав си, но в случая имах предвид, че унищожаемост и нищожност се отнасят до актове на изпълнителната власт, а не на НС независимо от това дали НС изпълнява чисто законодателни или административни функции.

Продължавам да не разбирам... Има си ясен механизъм за контрол върху актовете на НС без оглед на това дали са норамтивни или не (изключваме, разбира се, чисто политическите), но се търсят някакви аналогии, сложни фигури.
А за чл. 110 какво тълкуване е необходимо? Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които нямат друго гражданство, навършили са 21 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.

...откъдето следва,че министър не може да бъде лице с друго гражданство.Пращам ви практика на КС по дело за неконституционосъобразност при избора на народен представител.
http://www.constcourt.bg/Pages/Document ... spx?ID=200
С решението си КС прекратява пълномощията на народния представител на основание второ гражданство към момента на избора.Ако приемем,че по силата на чл.110 изискванията за народен представител са приложими и към министър,то в момента на своя избор той не е отговарял на условията.