svetlio.varna написа:
И дори и да бъде променен Закона за конституционния съд и да бъдат разширени правомощията му...
Не може, пич
Чл. 149, ал. 2 КРБ: Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
По същество:
Забележете следната тънка разлика между иначе аналогичните разпоредби на Конституцията:
Чл. 65. (1) За народен представител
може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Чл. 110. Членове на Министерския съвет
могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
Тук е разковничето. Ако пренесем концепцията за недействителността на юридическите актове в конституционното право (с цялата условност на тази операция), бих казал, че в случая с народните представители при наличие на двойно гражданство изборът би бил "нищожен" (именно с оглед формулировката на чл. 165, ал. 1, която носи идеята за изначална порочност на избора), а в хипотезата на избран от НС по предложение на министър-председателя министър с двойно гражданство - изборът би бил "унищожаем" - просто самата формулировка на чл. 110 ни насочва, че тук конститутивният ефект на избора не е до такава степен предпопределен от наличието на всичките предпоставки,
за да бъде едно лице министър (както се изразява конституционният законодател,
а не "за да бъде избрано едно лице за министър"). Връщайки се пак към формулировката можем да заключим, че при народните представители още самият начален акт - изборът, подлежи на контрол за конституционосъобразност, и неслучайно такова контролно правомощие е дадено на КС. В случая с министъра от конституционната разпоредба следва, че там евентуален контрол е необходим не в момента на избирането му за министър от НС, а впоследствие (друг е въпросът кой е субектът на този контрол, но това не ни касае в случая - въпросът е: има ли изобщо неконституционосъобразност на акта и доколко тежка е тя).
Нека обобщя вкратце идеята си от горния параграф: двойното гражданство на народния представител влече нищожност на избора, а двойното гражданство на министъра води до унищожаемост на избора.
Както унищожаемите актове могат да се санират, защо пък да не се санира несъобразеният с конституцията избор на Симеон Дянков за Министър на финансите впоследствие - чрез неговия отказ от американското му гражданство, особено при положение, че няма нормативно регламентирана процедура за отмяна на избирането му, а и дори да приемем абсолютно правилната забележка на
aahz ("НС назначава МС с решение, което подлежи на контрол от КС. Според мен няма пречка упоменатото решение да бъде обявено частично за противоконституционно..."), целесъобразността изисква да се допусне отстраняване на този порок на избора впоследствие - т.е. саниране.