От 4те години като си сметна 5,50 по БЕЛ - по Английски 6,00 и пак е малко ! Ся си кина гъз'о при частен щот под 5,50 на изпита не требе да се пада - сметай

Ахаа... значи 6 не е невъзможно на изпита, а? Е в такъв случай за толкова ше трябва да се целя :р

@ Monkey D. Luffy : Хех, 5.50 си звучи добре... аз със моето 4.75 по БЕЛ... :х Ма то кога пък съм мислел аз преди години като завършвах художествената, че някой хубав слънчев ден и тая оценка може да ми потрябва за нещо. Се тая де, вече няма кво да направя по въпроса.

Мерси за отговорите~

o/))

Да не е невъзможно, но и 6 да изкараш понякога пак не ти върши работа заради оценките ти от дипломата А пък и конкуренцията е много голяма, така че дори и за 1 стотна да е пак няма да те приемат

Здравейте! Малко съм отчаян. На фона на кризата (отминаваща или не) ме обезкуражиха за Японистиката - не било практично, нямало работа, или ако я има - нископлатена и т.н. Наясно съм, че някой неща са строго индивидуални и една голяма част късмет, но въпреки това искам да намеря сламка, за която да се хвана. Няколко месеца се готвя усилено за изпита по английски език и не ми се ще да започвам отначало да уча по нещо друго. Винаги ме е влечал изтока, но също така не искам дипломата ми да си седи в шкафа, а аз да съм разносвач на пици, така да се каже. Та да се върна на въпроса... освен преводач, посланик или екскурзовод (цитирам Stadust) каква друга работа може да се захване с горепосочената специалност и също така търсят ли се японисти наблизо и надалеч? Ако има някой завършил/завършващ, най искрено го моля да ме осветли

Благодаря предварително!

P.S. Сетих се за още един въпрос Може ли по някое време да се запише втора специалност задочно към лингвистиката, и ако да, то какъв е избора? Също така дали ще е практично (все пак японския е труден за научаване)?

Здравейте,познати и непознати
Значи,за 5,50 е реализуема оценка,аз като кандидатствах съшо се нуждаех от 5,50 на изпит,защото имах 5,50 по БЕЛ ... И даже мисля че не бях последен по успех(от момчетата)...Та за възможно си е възможно,така че успех!!!
А що се отнася до въпросът за японистиката,кризата и работата...Кризата УЖ ще позачезне до 1,2 години така че това да не те стряска А като цяло не съм точно аз човекът ,който трябва да говори по този въпрос,но ще се опитам да допринеса-може да работиш и в някоя фирма имаща общо с Япония/японски. Като цяло,стига да си наистина добър по японски не мисля че ще имаш проблеми А за втора специалност...ЗНам само че един колега записа(но не задочно) 2 специалност след 2 курс,но е сложна работа...

1 vo sory za latinicata(precaka mi se windowsa)
Sega da popitam koi ocenki vlizat v baloobrazuvaneto? I kolko mi trqbva na izpita ako po angl. i bylgarski imam 6.00???

WTF !?! Вече има нова система и максималния бал е 24
->>>> http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/p ... aponistika

НЯМА ОЦЕНКА ПО БЕЛ !?!!?
САМО С ЕДИН ИЗПИТ !!? *dies*

Edit: Всъщност Японистиката е влязла в новата система
За повече инфо: -> viewtopic.php?f=158&t=16085

Е добре в такъв случай колко трябва да имам на изпита при положение, че на езика имам 6?

Ами ако можеш и 6 изкарай. Конкуренцията е жестока, така че колкото по-голяма оценка изкараш колкова по-сигурно

Ayy Dios Mio!!! защо бе джанъм? Какви са тез навалици? Как бих искала да ви светна за реалността в така наречената Японистика. И аз си мислех, че е нещо прекрасно и неземно и супер якоо! Някои неща се оказаха така, но повечето не. Но това е като цяло за нашето висше образование. Ще ми се да постна прозиведението на моя колежка и приятелка от първи курс Пиеса в няколко части. Според мен е гениално, въпреки че тя не е на същото мнение просто е скромна (и поради тази причина ползва псевдонима - Трендафилка Акациева). Та написа я по време на лекции и до някъде 80% описва обстановката
Ще постна първа част ако искате още само кажете ще постна и другите!

ДНЕВНИЦИ НА ЯПОНИСТИЧНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ
(светотатствена пиеса в VI части)




Част I.
Балада на отчаяния японист


Днес, зрителю, ще ти покажа
ей тук, на сцената лъчиста
вида, характера, типажа
на туй животно – япониста.

По погледа ще ме откриеш –
полузаспал, но див, наплашен,
и него ти едва ще свържеш
с младежа ведър някогашен.

От зубренето оглупявам,
глаголите сънувам вече,
със всяка дума се сражавам,
а името ми как ли беше?

Йерòглифи отвред изскачат,
а четенията им – много;
натягането силно тачат,
и все те гледат строго, строго...

Контролно днес, домашно – утре,
та мене чак ми се реве...
А времето така се тътре,
че сякаш тук сме с векове.

И точно щом човек помисли,
че по-зле няма накъде,
въпрос задават на японски.
О, де да се обеся, де?!

Пухтиш, потиш се, нещо сричаш,
и хич не му се види края;
накрая доблестно отсичаш
(то няма накъде...): „Не зная”.

Е, от резил не се умира,
но вярно си е, че боли,
а унижението не спира,
а стига нови дълбини...

И, мисля, май ще си остана
и вече тука ще си спя –
защото в седем като стана,
не мога хич да отлепя...

Хахах браво браво. Смешно и трагично е това призведение. Силни вопли... Lanfaer постни и другите, ще се зарадвам ( колкото и да е трагично и истинско ) да ги прочета

Хахах браво браво. Смешно и трагично е това призведение.
Струва ми се, че и в другите фиологии е така, но от тез "вопли" тук ми се струва, че в Японистиката е трагично

Lanfaer постни и другите, ще се зарадвам ( колкото и да е трагично и истинско ) да ги прочета

Хмм нашата Трендафилка е гениална просто да си седиш и дас и го напишеш ей тъй ще сложа до 4та че после има малко компромати и трябва да се коригира може би :Р

ДНЕВНИЦИ НА ЯПОНИСТИЧНОТО ЕЖЕДНЕВИЕ
(светотатствена пиеса в VI части)




Част I.
Балада на отчаяния японист


Днес, зрителю, ще ти покажа
ей тук, на сцената лъчиста
вида, характера, типажа
на туй животно – япониста.

По погледа ще ме откриеш –
полузаспал, но див, наплашен,
и него ти едва ще свържеш
с младежа ведър някогашен.

От зубренето оглупявам,
глаголите сънувам вече,
със всяка дума се сражавам,
а името ми как ли беше?

Йерòглифи отвред изскачат,
а четенията им – много;
натягането силно тачат,
и все те гледат строго, строго...

Контролно днес, домашно – утре,
та мене чак ми се реве...
А времето така се тътре,
че сякаш тук сме с векове.

И точно щом човек помисли,
че по-зле няма накъде,
въпрос задават на японски.
О, де да се обеся, де?!

Пухтиш, потиш се, нещо сричаш,
и хич не му се види края;
накрая доблестно отсичаш
(то няма накъде...): „Не зная”.

Е, от резил не се умира,
но вярно си е, че боли,
а унижението не спира,
а стига нови дълбини...

И, мисля, май ще си остана
и вече тука ще си спя –
защото в седем като стана,
не мога хич да отлепя...





Част II.
Минус един...


*героите са на лекция. шести час. атмосферата е подобаваща...*

-Почивка няма ли поне?...
-Уф, колко е часът?...
-Не зная...
-Почивка, да бе... Как пък не...
-Ох, остави ме да мечтая!...
-Не мога повече... Умирам!
С тез йероглифи спирка няма...
Сияйна светлина съзирам!
Предайте поздрави на мама...
-Хей, к’во му стана?... Пребледня!
Припадна! Канджи ли видял е?...
Ей, Пешо, донеси вода!
-Сегичка! Дръж го да не падне!

*затичва се, купува вода и се втурва обратно. по пътя обаче се зачита в етикета на бутилката*

-Хей, пише тук и на японски!
Или китайски – все е канджи...
Я, този йероглиф какъв е?...
Хм, май че се четеше «нан-джи»...
-Побързай бе, тъпако неден!
Водата донеси поне!
-Я скивай тук реда последен...
-Ей, прав си! Или пък... Май не...

*привлечени неустоимо от йероглифите, и останалите се приближават*

-Май онното му тук се счита...
-Я скрий се! Тебе кой те пита...
-На кун залагам... Ето тук!
-О, «кун», така ли, а?! Кютук!
-Това го взехме вчера! Ето!
-Да, именно! И там, където...

през това време припадналият кротко опъва петалите на чина си. на останалите им отнема известно време да се усетят...*

-Ох, ..... му! Един по-малко!
И без това не сме тълпа...
-Горкият клетник! Колко жалко!
*на себе си*
Май всички чака ни това...





Част III.
Химн на натегача


О, нека, нека, нека аз!
Това е моя вечен възглас
и се подмазвам във захлас
във още крехката си възраст.

Не съм на двайсет още, да,
но мазня се за четирима;
от дух и личност – ни следа,
но полза, много ясно, има.

Че мижитурките пробиват,
разбира се, е много ясно;
за хората, които мислят,
във този колектив е тясно.

И личния живот, човече,
млясни за сбогом веднага –
приятелите мои вече
броя с едната си ръка.

Но затова пък гледам строго!
От хъс чак сън не ме лови!
Ще зубря още! Още много!
О, прещастливи младини!

Та дайте речник! Думи дайте!
Хей, йероглиф, насам, насам!
Пиши! Чети! Не се мотайте!
О, смееш да почиваш?! Срам!

Не говори! Не вдигай поглед!
Не се усмихвай даже тук!
Че бърз е и е безпощаден
японистичният юмрук.

Така че аз ще се насоча
към подчинение завчас.
От осмия етаж да скоча?
О, нека аз! Да, нека аз!

@horizon:

Работа с японски има. В България съвсем малко, но не е като да няма. Японски фирми, които имат представителства със служители японци, има само две, те са тук от години, съвсем миниатюрни са и нови кадри там не се набират.
Различни кол-центрове и оналйн съпорт фирми тук-таме набират по някой колега с японски. Можеш да проверяваш в karieri.bg с каква честота се появяват обяви на ключови думи японски/japanese.
Голяма част от колегите преподават и превеждат като фрийлансъри, или пък работят като екскурзоводи, където парите са прилични, но работата е сезонна и не може да бъде разглеждана като сериозен източник на стабилен доход.
Моят съвет е да решиш първо какво ти се прави - искаш да бъдеш преводач, или дипломат, или изкуствовед, или преподавател, или каквото решиш - и оттам нататък да видиш за какво би могъл японският да ти свърши работа.
За втора специалност - въпросът ти не е достатъчно ясен; ако имаш нужда от повече инфо, пиши на ЛС. Ще помагам, с каквото мога.
Успех!

http://www.shadowdance.info/800Broeve/B ... panese.htm


Ето и нещо от мен за всички бъдещи колеги Не се стряскайте много,но нещата наистина стоят така