FFF, аз си имам мнение и то е написано. Толкова по въпроса.

Ако тук не сам го казвал: да не забравяме, че ортопраксията е съществена част от ортодоксията. Не е изключително наложително перфектно да знаеш защо правиш едно нещо (въпреки, че е по-добре!), след като го правиш по правилния начин.

Оф, ама вие въобще не схващате какво имам предвид. Добре, ще се опитам да го обясня по-ясно. Аз не съм силно вярваща и религиозна. Но си имам причини, поради които паля свещ. Но църквата реално не заема място в социалния ми живот, защото не се вписва по никакъв начин в ежедневието ми. И това е защото е спряла да се развива някъде около 9 септември 1944. Като институция БПЦ би могла да направи много, дори само на ниво морална подкрепа. Което тя не прави. БПЦ е крайно политизирана, маргинализирана и превръната в посмешище. Аз отивам на църква, но не искам да имам нищо общо нито със синодални раздори, нито със спорове за земи, нито със заклеймяване на концерти и книги. Религията е била призвание. Днес е професия.
Та така. Нямам нищо против вярата и религията, а само против закостенялата, консервативна и нелепа институция, която би трябвало да ги репрезентира, а вместо това ги излага, унижава и поругава.

Поради значението на църковната институцията в рамките на християнската религия изобщо не може да се говори за промяна на църквата без да се променя религията. Ако си против нещо в църквата, значи си против нещо в религията. На смислово ниво в християнския светоглед "църква" и "религия" не са никак отделени и като коментираш наполовина от християнска гледна точка, пропускаш да отчетеш каква е тази гледна точка в целия й вид и създаваш погрешно впечатление у четящия, че църквата има някакви конкретни проблеми, възникнали от лични интереси, които могат да бъдат адресирани без това да даде отражение върху религията. Защо не е така? Защото решението на един проблем от такъв мащаб изисква мерки, които са в категорията "решителни мерки", чието измисляне не може да бъде базирано на голям опит в областта, защото проблемите са нови, следователно трябва да бъде съставен новаторски план или с други думи- да бъде предприет рисков ход. Примери за това хора да решат един проблем и покрай това да създадат десет нови проблема, всеки по-страшен от първоначалния, има много. Идеята ми е- ние не разполагаме с голямо разнообразие от възможности да "оправим нещата" и липсата на гражданско общество не ни е единствения недостатък, който ако преодолеем, ще "спасим църквата". Въпросното "оправяне" или "спасяване" е всъщност опасна игра, която може да доведе до много на този етап непредвидими верижни реакции, изменящи самата религия в същността й. Не е вярно, че същността на християнската религия не е търпяла промени през вековете, както не е вярно и че не са правени куп опити за предотвратяване на "борбите за богатство". Това, което аз наричам "нов проблем" е проблем силно засилил се през последните 1000 години, който не открива най-тежките си последици след ВСВ, нито пък когато и да е било на българска територия. Интригите в християнските църкви по Света са нещо, което не можем да премахнем, не можем да променим по начини, които са установени и ясни. Какво е правено по върпоса- най-силните опити за промяна са известни. През Средновековието са създавани монашески ордени с благородни цели, които да бъдат чисти от интригите за богатство и хората да се обръщат към тях, но след време и те са се забогатявали безобразно и са се отпускали. Протестанството по-късно е най-известният пример. Всеки опит за изчистване на християнската алчност завършва с нови разцепления и умножаване на конфликтите.

FightForFreedom, само няколко страници назад говореше съвсем различни неща... Което разбира се нормално за религиозен, ма чак пък толкоз... Впрочем, църковният брак изобщо не е задължителен, така че какво ви дреме всъщност? Пък и те самите попове ще нарушават новите постановления, за да не им падат приходите.

Не съм коментирал алчността и интриганстството в християнската църква до този момент, така че няма как да си противореча.
Не съм против християнската религия, както не съм против политиката, колкото и омърсени да са те. Не съм против счетоводството и съдебното дело, не съм против пътната полиция. По същия начин независимо от несъвършенствата на духовните лица, напълно ги подкрепям, когато дойде реч да изпълняват функциите си. Когато те кажат да се венчаем- тогава ще бъде и няма да бъде по друго време. Това е религиозен ритуал и се урежда от религиозни лица.

Като сме тръгнали да разпалваме старите огнища на форумния раздор (аборт, наркотици, смъртно наказание), нека извадим и тази тема от дълбините.

За целта пускам линкове към двете части на документалния филм на Ричард Доукинс (Richard Dawkins):
The Root of All Evil? Part 1: The God Delusion
The Root of All Evil? Part 2: The Virus of Faith

Аз от доста време насам се чудя, ти модератор ли си или си форумен трол? Или в този форум двете са едно и също?

А аз от много време ти се чудя дали не си опериран от чувство за хумор? Да, това, което си цитирал може и да звучи като тролско на някои, особено ако е извадено от контекст. Казах го във връзка с няколко коментара в темите които всяка година се изкопават от форума и дискутират.

Предполагам (по-скоро се надявам), че си имаш по-важна работа от това да се заяждаш и правиш на интересен по форумите.

Ами, аз съм чел доста неща за различните религии и прочие, като съм установил, че повечето от всяка е взаимствано от друга. Това поставя под голям въпрос истинността им в моите очи. Философията на будизма като че ли ми се нрави най-много. Скандинавската митология е изключително интересна, макар в много отношения да си прилича с митологиите на други политеистични религии (трите норни и трите мойри от древногръцката митология). Досега не съм срещнал, обаче, убеждения на тази тематика, които да успеят да преборят моя скептицизъм. Всички религии за мен са съвкупност от разказчета и приказки от рода на "Тримата братя и златната ябълка". За християнството и неговите форми няма смисъл да се изказвам, защото всички плагиатства и несъответствия, които съдържа, са всеизвестни. Сатанизма намирам за пълна пародия. Противник съм на религиозния фанатизъм, защото вярвам в силата на личността. Не съм радикално убеден, че отвъден свят не съществува, но съм по-склонен да не го вярвам. Така или иначе, един ден ще разбера.

1. Думата не е "взаимствани". Тероията на дифузионизма е отхвърлена отдавна, тоест идеята, че културните елементи си приличат, защото са се пренасяли от място на друго е недостатъчна.
Друга теория е еволюционистическата, според която всички хора са еднакви и на еднакъв етап от развитието си измислят еднакви неща, но и тя не покрива с достатъчно аргументация тезата си.
Да, има дифузия и еволюция, но не те са най-важното.
В момента в науката се е наложила теорията за структурализма- тоест явлението култура е система от елементи, чиито места не могат да бъдат разбърквани, макар че всеки елемент може да бъде променен сам по себе си.
Значи представете си религията като неизменна система от ритуали и свързани с тях вярвания. Всяка религия има структура, която е идентична със структурата на останалите религии. Винаги ще откриваме позиции като "божествено", "човешко", "ред", "хаос", "възход", "падение", "сила", "слабост", и др.
Нормално е, когато имаме много еднакви структури по света, техните елементи малко или много да си приличат- та нали в дълбините си те произлизат от едни и същи корени?
2. Истинността е приоритет на рационалната мисъл, не на религиозната. Религиозният човек нарича сакралното "истинно" без да изследва и доказва това твърдение. С други думи- той се убеждава не по силата на логиката, а по силата на самовнушението.
3. Няма лошо човек да е будист- това обаче не значи, че той трябва да твърди пред света, че неговата вяра е "истинна", а другите са "лъжовни". Също няма нужда религиозните истини да се доказват научно.
4. Скептицизмът, подобно на оптимизма, пречат на обективизма.
5. Религията е система от ритуални практики и свързаните с тях вярвания. Ако говорим за религията по принцип- има много религии лишени от свещени писания, чиито характер е предимно обреден, а въпросните "разказчета" са с по-малка роля.
Ще дам пример с позната традиция: не бива, след като сте прочели Илиада, да казвате: "древногръцката религия е просто разказчета и приказки", защото Илиадата не е свещен текст и не дава облика на елинската религиозност. Религията в Елада има обреден характер.
6. Отвъдното, още "царство на хаоса"- силно митологизиран образ на света отвъд границите на познатото ни.

Но пък дава много добри позиции за оспорване на догмата, което е в основата на научния напредък.


Не само! Включва и институционална система, и формални правила, които са по-различни от ритуалността. Не виждам нищо ритуално в плащането на църковен данък. По този въпрос можеш да спориш, разбира се, и да твърдиш, че всяко действие на вярващия, произтичащо от вярата му и от свързаността му с религията, е ритуална практика или че формалните правила, макар че съпътстват религията, не са част от нея. Но тезата, че институциите не са част от религията, е незащитима. Освен, ако не твърдиш, че и институциите също са неделима съставна част на ритуалните практики, но това е недопустимо разширяване обема на понятието.


Писания - да, но текстове - не. Всяка религия има своите свещени текстове, без значение дали се предават устно или писмено. Казвал съм ти за De bello gallico и друидите.

1. Не е коректно научно изследване да изучаваш вяра със скептицизъм, защото вярата не е нито създавана от скептик, нито предназначена за такъв. Такава практика е толкова коректна, колкото да тестваш обикновен автомобил, каран от сляпа маймуна под вода и да му правиш оценка само на базата на това си наблюдение върху него.
2. Определението за религия, което дадох, беше най-общото възможно, включващо само задължителните нейни елементи, без които за религия не може да става въпрос. А какво още може да се съдържа в понятието религия е много дълга тема, но да- може да вклюва и религиозна институция, но пак казвам- ако я има.
3. Беше изказано мнението, че религията е сбор от приказки. Не е "приказки", а наличието на религии без канонични текстове е факт. Текстът не винаги има водеща роля в религиозния живот. И не бъркайте религия с митология прекалено много. Религията не е сборът от всички вярвания на човека, а напротив- религиозни са само вярванията, свързани с ритуалите и онези, записани в какноничните текстове. Митологията НЕ е подсистема на религията. Приказките и религията не са едно и също.

Ех, защо не съм поет като пишурката...