Помня, че поне едната от двете й съквартирантки си беше в стаята. Другите спомени са ми малко размити, но се сещам, че посъбрах смелост и нататък беше ясно.

Тя ми беше половинка и може би единственото момиче от няколкото ми "приятелки", с което съм имал....макар и странна, но все пак продължителна, силна и смислена връзка, се запознах на спортния празник на училището в десети клас. Всъщностлато се замисля тогава доста успешно я свалих. Буквално. Ударих я с футболна топка по Д-то. Беше без да искам. Извиних й се и побързах да я поканя на среща. Тя ми отвърна с "Ако всеки път буквално сваляш момичетата, които ти привличат вниманието, до никъде няма да стигнеш.", фръцна се и ми отказа срещата. След няколко неуспешни опита да се запознаем формално, да й взема телефона и да излезем някъде на среща, се реших и научих къде живее. И в една топла юнска вечер цъфнах пред тях на вратата, изтупан и с букет, казах на баща й, който отвори вратата, че "аз съм онзи който удари въщеря ви с топка и сега се пробва да й се извини", той ме погледна накриво и звика я и след десет минути излязохме "на среща".

И те така

Ако говориме за буквално сваляне, един съученик беше свалил госпожата по биология. Пак с футболна топка, само че в главата...отново без да иска де, но тя упорито отказваше да разбере, че е без да иска и тръбеше, че въпросният съученик е искал да я убие

Е то беше ясно още като прочетох поста ти


Въобще нямаше и да забележа кого съм сритал от спектейтърите с топка в задника.

Особено ако мача е нервен и се играе гол за гол.

е ти па, явно задникът е достатъчно импресив

Връщаш ме в годините от даскалото.

Сега може и да се присмивате, ама така си беше.
Играем си и най-много мразехме да дойдат ония от съседния клас да ни задяват и свалкат. Топката като излезе в тъч/аут/ъглов, се намира някоя да разкара топката, да забави играта и всички:

Аре ма оооооуууу
Дай топката маааа

Мърша, да те *** в г*з*



Когато мъжете играят или са пред телевизора да гледат спорт - жените ВЪН!

В подлеза на метрото на СУ

x2

Във форума на бгфрийкс Почна като задявка в една от темите, премина на ЛС, след това седмица-две в скайпа...Решихме да се видим, по-точно той от София да ми дойде на гости, да му покажа Пирин и да изкачим Вихрен и след това Безбог. Когато го видях, онемях, буквално...а никога не ми се случва Изпитах странното желание да го прегърна, вместо да му подам ръка, и го направих Той май не очакваше, пък и аз също. И тръгнахме към Вихрен...оттогава все заедно вървим Виждахме се на около 2 седмици за 4-5 дни, или той ми идваше на гости, или аз на него. След което той замина за Малта да си събира документи и информация за дисертацията...4 месеца само в скайпа. По цял ден съм чакала да дойде вечерта за да се чуем и видим. Само повтарях колко ги мразя хоспиталиерите А втори февруари, миналата година беше най-щастливият ми ден - когато се върна. Вече година и половина сме заедно...
Чак не мога да повярвам колко сантиментална съм станала...

Какво съвпадение

Кууул! Бъдете много щастливи!

Благодаря!

Във форума ... на училището ми.

Пък аз в този на университета ми

Пък аз не във, но покрай него.