Може би знаеш, че едното далеч не е истинно, а другото е.

Май и аз започвам да клоня към частното образование .... на СУ ми харесва сградата в общи линии.

Ами с частното образование има един огромен проблем - малко хора могат да си го позволят. И никакви кредити не могат да помогнат в случая, защото обикновено тези кредити се изплащат 10-15 години след завършването, а никой не ти дава гаранция, че ще си намериш добре платена работа. На мен и сега ми се налага да работя и следването ми сериозно страда от това, например си загубих стипендията. И това е при такса от 230 лв, а какво би било при такса от 1000 не искам да мисля. Един от големите митове за частното образование, че създава перфектни условия за най-добрите, е само наполовина истина - тези условия са само за най- най- добрите, т.е. 4-5 човека на випуск, а останалите си плащат като луди. На всичкото отгоре въпросът с качеството не е много ясен. Например в НБУ има специалности, в които са създадени много добри условия за развитие на студентите, но какво от това, като студентите в по-голямата си част въобще не учат, нали така и така плащат, все ще завършат. И въпреки прекрасните условия, този университет бълва дебили с дипломи.
Ако тези условия съществуваха в СУ, сигурна съм, че студентите тук щяха да ги ценят повече и да ги ползват по предназначение.

В момента България няма никаква нужда от т.нар. условно дипломирани. Висшето образование не трябва да е за всеки. А и това с 10-15 години изплащане изобщо не е вярно. Щото ако образованието ти наистина има тежест, каквато то губи в България, тези пари ще се върнат в рамките на 2 до 4 години. Ако образованието е достъпно за всички то ще загуби идеята си и ще стане като средното, едва ли не задължително. Сори, ама секретарки с висше не ми трябват.

Дамм, повечето видни бизнес дами предпочитат мъже-секретари без висше образование също...

Много дипломирани или истински дипломирани ти трябват? Психолози ли ни трябват, или такива, завършили психология?

Toзи пост е манипулативен и не почива на реални факти. Лесно мога да ти издърпам ушите. Намерил си с кого да спориш за САЩ.
1. Едно обикновено висше в САЩ не струва 40 палки. В грешка си. Има университети, в които таксата е между 5 и 8 хиляди на семестър, което за САЩ е НИЩО.
2. Една подобна такса като онази, която ти описа, има в най-престижните университети в САЩ. Да ти ги изброявам ли всичките?
3. Веднъж завършил Иейл или Харвард тоя заем ще го изплатиш за отрицателно време или поне не за 15 години, защото за разлика от СУ, където като завършиш не знаеш къде ще работиш и дали ще те вземат, завършиш ли Харвард - високо платена работа ти е гарантирана. И говорим за заплата много ПО-ВИСОКА ОТ 50 - 60 хиляди. Аз с моята смешна работа, която бе най-ниско платена в целия щат изкарвах по около 2 хиляди на месец или около 25 хиляди на година. Един приятел със средно образование работеше като фитнес инструктор и изкарваше по 50 хиляди на година. Какво остава ако си завършил Харвард?
4. Пропускаш един друг факт - СТИПЕНДИЯТА. За разлика от нас тъпите американци знаят къде да инвестират. http://www.aba.government.bg/bg/Bd/Arch ... 002/ca.htm
http://www.karieri.bg/obuchenie/novini/ ... v_harvard/

"Тя обяснява, че приемането в университета е по-голямата трудност, отколкото получаването на финансова помощ. "Тук имат вдъхновяващата философия, че студентите трябва да се приемат на базата на постиженията и потенциала им, а не на финансовите възможности. В "Харвард" първо избират съответния брой студенти (около 2 хил. на година, от които само 7% са чужденци) и след това предоставят на всеки комбинация от стипендия и студентски заем според нуждите му. Тази година учебните такси се повишиха, но пълната плащат само най-богатите семейства", обясни Николова."

Айде вече да не говорим наизуст, а?

хм като ви чета
значи въпросът е
дали голяма част от завършилите(А) ученици да получават шанс за образование (повече университети, по-малки такси)
или
ограничена част от завършилите(Б) (малко университети, високи такси)

определения за първата (А) и втората (Б) група не давам, тъй като всеки разумен индивид знае, че не "възможностите" определят същността на човека

и двата варианта са крайни
крайностите не са полезни

Факт.

С това съм съгласна. Остава въпросът обаче за кой точно трябва да е висшето образование - за знаещите и можещите или да се определят висшистите по имуществен ценз.

Това просто не е вярно. Ще ти дам конкретен пример с една особено нерентабилна спрямо пазара научна област - хуманитаристиката (чийто горд представител като студент съм и аз). Та хуманитаристиката не носи печалби, освен за хората, готови да продават "наука" спрямо търсенето, но те нямат много общо с науката по принцип. Не случайно и в Западна Европа хуманитарните специалности са в рецесия - за тях се отпускат малко пари, респективно желаещите студенти намаляват и по системата на делегираните бюджети (както е напр. в Англия) преподавателите хуманитаристи взимат много по-малко пари от преподавателите по икономика, например.
Колкото до достъпното образование, аз под достъпно разбирам парите да не са аргумент един човек да учи или не; да няма социални пречки пред бъдещите студенти, а следването им да зависи от знанията и уменията им.

Абе аз на стената ли говоря?

За бедните, но умни деца хората са измислили СТИПЕНДИИ. Колко пъти да го кажа? А ако не вземеш стипендия, отиваш да учиш в някой по-евтин университет. Няма всичките да са ултра скъпи, я? Като цяло обаче тревогата ми се основава в това, че висшето образование се е превърнало в задължително в съзнанието на българина. И в това нямаше да има лошо, ако задължителността му не се заключаваше в нещо повече от взимане на празна диплома. Хората не искат да учат, те искат да завършат - какъв по-лесен начин от държавен университет с такса 150-200 лв.

Плюс това донякъде мога да се съглася с теб за нещата, които учиш, че не се търсят много на пазара, но това като цяло е изключение от правилото, освен това може би само в България един хамал взима повече от един учител и/или преподавател. Тъжна работа.
Виж отново цитата по-горе.

"Тя обяснява, че приемането в университета е по-голямата трудност, отколкото получаването на финансова помощ. "Тук имат вдъхновяващата философия, че студентите трябва да се приемат на базата на постиженията и потенциала им, а не на финансовите възможности. В "Харвард" първо избират съответния брой студенти (около 2 хил. на година, от които само 7% са чужденци) и след това предоставят на всеки комбинация от стипендия и студентски заем според нуждите му. Тази година учебните такси се повишиха, но пълната плащат само най-богатите семейства", обясни Николова."

Не знам, често ли ти се случва да разговаряш с предмети?

Какъв процент от студентите в Харвард, например, взимат стипендии? Този процент пропорционален ли е на бедните граждани в САЩ? Стипендии всъщност получават ЕДИНИЦИ, най-гениалните, а по-малко гениалните не влизат в Харвард, щото мама и тате не притежават компания. Щом висшето трябва да бъде само за най-добрите, нека дефинираме какво значи най-добри - най-богати, най-властни, с най-много връзки или най-умни и най-способни. Вярно, има една приказка, че като повториш една лъжа тя се превръща в истина, ама тука уж сме се събрали интелигентни хора; и като латерна да повтаряш, не вярвам някой да подходи без критичност към изказванията ти (или на когото и да било друг).

Не просто "в рецесия". Цели факултети и катедри се затварят! И при нас започва този процес, само че първия удар ще го понесе ИФИ на БАН. Днес, до мен достигна проекто-декларация на ИФИ, която може да се определи само като предсмъртен вопъл. Всъщност, в проекто-декларацията директно се прави аналогия със смъртта на Сократ. Както писах и в докторантския форум: Игнатов и Дянков едва ли ще се трогнат.



В съвремения свят, парите ВИНАГИ и НАВСЯКЪДЕ са аргумент!

Трябва да се повиши качеството на целия процес на обучение, не само оценяването, защото в момента ученето по много предмети е еквивалентно на зловещо зубрене няколко дена преди изпита. На мен вече за 3 години един куп предмети ми мнаха като на задочно обучение. Имал съм и курсове, които са се взимали много трудно и процента на скъсани е бил голям, ама това изобщо не значи, че съм научил повече по тях, уверявам те, защото през семестъра е било жалка картинка.



В България пък точно частните университети са се превърнали в нарицателно за лесно завършване и взимане на някаква диплома, за която просто легално си плащаш с презумпцията, че трябва някак си да изтраеш 4 години.