Ами не е, беше и не искаше и аз веднага възприех нейните аргументи... Тогава беше друго - емоции, държане за ръце и такива работи. Оттогава си мисля повече за детето, отколкото за нея... То и абортът вероятно повлия за скъсването... Има още нещо останало, но дали е достатъчно? Разбирам, че за жената жертвата е по-голяма отколкото за мъжа. Даде ми идея, обаче, не бях мислил за майчинските

Ха. Абе огледай си нещата от юридически ъгъл, защото винаги може да я хване майчинския инстинкт и отиде ви уговорката...

Ама ти да не предлагаш да сключа формален договор с нея

Да допълня линията на разсъждение на Ели - Джеймс, преброй колко самотни майки има и колко самотни бащи има и после псувай както прецениш. (:

а, да, тръгнах
казвам, че в неформалната (всякакъв специалноюридически слисъл excluded) ви "сделка" трудно ще се намери начин да промениш положението, ако момичето реши след раждането да не те ебава много-много

Тъкмо да седна да пиша и то Митко, Ели и Шепот казаха всичко преди мен.

Да ви имам и съвместното решение... Няма такова нещо като съвместно решение, въпросът е чие мнение трябва да тежи повече при определяне на действията - това на бащата или това на майката. И наистина звучи абсурдно един мъж да принуди жената да роди дете, което не иска, или да направи аборт, ако желае да роди.

И да, именно това различава ролите в отглеждането на едно дете на бащата и на майката. Защото аз познавам безброй самотни майки и съм виждала един куп "бащи", които изоставят семействата си и децата си и не им дреме за тях. Толкова много такива мъже познавам, че ме боли, Иво, и ме боли в стотици пъти повече отколкото теб те боли за жертвите в Хаити. Самотен баща, който да се грижи за децата, си не съм срещнала.

На един мъж нищо и никога не му пречи да си плюе на петите и да зареже всичко зад себе си. Майката е тази, която износва и ражда детето и за нея е много по-трудно, да не кажа и невъзможно да избяга от тази своя отговорност и да я загърби с лека ръка. Така че и решението си е нейно.

Еманципацията уби хуманността, тва е положението

Феминизъм = Комунизъм без мъже

Никъде в тази тема не съм защитил аборта. Не мисля, че трябва да бъде забранен. Родителството е важно решение, а последиците от него оказват влияние върху цялото общество.

Противник съм на мнението, че стрии, пот, кръв, повръщане, тежест и пр. гадости, продължили дори две години, могат д бъдат единствен повод за лишаване на едно същество от шанс за живот.

Подкрепям твърдението, че усещането от съществуването на собствено дете компенсира виски преживени страдания.

Повръща ми се от мисълта, че има жени, които гледат на бащата на детето си като един от хиляди възможни търтеи, който или остава или си тръгва и лесно бива заменен с друг.

Твърдо заставам зад правото на мъжа да има думата в решението за аборт, защото ролята му в доброто отглеждане на детето е неоспорима.

Моля, не давайте безсмислени и популистки примери с многострадални изоставени жени, които сами отглеждат отрочетата си, тъй като съм убеден, че по-малко от един процент от тях е изпадал в ситуация, в която майката иска да абортира, а мъжът е настоявал за задържане на детето и след раждането си е заминал.

А аз съм убедена, че 90% от тези жени са били зарязани от мъжете си, защото не са се съгласили да направят аборт. След като мъжът няма отговорност, откъде накъде ще има права?
И отковено, този израз "многострадални изоставени жени" е грозен. Не си бил самотна майка, за да знаеш какво е.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм казала, че при всякакви обстоятелства мъжът трябва да си държи устата затворена и да не казва гък, да не изразява своето мнение. Има и свестни, признавам го. Свестните обаче са разбрани. И ме съмнява мъж, който има себеуважението си и уважението към жената до себе си да желае да я принуди да направи нещо, което тя не желае.

А жените, които гледат на бащите на децата си като на търтеи - е, това обикновено е така, защото те наистина са търтеи.

Ам кое е по-лошо: да си търтей, или да заченеш дете от търтей? Според мен жена, която се е лепнала за такъв е по-долна от него...

Защо мъжът да няма отговорност, бе? Как щяло да се доказва, че той бил бащата? А как ще докажеш, че жената е майката? егати. Има ДНК-тестове. Те могат да се направят и на двамата родители. Колко отговорност има жената? Престъпление ли е да си изоставиш детето? Не. Правят ли го много майки? Да, много майки го правят.
Присъединявам се към последния пост на Кристо.

Ами сега ще ви разкажа един конкретен случай. Една позната миналата година забременя от приятеля си. Оказа се, че той нарочно я е забременил, щото решил, че му е време за деца. Въпросният беше абсолютен търтей, но няма да навлизам в подробности. Та, моята позната реши, че иска да задържи детето все пак, но след преглед се оказа, че рискът от увреждания на плода е много голям, защото точно преди да разбере, че е бременна, пиеше антибиотици заради бъбречна криза. И се наложи да абортира, само че глупавият и приятел не искаше тя да абортира, а "да видят какво ще стане, може пък да е нормално" и в продължение на седмици я тормозеше. Добре, че не го послуша.
Толкова за тежестта на мъжкото мнение по въпроса.

Толкова за акъла на твоята позната.

Е, имаме случай на баща, който е искал детето, и очевидно е щял да го отгледа.
Имаме майка с доста резонни причини да абортира - да не роди дете с увреждания.

Кой от двамата трябва да вземе решението / коя теза е по-силна?

Добре де, а защо трябва да се обобщава: мъжете така, а жените по друг начин?
Първо - всеки случай е конкретен и второ - има най-общ принцип за равноправие на двата пола, освен ако не сте съгласни и с него...
Въпросът е как да се съчетае общото с конкретното.
Иначе за формалния договор и доверието: вярно е, че жената може да си промени мнението, но това може да го направи и мъжът, като всеки от тях може да се отрече от споразумението, все едно дали е устно или писмено и нотариално заверено.
А има и доста брутален начин за налагане на аборт, но да не тръгваме и по тази отвратителна линия.