Малко въпроси и от мен.


1. Ще повярваш ли, ако ти кажа, че те бях сложил във врагове, защото каза, че Адриана Лима ти е противна?

Не искам да повярвам, защото това силно би потвърдило някои твърдения за чалга-културата, пък ти си ми симпатичен.

2. Защо чалгата е най-слушаната музика в България? 3. Какво намират хората в чалгата, което другата музика не им дава?
Защото е най-лесно. Намират по-малко взискателност.

4. Защо ти толкова не я харесваш?
Защото намират и други неща, които се коментират от повече от десетилетие и не ми се пише, знаеш какво имам предвид, естествено.

5. Защо аз толкова я харесвам?
Само ти си знаеш

Kristo


Може ли да питам Джеймс от името на целия форум, как така, е против негативни емоции като омраза, а пък изразява омразата си към дадения музикален стил? Как така, е за свободата, но би предпочел да ограничи свободата на соствен вкус на определен процент от форумците и българския народ като цяло? И как е против МОЯ егоцентризъм, като налага неговите си възгледи за музиката над тези на другите? Или не съм разбрал аз нещо?
Ами изчакай целия форум да каже дали ти разрешава и ме питай, но да знаеш че аз ти давам.
Ако не ти се чака, питай ме само от свое име, ще ти отговоря.

Нямаме време да чакаме всички форумци да видят темата, па какво остава и да им пука.
Айде отговори на въпроса от мое име, пък който е заинтересован, ще види...

Всъщност, нещо не бях на кеф и се опитах да се заяждам. Публично извинение

ники
Абсурдното ти злобеене по адрес на чалгата ме радва искрено.
Я виж значението на думата "злобеене" и пак прочети въпросите и отговорите. Злобеене може да има, ако чалгата е в мислите ми и ме тормози. А тя е последното нещо, за което бих си помислил. Първо бих се сетил за сладоледена торта във формата на Мисисипи, преди да се сетя за чалгата. Това не е злобеене, Ники. Просто мнението ми е негативно, защото я асоциирам с несимпатични неща.

1. Смяташ ли, че изтъкването на такова категорично мнение за чалгата може да засегне нейните слушатели и с какво аджеба ти си повече от тях?
Може да ги засегне, но не бива, дори целта ми да беше такава, а тя не е, още по-малко към теб. Аз не се засягам, ако някой не харесва музиката, която аз предпочитам, не се заяждам и не я защитавам агресивно и точно това ме прави "повече" от хората, които са готови да променят драстично отношението и поведението спрямо човек, който невъзмутимо е изразил отрицателно мнение за техните предпочитания.

Пийс.

Радвам се. Ръкостиск!

Kristo


Може ли да питам Джеймс... как така, е против негативни емоции като омраза, а пък изразява омразата си към дадения музикален стил?
Кристо, поразсъждавай. Ако можех напълно да контролирам емоциите си, доколко точно щях да се вписвам в понятието "човек"? Освен това негативните емоции като омразата имат есенциално значение за съществуването на добрите като симпатията. Да не говорим, че според Ницше няма антиподи (хахахахахаха, бях написал "антидоти" ), а всичко отговаря на различна степен на едно и също. Например, тъмното е по-малко светло, студеното е по-малко топло и т.н. Ако приемем това за вярно, няма как да съм строго против част от емоциите, защото е невъзможно да се постави точна граница между позитивно и отрицателно, те са строго субективни. Субективен е и моралът. Ако го осъзнаваш, започваш да вярваш повече на своя собствен и да го подреждаш някъде по ценностните си йерархии. В случая с омразата, очевидно ненавистта ми към нея стои по-ниско в съответната йерархия, отколкото моралът ми, който осъжда определени действия, качества, нагласи. Изясни ли ти се? Нищо не е крайно.

Как така, е за свободата, но би предпочел да ограничи свободата на соствен вкус на определен процент от форумците и българския народ като цяло?
По приницп собствената свобода е най-важна за подсъзнанието и ако в мислите си човек предпочете чуждата и жертва своята, той го прави, единствено за да постигне личен комфорт и да избегне неудовлетвореност, което пак е преследване на собствената свобода, в случая - от негативни емоции. На този принцип в общи линии работи всичко в главата на хората. По принцип съм за саможертвата, ако тя бъде почувствана като необходимост, но в случая смятам, че жертвата на свободата на любителите на чалга би била само временна и би довела до по-голямо щастие и реализация за тях, отколкото чалгата. Целта не е хората да не слушат каквото искат, а да се стимулира допирът им с друг вид култура, която, ако им бъде представена по добър и ефективен начин, те биха могли да оценят нейните предимства пред чалга-културата и "превъзходството" й над нея. Ако всичко мине по план, хората ще се изсмеят весело на предишните си предпочитания и ще се отдадат на занимания, размисли и въобще живот, който в по-голяма степен попада в представите на съвременния световен гражданин за добро, красиво и прогресивно. Ако все пак предпочетат да се върнат към чалгата, те могат да го направят във всеки един момент. Тогава бих се примирил, защото ще знам, че изборът им е грамотен и съзнателен. Сега обаче хората избират чалгата, защото не познават достатъчно добре някои култури и имат предразсъдъци към тях, които им е насадила самата нищо неизискваща чалга-култура. По принцип предпочитам да стимулирам и да показвам предимствата на алтернативата, а не да наказвам и ограничавам. Но всичко зависи от ценностните йерархии, всички сме хора, слава Богу.

И как е против МОЯ егоцентризъм, като налага неговите си възгледи за музиката над тези на другите?
Не съм против ничий егоцентризъм. Когато е осъзнат, премерен и ценен, той обикновено прави притежателя си шастлив. Възгледи никак, ама никак не налагам. Питаш ме и аз отговарям. Налагане би било да ти пращам лични съобщения, в които да храня чалгата и хваля другите стилове музика, да идвам у вас и да ти спирам бушона всеки път, щом си пуснеш чалга, да стоя пред чалготеките и да не пускам хората и да ги мъкна в Строежа. Това е тема с въпроси и отговори. Съвсем цивилизовано си е.

Или не съм разбрал аз нещо?
Не нещо, а почти нищо не си разбрал, но се радвам, че продължаваш да ме питаш и да изясняваме неразбирателствата

Ауъ, пропуснал си ми въпросите:
1. Кой аджеба плаща на американския посланик да пише работи за гмо в нашите медии и
2. Предположи кой има паричен интерес от забраната на гмо

Още въпрси:
1. Разкажи някаква случка, в която си се ядосал много, та чак си побеснял.
2. Разкажи за някакво прозрение (или изобщо за нещо, вкл. факт, което си разбрал), което те е оставило потресен.
3. Напиши стихче.

И един финален въпрос, че мина седмицата: Откъде такова негативно мнение за мен?

Хъх, за контесата очаквах да пуснеш тая картинка :Р

Lord


Ауъ, пропуснал си ми въпросите
Ни съм, въ - цък и цък.

ПП: Оу, да, прав си.
1. Кой аджеба плаща на американския посланик да пише работи за гмо в нашите медии
Е, ся. Пешо. Откъде да знам кой му плаща? Ако аз знаех, щяха отдавна преди мен да знаят и хора, които, ако знаят, могат да направят нещо по въпроса.

2. Предположи кой има паричен интерес от забраната на гмо
Някой, който отглежда НЕ-ГМО и иска да запази статуквото. Иначе пак потребителите. ГМО обсебва земеделието. Когато става все по-масово, всичко естествено "заченато" става все по-нерентабилно за отглеждане и съответно по-скъпо. Тъй че освен в здравето, ГМО ти бърка и в джоба. Други предложения нямам.

Още въпрси:
1. Разкажи някаква случка, в която си се ядосал много, та чак си побеснял.
Чакам 280 за "Плиска" до Фантастико в Студентски град. 8-9 сутринта. Гъчканица около спирката. През главите на чакащите случайно съзирам малко кученце, примерно на три месеца, което много се радва на хората и маха опашка. Изпадам в умиление. След половин секунда минава младеж - студент явно - с бърза крачка покрай спирката. Кученцето се насочва към него и му се радва по детски. Той изсъсква нещо като "гаден помияр" и го изритва силно и злобно. Кученцето, което е голямо колкото обувката му, изквичава от болка. Младежът отминава. Аз останах в шок. Толкова се фрапирах, че секунда-две останах скован. Пред мен имаше двайсетина души и беше адската гъчканица. Ако педерасът беше минал покрай мен, вероятно щях да го цапардосам. В такива моменти забравям всякаки граници. Вдига ми се кръвното, само като се сетя... Иде ми да го открия и да го одера жив, а после да го обсипя със сол и да го налагам със стол. И да го ритам в главата с кубинка, докато вече не прилича на глава. И яростно да го разфасовам на малки парченца с джобно ножче, докато кожата ми се пропие с кръв, така че да не мога да я измия две седмици.

2. Разкажи за някакво прозрение (или изобщо за нещо, вкл. факт, което си разбрал), което те е оставило потресен.
Ето нещо интересно, което има общо с предишни въпроси:

Преди години си мислех, че американските филми са само далечна комична пародия на реалността в САЩ. Всеки път едни и същи лафове - популярни деца, смотани деца, капитанът на "футболния" отбор излиза с капитанката на мажоретките, в която всички са влюбени. Побойници завират смотльовци в кофи за боклук, заключват ги в шкафчетата им, другите ученици не сядат до смотльовците в столовата, защото всички почват да ги одумват и да странят от тях заради дружбата им с непопулярните деца. Смотльо иска да покани на БАЛА, който явно е най-значимото събитие в човешкия живот, красавицата на випуска. Той се поти, смотолявва тихо това, което е упражнявал пред огледалото цял срок и припада. Тя се изсмива високомерно и прескача тялото му демонстративно - тя е фатална жена. Нейна приятелка решава да й направи мръсно от завист и тайно слага боя в шампоана й. Потърпевшата е съкрушена и насъсква гаджето си срещу нея, след което се кандидатира на изборите за ученически съвет и става председател, което се вписва в биографията й и тя се взима насериозно. Майка й не знае какво е далак, а баща й се напива от две малки кенчета лека бира, както всички мъже в градчето.

Звучи като филм, нали? Е, останах потресен, когато разбрах, че всичко това съществува. В САЩ. Едно към едно. Филмите, както винаги, отразяват реалността. Не знам защо бях решил, че американските правят изключение. Е, оказа се, че третата по големина държава в света е котило за ИДИОТИ. Този факт влезе в живота ми изведнъж и рязко по време на един телефонен разговор. Оттогава не съм същия...

3. Напиши стихче.

Малко кученце игриво
радва се на педераст.
Педерастчето въшливо
се засилило и... прас!
Долно предерастче мръсно,
знам къде живееш ти -
никога не ще е късно
на врата си да висиш...

Не е, бе Ристе. Явно изпитваш нужда да си в ролята на жертва. Въобразяваш си, че искам да огранича свободата ти, че ти налагам предпочитанията си, че нападам егоцентризма ти. Не живея заради теб и ти ни най-малко не осмисляш съществуването ми. Напротив, аз съм един от малкото активни форумци, на които не пречиш с инфантилизма си и които нямат нищо против желанието ти за внимание. Приемам, че поведението ти е начин да стигнеш до нещо, което ще ти помогне да пораснеш и помъдрееш, но най-вече да се успокоиш. Съветът ми е, когато търсиш мнението на другите за себе си, да не гледаш на отговорите им само като белег на проницатлността им и подготовка им по въпроса, а по-скоро като свидетелство за това, колко добре или зле ти самия се справяш с представянето на желания от теб образ пред другите. Ако хората не те харесват, а ти се стремиш да те харесват, значи грешката не е в тях, а в теб. Те не са виновни, че не те познават, защото не са длъжни да търсят в теб нещо, което да им хареса. От теб зависи да им покажеш положителните си качества или поне тези, които смяташ, че ще им харесат. Всеки е различен и няма как общуването с всички да бъде еднакво, ако искаш да си масово харесван. Но в публични пространства като форума или университета е добре да възприемеш някаква по-универсална стратегия на поведение, ако държиш на количеството на почитателите си. Качеството е от значение, но ти често се оплакваш, че има форумен заговор срещу теб или че този и онзи те мразят, а това ме навежда на мисълта, че желаеш широко одобрение. Ако е така, мисля, че подходът ти е грешен. Но всеки сам преценява за себе си.

Със здраве!

Какъв е най-лошият сценарии за България оттук нататък? Опиши състоянието на страната при възможно най-неблагоприятното за нея развитие от сегашното й положение и как се е стигнало до това развитие.

Станишев - президент. БСП - пак на власт. Голям международен военен конфликт, в който трябва да вземем страна - опитът показва, че не сме добри в това. Ако червените са на власт, познай накъде ще се нагъзим. Глупости, де, няма такива опасности вече. Ако Серго стане президент, аз веднага собственоръчно ще го убия с паве - колко му е да го млатна пред пред президенстстово... или направо на пресконференцията.
Така че споко

Колко ще е яко/зле, ако Кунева стане президент?
Кефиш ли се на Катрин Зита Джоунс? Дреме ли ти, че била най-зле облечената актриса в Холивуд?