Ако не беше толкова тъжно, щеше да е смешно.
Сега намерих класирането от въпросното състезание, 10k в Нагано, наистина. Дели печели с 27:24, кениецът Филип Бойт е последен (92-ри) с 47:24. Нашият Славчо Батинков (дето го вадиха от едно дере на следващата олимпиада) е с 33:23 (84-ти). Ама и той беше една скица... Норвежец, напомни ми на някоя форумна да ти разправям за него, моля те. Той има едни уникални истории, на които станах неволен свидетел и които обаче не можеш да прочетеш никъде.
Ето и кадър от онзи момент, но това е след финала, уви. Жалко, че го няма самото пресичане на линията:

Stonesoul, същото ми го предложи и онова девойче, за което споменах по-горе. И на теб, както и на нея, ще отговоря, че аз съм си избрала моето си "бягане" и, мога да те уверя, съм достатъчно добра в него. Нещо не съм чула някой от спортистите да завърши висше, различно от специалност в НСА. Грамотността на голяма част от тях също е под въпрос.
Щом си решил, че искаш да се занимаваш с нещо, се захващаш сериозно с него и толкова. Оoмод (абе, Норвежец, айде кажи как се казва тоя наистина, бе! - Kjetil Andre Aamodt) беше казал в едно интервю, че за него това е работа като всяка друга. Само дето не отива в офиса в 9 и не си тръгва в 5. Установил е, че за да е сред най-добрите, му трябват 12, често 13 часа различно усилие на ден.
Като бил малък, баща му го качил на един баир и го питал: "Искаш ли да бъдеш най-добрият?" И след това му обяснил, че ако го наистина го иска, ще трябва да си скъса задника от тренировки. На 21 години печели първите си 2 олимпийски медала, въпреки че самото му участие е било под въпрос (пипнал мононуклеоза, която, уверявам ви, е много неприятно заболяване). През 2006, на 35 години, спечели последното си злато.
Но това е мотивация, воля, приоритети и здрав труд. А не дискотеки по курортите и увереност, че просто няма кой да те измести от мястото ти в отбора.