Аз пък не разбирам защо се дават класификации от вида на горния пост.
Като не се пускат снимки-не спамете,като се пуснат-започват всякакви спорения относно тях. Всеки е свободен да се снима с каквото и когото си поиска и толкова. Къде е проблемът?

Щото Вайпър копнее да й забия два пирона в главата и да видя дали нещо ще потече от там.

трудно ще го преглъщаш толко натруфен

А ти копнееш да те заплюят в лицето!

Не мога да ти дам дефиниция, щом не знам какво имаш предвид под "рандом". И не е "всеки дългокос" защото от 800 души публика, може би 20-тина са се снимали с музикантите. Но виждам, че разбиранията ни за смисъла на снимката са различни. За мен тя не е нещо, което да е запазено за най-важните хора и събития в живота ми. Снимката е запаметен миг от нещо хубаво или интересно. Нещо, което съм видял или преживял, но може би някой ден ще забравя. И когато разглеждам стари снимки, спомените ще се върнат някак по-лесно. Още повече, че снимането с тези хора не е някаква процедура "Здрасти, усмихни се, да се снимаме, чао." Преди това съм си говорил и съм се смял с тях. Благодарил съм им за музиката и за концерта. Може би сме обсъдили времето (Кай Хансен), смисъла на приятелството (Freedom Call), в кои дни от седмицата избягват да правят концерти във Финландия (Аморфис), наркотиците (Джон Лоутън) и т.н. За тях също е приятно да се срещнат с хората (ако не беше, нямаше да излизат и да се въртят в тълпата). И понеже не знам дали някога ще ги видя пак, искам да "щракна" за спомен тази кратка, приятна и може би единствена среща. Това показва снимката. Не е "виж ме на фона на някой си". За мен тези снимки имат не по-малко смисъл от 120 кадъра, снимани с телефон, показващи последното напиване в нечия квартира. Дори напротив, най-малкото защото разговорите са били по-смислени.

Бел. авт.: В случая не разглеждам снимката като плод на изкуството на фотографията, но това не значи, че не я признавам и като такава. Просто тук говоря за този конкретен тип снимки.

Кифленски самощрак х 2 ( заради ДиДи)