Какво е мнението ви за едно нововъведение в българското семейно право - брачния договор?
Накратко казано от мен - с новите изменения в СК (семейния кодекс демек) се измислят 3 режима на брачна собственост - режим на общност, режим на разделност и договорен режим. По-долу съм дал и извадка от самия кодекс, относно какво е брачния договор.

Предполага се, че ще улеснят доста и бъдещите бракуващи се, и бракоразводните дела ще станат по-лесни и по-бързи. ОБАЧЕ - избора, какво да има в този договор е свободен - хората сами решават дали ще правят или не. Затова и изниква въпроса - трябва ли ни, нужен ли е и т.н.?

Извадката:

Аз съм за. Естествено, ако се стигне до брак изобщо. А последното не е задължително.

определено за ....но.... ако толкова се обичат няма да се разделят и няма нищо да се дели !!!

При нормалните хора нямат чак такава голяма тежест.
Вече виж, ако някой от 2мата ( най-често мъжът, жените са златотърсачки по default ) е по-богат, а жената няма мног акъл в главата - хубаво е да има нещо, което да осигури парите на мъжа.
Но от морална гледна точка си е обидно да сключваш договор - нали се жениш по любов ?

ама тия предбрачни договори не уреждат ли "имането" придобито по време на брака .. или съм в грешка нещо

Принципно темата за браковете не ме вълнува, но ако трябва да избирам - Да, за брачните договори съм.

Не само. Урежда и разделението на имуществото в случай на развод, както и издръжката - на съпрузите и на децата.

Аз лично се радвам, че го въведоха най-после. Хората, за които е обидно да го сключват, щото се женели по любов - няма да го сключват. Аз също нямам намерение да се правя на идиот в булченска рокля (блях), ако не обичам човека. Но това да обичаш някого е различно от това да му вярваш. И е още по-различно от това да вярваш на бъдещето, защото от всичко, което съм видяла в живота си, съм си направила един извод - дори и най-прекрасният човек може да те предаде; всичко е въпрос на обстоятелства. И да, уреждането на имуществените въпроси е прекрасна опция, макар че мен повече ме радва мисълта, че с един такъв договор мога да осигуря поне донякъде децата си. Защото ме съмнява при подготовката на брачен договор двама души, които са влюбени и правят розови и пухкави планове за блестящия си съвместен живот, да откажат да се споразумеят по въпроса, че каквото и да става, техните деца трябва да са осигурени. Пък нали с блестящото розово пухкаво бъдеще изобщо няма да им се наложи да прибягват до разпоредбите на договора. Аз междувременно ще си имам едно наум.

Само аз ли съм на мнение, че семейните отношения са по скоро на нематериално ниво? Смятам, че договорът превръща брака в сделка. И някакси ми се струва, че отношенията между двама души, решили да стъпят в брак, не са договорни. По принцип може да има много плюсове от договор, но непременото желание да се подпише такъв за мен означава липса на доверие. В крайна сметка хората се женят по между си, а не всеки с чуждото имущество. И ако ще се презюмира, че в един момент може да се стигне до имуществен спор, то по-добре човек изобщо да не се захваща.

ПП: Кристо, от 5 отговора в анкетата няма един, дето да отговаря на позицията ми Иначе мога да обобщя, че брачните договори могат да бъдат полезни, но по-добре без тях.

за това на семейни начала

Моето мнение пък е следното -

Всеки сключва брак с идеята да е "до живот", нали така? И презумпцията, че няма да се стигне до развод. За любов изобщо не искам да става дума, не е тук раздела.

Така, жените се, жената изневерява, стига се до развод по нейна вина. По закон - всичко се дели на две. Да ама - преди брака тя е имала следното имущество {гримове, чантичка, парцалки, стара моторолка и зарядното за ня} - в течение на брака, тя не е работила, гледала е децата, готвила е, чистила е и прочее, но няма лични доходи, не е помагала на мъжа в работата му и толкоз. Мъжа пък от своя страна се е замогнал, преди брака е имал няква стара кола и е бил начеваш архитект, примерно. Но с течение на времето става по-добре платен, купува сам семейно жилище, изплаща го, 2 нови коли купува. Ест - нов телефон на жената. Изобщо - той издържа семейния бюджет.

Стига се до развод - и всичко трябва да се дели на 2. По равно. По братски. Е, извинете, ама и Бог не може да ми докаже, че така е честно. С един хубав договор, ако съществува, жената ще си излезе с каквото е влязла. Ако и дадете половината имущество и издръжка на всичкото отгоре, тя ще има условия да отгледа децата и съда ще си ги присъди на нея. Без да му мигне окото. Но ако е на улицата с дрехи на гърба само, а бащата е с жилището, парите и изобщо - условията - децата ще са присъдени на него.

Затова брачния договор има 2 страни:

1/Материалната - любовта си е любов, но 50% от браковете свършват с развод. Шанса е твърде голям, за му се смеем. Ако си уредите отношенията преди брака, оставите договора при нотариуса, е баш тогава може да си живеете щастливи. Защото бъдещето ви заедно е само по презумпция. То нека брака е по любов, любовта правото не я урежда. Но брака е и съюз на материални неща - тях правото ги урежда и едва ли искате да се оставите Държавата да ви ги подели. Вместо да се разберете като зрели хора.

2/Нематериална - пропуснах да дам цитата, че още не е уточнено какво ще включва този договор. Ясно е - подялба на имущества. Но спокойно може да си добавите и други клаузи. Примерно - мъжа е длъжен всеки месец да купува нови обувки, жената е длъжна да мие чиниите и прочее... Ей такива неща. С практиката ще се изясни хората какво включват. Още не съм виждал такъв договор, предполагам първите ще са само за имущества. Но има и друга страна на брака - третите лица (деца, тъща, роднини). Щом става дума за хора, трябва да се подхожда още по-внимателно дори и отколкото като става дума за пари. Ако с брачния договор се уреди кой да задържи къщата, но не и кои взима децата, тогава кво правим? Съда ще ги даде на този с къщата, но ако е бащата и той няма как да ги гледа? Стигаме до задънена улица. Затова трябва да се мисли от рано за такива договорки, за да няма проблеми после.

Аз съм ЗА, но с особеното мнение, че трябва хората добре да са помислили и добре да са консултирани, какво да правят. Както и да са наясно какво искат от този договор. Демек - да не го сключват само защото е на мода или нещо такова.

100% от разводите са започнали с брак.

Според мен просто трябва да се промени системата на брака (след подписване и встъпване в брак).

-Имуществото преди брака да не поднадлежи на подялба
-Имуществото да се дели на базата на подадените данъчни декларации.Когато мъжа е декларирал 100 хиляди годишен доход, а жената - 10 хил., имуществото трябва да се дели на базата на данъчна оценка и да бъде разпределено реципрочно.
-Да няма издържка за съпрузите.Това за мен е абсолютна глупост.Издържката за децата да се определя като процент от доходите на съпруга/съпругата

Не съм запознат със семейното право, но според мен това ще е достатъчно да няма нужда от предбрачен договор.

Кристо, ти се изказа - жената отгледала децата, ама после дай да я натирим на улицата, че и да дадем децата на баща им. Нещо не ти ли се струва не както трябва в случая?

По темата - аз съм за подобно уреждане на отношенията. Нищо не ми пречи да се разпиша - естествено, когато се заженя, няма да е с идеята, че ще тръгна да се развеждам. Ама знам ли - мухльовци всякакви, тъй че никой не е застрахован. И в случай, че нещата опрат до развод, е къде-къде по-лесно тия прозаични глупости да бъдат уредени предварително - когато хората са били добронамерени към другия в тази връзка и далеч преди да се е стигнало до "дай си ми куклите, на ти си парцалките". Да, предполагам, че да подхвърлиш подобна идея на партньора си насред избора на рокля, списъците с гости и прочее вероятно не е твърде приятно, но ако мотивите за сключването на подобен договор бъдат разбрани правилно, не е повод за драми.

Разберете ме правилно - не гледам на това като на сделка. Изобщо не е речено, че трябва да се стига с момента на делбата. Но АКО се стигне, наличието на подобен договор е от изключителна помощ. Щото, както казваше баба, Бог да я прости: "хората с любов се женят, с мерак се развеждат." Пък и ако хората останат заедно во веки веков, договорът може да стане и повод за симпатични закачки.

Ами логиката е проста - мъжа и жената са равни, съответно имат равни родителски права. Като трябва да определим къде да пратим децата при развод, съда гледа тва къде ше им е по-добре и къде ще се грижат по-яко за тях.

Ако няма договор, съда дели имуществото - при това положение, като мъжа и жената са с равни възможности, съда в огромен процент би дал децата на майката. Лично аз ако съм съдия и знам, че майката и бащата имат равни имущества, винаги бих давал децата на майката. И точка.

Но ако с предбрачен договор се установи, че при развод майката си запазва само дрехите и телефона, а къщата, колата, компа, мебелите, ако щеш дори и скаричката, която "Заедно избрахме през 1999г. на панаира в Харманли" остава за мъжа, то съда логично да му даде децата. Защото той ше може да се грижи за тях по-добре от бездомна жена с 2 куфара парцалки, която вероятно и работа си няма. Помисли логично къде биха били тези деца. Така този договор се превръща в средство на работещия/заможния съпруг или съпруга да печели изключително лесно родителските права. Просто няма как да убедиш трезвомислещ съдия, че майката в такава ситуация е за предпочитане пред бащата. Възможно е и обратното - жената да е дала жилището, да изкарва повече от мъжа. Тогава при развод тя ако вземе лъвския пай, никакъв шанс на мъжа да вземе децата няма.

Иначе не всичко опира до това дали жената или мъжа са по-добри родители. Не е тва темата и не е тва спора. Спора е, дали с подобна опция като договор, няма да се спестят скандали, травми в детската психика и прочее селянии. Аз мисля, че МОЖЕ да се постигне това. Но си зависи от хората.

спестява време, но дайте и любовта да институционализираме...