Флъфи,
звучиш права... по принцип. Ако погледнем нещата неемоционално , а рационално, каквато се предполага че трябва да е оценката/решението на законовия орган, нещата не стоят толкова просто. Един човек е извършил убийство, дайте сега да го убием. Предполагам като някои те обере, ти не викаш полицията да ограбите задружно къщата на престъпника. Ти си взимаш каквото ти е взел престъпника, а не взимаш неговото. При въпроса с отнемането на живота имаме нещо подобно с тази разлика, че не можем да твърдим, че вземаме живота на престъпника, защото той е отнел живота на някой наш близък. Животът на последния няма да се върне чрез извършването на още едно убийство. Най- много убийството да задоволи чувството ни за мъст и кръв, но не мисля, че тва е хуманно и е целта на закона. А и от подобно мислене "око за око", най-много да се повиши броя на ослепелите.
Не съм съгласен и както предлагаш ти, и други защитници да гледаме само от страната на близките на жертвата. Ако е справедливо ще гледаме и от двете страни, и ще гледаме безпристрастно и без афектиранност от личната си омраза.
Никой не отрича, че роднините на жертвата имат права, но искам да напомня, че справедливостта не зависи от чувството за справедливост на жертвите, а от обективната преценка, където се взимат предвид правата и на жертвата и на насилника. В противен случай лесно бихме могли да изпаднем в произвол, някои напримерно биха желали и за кражба да има смъртно наказание, но за законодателя е абсурд да изхожда от подобен критерий. Други пък направо, щом си помислят, че справедливостта е на тяхна страна, тръгват сами да раздават "правосъдие". Линчовете са пример за това. И много малка част от тях са справедливи.
Освен това държа да кажа, че всички призиви , които се срещат в темата , искащи ужасно наказание на престъпника, ми изглеждат инфантилни и в по-голямата си част са продукт или на някаква емоция, или са продукт на точно две минути мислене. Справедливостта на наказанието се корени не в степента на жестокост, а в това да се отвърне премерено и разумно на чудовищно престъпление. Ако беше в степента на жестокост, дайте направо да "късаме къс по къс" убиеца, че и такава гениална идея имаше...
Освен тва, как бихте гледали от страната на осъден за убийство (никой не знае как ще го завърти живота), предполагам няма да проявите сегашната си любов към жестоки наказания, ще се задоволите със справедливост.
При това не виждам как смъртното наказание поправя или по някакъв начин превантира бъдещи престъпления. Струва ми се, че то изобщо изключва престъпника от категорията на човешките същества и така окончателно пречи на евентуалното негово превъзпитаване.
А колкото до аргумента, че "никога в световната история не се решава от днес за утре смъртна присъда и има достатъчно време да бъде открит истинския престъпник, ако осъдения на смърт е невинен и осъден по погрешка", аргументът никак не ми се струва валиден. И то го казвам, без да знам цялата човешка история, и без да знам за колко време се издава смъртна присъда. Защото знаеш, че истината може да не се открие за един ден, може да не се открие и за 10 години, може да не се открие и никога. А през тва време бая присъди се издават, че и изпълняват...
