В най-добрата ми игра съм достигал до 8000 и нещо точки с руснаците (Eкатерина). Трудност prince, победа с Domination на малка карта с още 5 народа. Civics: Police state, Nationhood, Serfdom, State property, Free religion.

Разумен ход е да давате Regenerate map докато столицата ви не се окаже до каменна кариера, с която бързо да построите пирамидите и да си избирате от всичките форми на правителство още от Древността.

e 10ината рестарта преди всяка игра са си по дифолт

При мен пък не са.

Багатур, учудващо консервативни сивици ползваш като за край на играта. Не ти ли спъват развитието? Победа с доминейшън какво беше - да имаш най-много точки през 2050 г.?

Иначе на мен любимият ми сивик е Free Religion - много ме дразни, когато черпя някой лидер 50 технологии и му наливам злато, а накрая той ми изтъпани 4 отрицателни точки, щото видиш ли "We are upset that you have fallen under the sway of a heathen religion". Черна неблагодарност!

Иначе май най се кефя на Nationhood + Hereditary Rule, докато все още има перспектива да водя войни. След това преминавам на Free Speech и Representation, а към края и Universal Suffrage. От трудовите сивици обикновено пропускам Slavery и Caste System, а от икономическите - Mercantilism и State Property. Environmentalism-а гледам да го забавя максимално, че много ми спъва развитието.

Издадох си спатиите

Domination е да завладееш определен процент от световната територия и население. Повечето други опции за победа съм ги изключил, също както съм махнал и времевите граници до 21 век. (На Custom game има премного такива опции.) Още от Civ III ми е писнало да побеждавам по мирен път, нагледал съм се на едни и същи неща и затова реших да пробвам игра с много войни и тактическо мислене.

А моите Civics са най-доброто решение, ако ще си държава-агресор:
Police state - 25% по-бързо изкарване на войски и народът си мирува при дълги войни. Безценно.
Nationhood - най-полезно е за бонуса към шпионските служби, също и намалява недоволството, защото хората се екзалтират от казармите.(+2 щастие)
State property - абсолютно задължително, когато границите се разширят прекалено много, елиминира maintainance penalty на градовете и няма значение колко далеч са ти от столицата. Към края на играта бях набълвал над 120 Modern armor и отделно от това артилерия, стелт самолети и кораби и без него щях да ги видя през крив макарон Free market и корпорациите не могат да компенсират парите, отиващи за всеки град.
Serfdom - еми алтернативата е еманципация, чийто бонус е най-безсмисленият от всичките(cottage растат по-бързо). При положение, че ще обединявам целия свят под един покрив, по-удобно е да си имам послушни крепостници (строят инфраструктура 50% по-бързо). Кастовата система също върши работа.
Free religion - избрах го главно заради бонуса към research, а и още бонуси към щастието на населението никога не са излишни. Ако не беше research-ът, щях да си остана с теокрация(още experience за единици от градове с държавната религия).

Иначе камбоджанският ти съсед Суряварман II е един от най-агресивните лидери въобще, в официалния форум на играта всички се оплакват от него. Същото е и с Монтезума, Чингиз Хан и руските лидери. От моя личен опит мисля, че е най-добре е да имаш за съседи Вашингтон и Саладин, те никога не са ми правили проблеми.

Мен много ме дразнят Шака и Манса Муса. Винаги ставам на кълбета с тях.

За цивиците май не мога да кажа. Като че ли най-много стоя на репрезентейшън щото ръгам доста специалисти, а дава и щастие. Ако имам много котиджи и много пари пък слагам изборите щото мога да си хърийвам продукция без проблеми. Като ми обявят война или като аз обявявам гледам да слагам полис стейт ама понякога е малко тегаво, щото като я сложа и ми пада я рисърча, я щастието, я и двете.

Инак най-безценното нещо според мене е бюрокрацията. Толкова е пробита, че няма накъде повече.

Що бе - помага да си правиш най-важните чудеса, сгради и проекти в столицата

Е да де, точно тва викам :Р

Твърде е силно според мене, особено на фона на останалите чикии като васалство, национализъм и свободно слово. Евентуално национализма работи щото дава щастие и няма никакъв ъпкийп. Но иначе остро бюрокрация.

Пуснах си един от сценариите на Beyond the Sword - Europe 1936, ама нещо ми е доста скучно. Технологиите се развиват за минимум 75 хода, има нови единици, но иконките им са смотани, абе нещо не ме кефи.

Такава е четворката, че нововъведенията й скапват кампаниите. Границите не могат да се пресъздадат, просто са ти цапнали малко на брой квадратни града и толкова. Като видях как изглеждаше Япония през ВСВ се отчаях и повече сценарио не съм зареждал.

На Civilization III Conquests кампаниите с Наполеон и ВСВ в Азия бяха култови

има някои забавани. Тоя с ВСВ определено не е сред тях.

Може да пробваш final frontier. Той е идеен, макар че няма много смисъл в него и след една игра се изчерпва повече или по-малко.

Хъхъ, че то аз ако издържа една игра, без да ми доскучее, ще си е успех за създателите

Мале! Цял ден си тананикам мелодийката на Саладин! Много ме кефи!

Започнах нова кампания, паднах се холандец с Вилхелм Орански и се разбих да правя градове. Първите три са на егати стратегическите места. Последният е на мега тъпото място, ама имаше злато. Оказа се, че май е по-готино да си направиш града ДО златото и после да построиш мина, отколкото да го тупнеш баш върху златото, както направих аз. Сега май ми дава само ресурс, а кинтите, които трябваше да получа, ако си бях направил мина, май са загубени като неосъществения им притежател.

Съсед съм със Саладин и мислех да го нападна отрано, ама нямах бронз и желязо, та се забавих. На всичко отгоре той ме вкара в правата вяра (в случая хиндуизъм) и е егаси фанатика, та ми дава цели 7 точки благоразположение само защото изповядваме една религия. Човекът си ми пращаше мисионери в градовете, с което ми спести време и средства. Даже почна да ми строи и пътища. Сърце не ми даде да го нападна . Освен това почти всички останали на моя континент (Хатшепсут и Гилгамеш) също са хиндуисти и му се кефят, та ако го бях нападнал, щях да си разваля отношенията с тях. Е, от друга страна той нямаше да ме мрази твърде много, ако му бях обявил война, щото нали хиндуизмът му е свиден, ама все пак реших да нападна Дарий, който е чиф... ъъ... юдаист. Само дето е на другия край на империята ми, та армията ми има да се влачи, докато стигне до него, пък и него не съм го разузнал. А и е шампион по точки сред владетелите, които съм открил досега. Нищо де - с помощта на Вишну скоро няма да бъде . А, освен това, ако войната вземе много лош обрат, мога да се изтегля в Хага, която се намира на провлак, отвъд който е почти цялата ми държава и е идеалното място за отбранителна линия. Но не мисля да стигам дотам.

Събрал съм 3-4 слончета, 2 катапулта и 4-5 боздугана. Да се надяваме, че ще свършат работа.

I'm a geek

То с хиндуизма добре, ама сега Саладин ще печели големи пари за сметка на всички ви. Ако използва велик пророк, с който да построи специалната сграда за хиндуизма, ще му дава злато за всяко селище с тази религия. Гледай да го очистиш отрано или поне му вземи свещения град.

Не знам защо, обаче още от цив 1(в далечната 1994) играя с германците
Много ме кефят
Иначе игричката е яка, но вече ми е леко писнала. Играл съм я прекалено много

Хлъц! Ама и чуждите градове с хиндуизъм ли ще му дават пари? Въй, въй, въй!

Е нищо де - поне ще си имам финансово обезпечен съсед, който ми е луд фен

Много обичам да продавам остарели технологии на по-изостаналите играчи и да им обирам златото

Между другото някой да има впечатления от Дарий във военно отношение? Корав ли е обикновено?