И хуманно

Някои хора не заслужават хуманност - като например бащата от родния ми град Сандански, който системно е изнасилвал 2-годишното си момченце.

А и нали все някой трябва да работи в тия мини! Или мислите, че е нехуманно да се пращат затворници, но няма проблем там да бачкат обикновени работници?

Аз лично бих бил палача на мед. сестрите от Либия.

Едно е да искаш, друго е да можеш, а съвсем друго да го направиш.

Е, мн ясно - защо като така и така тоя ще го убиеш поне не ти върши работа...
пък докато копае ще си мисли... и накрая ще се промени... а нали това е целта,
не просто да си заколиш някой` защото видеш ли направил нещо гадно, а да го накараш да проумее, че е направил това лошо нещо...

Кой трябва да реши това?
Иначе и аз смятам, че не заслужава хуманност, но със сигурност не заслужава и смърт, защото няма по-меко наказание за един изрод от смъртта. Да не говорим, че в повечето случай те умират безболезнено.
Как ти се струва цял живот в карцера? Което означава мъчения + мъчителна смърт. От другата страна имаме никакви мъчения и безболезнена смърт. Знаеш ли колко хора си мечтаят за такава?

Ама много е лесно да се правим на жестоки...
А защо не се сетиш, че когато правиш нещо крайно неправилно, то се предполага, че не си с акъла си...
Т.е. да убиеш един ненормален е все едно да убиеш зеленчук... уж има някав живот в него, ама ние не го разбираме много-много

На никого не го пожелавам, но мисля, че единствено смъртното наказание за извършителя би дало поне минимална утеха на близките на жертва на убийство. Не че ще върне детето им, или майка им и т.н., но поне - живот за живот. Ще могат да се опитат да продължат напред. Така като убиецът гние някъде там, все ще са нащрек дали няма по някакъв начин да си издейства промяна на присъдата или да успее да избяга, защото тук и съдебната система, и охраната на затворите са изключително "стабилни" и "неподкупни". Като е отнел живот, трябва да плати със своя.

А близките на наказания?

Те ще страдат еднакво, каквото и да е наказанието. Или може би повече, ако знаят как той се трови всеки ден в някаква мина или там, каквото друго предлагате за ежедневното му мъчение. Техният живот така или иначе ще е почернен безвъзвратно.

Друго си е да знаеш, че в момента палачът Х убива сина ти.
Флъфи, прави разлика между утеха и мъст. Сама по себе си една екзекуция не може да носи никаква утеха. Напротив, тя УВЕЛИЧАВА страданието, защото към това на майката на жертвата се наслагва онова на семейството на екзекутирания. Никоя майка не иска синът или дъщерята и да е публично убит от държавата дори и да е най-големият изрод. Я си представи например, че човекът х е екзекутиран за убийството на човека У, който ти е близък роднина. След 2 години обаче се оказва, че той е невинен. Как ще се почувстваш? Ако опитвам твоя стил на аргументация колкото и 'здрави" да са доказателствата, със съвременните "инструменти за натапяне" шансът някой да те е натопил е МНОГО голям. Още повече ако този човек е влиятелен и с пари. Да не забравяме и, че смъртната присъда се изпълнява много често и на социален признак. Нещо изключително долно и нечестно.
Като цяло ми прави впечатление, че защитниците на екзекуциите изпозвате най-вече аргументи от гледна точка на семейството на жертвата - какво ще искат те, какво бихме искали ние ако сме на тяхна гледна точка и т.н. и т.н. Според мен такива решения не трябва да се взимат на ниво "бурни емоции, завладели съзнанието след престъплението х".
Иначе си права, че от затвор се излиза, но от гроб не. Понякога обаче и от затвор не се излиза.
Това, че който е отнел живот, трябва да бъде лишен от неговия всъщност е доста...крайно. А и подобно конституиране на накзанията означава, че който е извадил око, трябва да се раздели с окото си, който е убил и изнасилил, трябва да се изнасили и убие и т.н. Малко варварско ми се струва всичко това? Плюс това ако някой е убил 50 души неговата смърт ще е направо нищожна в сравнение с тези 50 живота. И да искаш не можеш да го убиеш 50 пъти -> наказанието му, определено по този начин е недостатъчно.

"Утеха" действително не е най-правилната дума, по-скоро някакво минимално чувство за справедливост и както вече казах, някакъв евентуален шанс близките да продължат напред. Наистина не искам и не мога да си представя какво е чувството, но ми се струва че натрапчивият аргумент "Как може моята жена/ майка/дъщеря или моят син/баща и т.н. да е мъртва/ъв, а извергът, който го е извършил да е още жив" ще изплува всеки Божи ден и ще попречи на мъката да намалее (тъй като не би могла да изчезне).
За болката на близките на екзекутирания - това действително е твърде сложен момент при такава ситуация. Те не носят никаква вина, но товарът пада върху тях. Но докато те така или иначе понасят несправедливост, поне близките на убития/тата да получат някаква справедливост, а извършителят да си понесе последствията.
За възможността човекът да се окаже невинен, доколкото ми е известно никъде в световната практика не се издава присъда от днес за утре. Тоест има достатъчно време за откриване на истината при достатъчно желание. Действително някой може да бъде натопен, обаче тези наказания, които предлагате противниците на умъртвяването, са с идеята този човек едва ли не да желае смъртта. Което някакси не ми се струва по-хуманно, ако човекът се окаже невинен.
Емоциите просто няма как да бъдат оставени настрана в случая, защото говорим за човешки живот. А едно убийство далеч не съсипва живота само на жертвата. Но и да излезем от рамките на емоциите, по-справедливо ми звучи "живот за живот", отколкото "тежък труд и изолация срещу погубен живот".
Действително няма как някой да бъде убит повече от веднъж, а за другите престъпления налагането на наказанието затвор е с идеята този човек да бъде порицан и да бъде спрян да ги извърши отново. Да, излезнали сме от варварските порядки на принципа "око за око, зъб за зъб", но да отнемеш умишлено и съзнателно живот според мен те прави изверг, а не човек и съответно не заслужаваш човешко отношение.

Флъфи,

звучиш права... по принцип. Ако погледнем нещата неемоционално , а рационално, каквато се предполага че трябва да е оценката/решението на законовия орган, нещата не стоят толкова просто. Един човек е извършил убийство, дайте сега да го убием. Предполагам като някои те обере, ти не викаш полицията да ограбите задружно къщата на престъпника. Ти си взимаш каквото ти е взел престъпника, а не взимаш неговото. При въпроса с отнемането на живота имаме нещо подобно с тази разлика, че не можем да твърдим, че вземаме живота на престъпника, защото той е отнел живота на някой наш близък. Животът на последния няма да се върне чрез извършването на още едно убийство. Най- много убийството да задоволи чувството ни за мъст и кръв, но не мисля, че тва е хуманно и е целта на закона. А и от подобно мислене "око за око", най-много да се повиши броя на ослепелите.

Не съм съгласен и както предлагаш ти, и други защитници да гледаме само от страната на близките на жертвата. Ако е справедливо ще гледаме и от двете страни, и ще гледаме безпристрастно и без афектиранност от личната си омраза.
Никой не отрича, че роднините на жертвата имат права, но искам да напомня, че справедливостта не зависи от чувството за справедливост на жертвите, а от обективната преценка, където се взимат предвид правата и на жертвата и на насилника. В противен случай лесно бихме могли да изпаднем в произвол, някои напримерно биха желали и за кражба да има смъртно наказание, но за законодателя е абсурд да изхожда от подобен критерий. Други пък направо, щом си помислят, че справедливостта е на тяхна страна, тръгват сами да раздават "правосъдие". Линчовете са пример за това. И много малка част от тях са справедливи.

Освен това държа да кажа, че всички призиви , които се срещат в темата , искащи ужасно наказание на престъпника, ми изглеждат инфантилни и в по-голямата си част са продукт или на някаква емоция, или са продукт на точно две минути мислене. Справедливостта на наказанието се корени не в степента на жестокост, а в това да се отвърне премерено и разумно на чудовищно престъпление. Ако беше в степента на жестокост, дайте направо да "късаме къс по къс" убиеца, че и такава гениална идея имаше...
Освен тва, как бихте гледали от страната на осъден за убийство (никой не знае как ще го завърти живота), предполагам няма да проявите сегашната си любов към жестоки наказания, ще се задоволите със справедливост.

При това не виждам как смъртното наказание поправя или по някакъв начин превантира бъдещи престъпления. Струва ми се, че то изобщо изключва престъпника от категорията на човешките същества и така окончателно пречи на евентуалното негово превъзпитаване.

А колкото до аргумента, че "никога в световната история не се решава от днес за утре смъртна присъда и има достатъчно време да бъде открит истинския престъпник, ако осъдения на смърт е невинен и осъден по погрешка", аргументът никак не ми се струва валиден. И то го казвам, без да знам цялата човешка история, и без да знам за колко време се издава смъртна присъда. Защото знаеш, че истината може да не се открие за един ден, може да не се открие и за 10 години, може да не се открие и никога. А през тва време бая присъди се издават, че и изпълняват...

Добре, нека да видим вариантите като търсим справедливостта. В случая в който субектът X умишлено и съзнателно отнема живота на субекта Y, ние можем: а) да наложим присъда доживотен затвор там при определения режим, но нищо по-различно от другите тежки престъпления б) да наложим доживотен затвор при условия, които да носят ежедневно страдание на осъдения и евентуално да донесат някаква икономическа полза на обществото в) да изпълним смъртна присъда.
При вариант а) този човек си виси в затвора, знае, че няма да излезе и какво...трябва да се разкае ли? За какво превъзпитание можем да говорим при доживотна присъда. Този човек няма да излезе, или поне не би трябвало, няма да общува с останалата част от обществото, за какво и как да бъде превъзпитан? Това е различното от другите престъпления. Наистина не върви в цивилизовано общество да тръгваме на принципа "око за око", затова когато човек открадне или нанесе телесна повреда и прочие, той бива изолиран в затвора, първо превантивно и после с идеята да бъде наистина превъзпитан. И веднъж като излезе от затвора, да не се връща там. Когато убие обаче, той отнема абсолютно най-изконното право - това на човешки живот. Някакси не е същото като да посегнеш на вещ или да счупиш нечий нос.
Срещу аргументът, че смъртната присъда "изобщо изключва престъпника от категорията на човешките същества и окончателно пречи на евентуалното негово превъзпитаване", освен че наистина ми се струва невъзможно да превъзпитаме убиец, аз вече посочих, че едно зверско убийство за мен изключва един индивид от човешкия вид и съответно той не заслужава човешко отношение към него.
При вариант б) наистина говорим за жестокост. С която не бива да отвръщаме. Убиецът е извършил деянието си, ние го изолираме от обществото, отхвърляме го, но нямаме право да го измъчваме.
Вариант в) обаче не бих го нарекла жесток. Начините, с които се изпълняват смъртните присъди може да не са безболезнени, но поне са бързи. Не го мъчим, не го въртим на шиш. Просто игла, куршум или нещо друго и за минути се приключва. Това всъщност има и превантивна роля. Защото такъв човек спокойно може да убие и в затвора.
Далеч не твърдя, че смъртните присъди трябва да се изпълняват всеки път при констатирано умишлено убийство. Може би ще има смекчаващи обстоятелства, които да не налагат тази мярка, но това ще има кой да го прецени. Но при изроди, на които нещо им е изгоряло в мозъците и смятат за голямото забавление да накълцат някого, как да имаме хуманно отношение? Тези хора ще са постоянна опасност за надзиратели, за затворници, те трябват да бъдат спряни. Това е като да умъртвим болно от бяс животно.
Да, ще има голямо напрежение покрай такива дела, в които трябва да се реши доживотен затвор или смърт, ще има натиск и дискриминация по етническа принадлежност, сексуална ориентация и др. Това за мен е най-големият недостатък при въвеждане на такива присъди, но убийството си е убийство и ни трябват наистина адекватни мерки срещу него. За другите тежки престъпления, мисля, че доживотният затвор върши добра работа.
Така изглеждат за мен нещата, погледнати рационално. И последният вариант ми се струва най-удачен. А за емоциите - вече стана ясно, в крайна сметка всички страдат - и близките на жертвата, и тези на убиеца, и е трудно да се прецени как по-справедливо трябва да бъде разпределено страданието.