Аз също само чета

Само чета и при това запомням доста лесно.

Мен ме мързи да уча. Още повече ме мързи да помня...

Някои хора просто не сме създадени за това

По-скоро съм съгласен с alter ego. Най-добре се запомня като разбираш за какво става дума. Аз се опитвам да действам по тази система и по-малко да мисля дали ще изкарам отлична оценка - по-важно ми е да запазя знанието и да развия уменията.

трябвало да разбираш за какво става дума аз като бях 4 клас и си виках е как така някой може да получи двойка по нещо толкова да не разбира пък няколко години по късно дойде дифернциалната геометрия не знам каква механика .. Рибарска .. и ми показаха как .. по няколко пъти .. не става само с разбиране .. требе и преписване

В училище е едно... тук обаче, струва ми се, говорим за четенето/ученето в уни... А и може би донякъде все пак зависи какво изучава човек. Някои математически формули са трудни за разбиране, но човек ги наизустява, заменя с нужните стойности и става, както казва съквартиранта ми от УАСГ, ходещ калкулатор. Айде, със здраве!
П.П Разбира се не отричам, че понякога преписването спомага за разбирането

Аз също само чета и не знам как става, когато говоря по дадената тема, в съзнанието ми изпъква къде се намира това, за което говоря. В началото, в средата на лявата или дясната страница, или пък мисълта започва на нов ред. И така ми е много по-лесно да си спомня какво трябва да говоря. Чела съм, че шоколада помага за запомняне, но на мен май той не ми действа. Просто трябва да си настроен за учене и да ти дойде така да се каже вдъхновението. И така нещо, което иначе би ти отнело например два часа да го научиш, може и да бъде научено от два пъти четене. Но за всеки нещата са относителни.

това със съзнанието и разни абзаци дето изпъкват и на мен ми се получава ама преди това трябва да си чел наистина задълбочено само дето рядко ми се случва

Едно време в училище ми беше достатъчно и веднъж да прочета нещо по предмет, който разбирам по принцип (което изключваше математиката и физиката на момента) и го запомнях - при това, за доволно дълъг период от време. Някои неща от пустата химия ги помня и до днес.

С годините обаче свойствата на паметта се променят. В университета установих, че ако само чета, е твърде възможно после да си спомня точно къде се е намирало нещото, което ми трябва, но не и какво е то (като вчера на изпита - теория за рационалното пристрастяване - ей, помня как изглеждаше кривата, но не и какво пишеше около нея; помня и в коя част от страницата беше. И толкова).
Затова си пиша - не ми ли мине през ръчичките нещо, пиши го бегало. Майка ми ми вика "Паисий", защото за тия 6 години в университета съм изписала невероятно количество материал. Друг е въпросът, че обикновено започвам да се готвя късно за даден изпит, разписвам си материала, но после нямам нито време, нито желание да прочета написаното. И не го чета - отивам на изпит само с онова, което съм запомнила при писането. Досега системата работи идеално, макар да ми коства доста нерви. Разбира се, не става въпрос да преписвате цели учебници - ключови думи също вършат работа, ако знаете, че след това можете да ги навържете коректно.

Баща ми е учел така, майка ми пък казва, че никога не е изпитвала нужда да пише - нито по време на лекции, нито при подготовката си за изпит. Просто хората помнят по различен начин. Това със съкращенията също работи при мен, още помня местоименията във винителен и дателен падеж, дето съм ги учила по този начин в пети клас. Също съм установила, че ако повториш част от материала пред страничен човек, остава по-трайно в паметта. Ние така обяснявахме на контрольорката в тролей 36 в СтЗ за 2,4,6-тринитрометилбензен. Съсипа се от смях, ама ето - още ми е в акъла.

И, да, от езикова съм - но тоя номер с писането на новите думи по 2 реда приключи с последния звънец на 8. клас. До днес не знам имаше ли изобщо смисъл от тая работа (за такива като мен, при които разписването на нещата действа, вероятно е било от полза - но човек, дето помни само и единствено с четене, да го караш да пише механично 200 нови думи по два реда всяка... е, нечовешко е).

И аз нищо не запомнях, когато ме караха да пиша новите думи по испански по 10-15 пъти. Е, така е, домашните не винаги имат смисъл-все пак всеки запомня по свой собствен начин..
Не казахме обаче нищо за мнемотехниките...Учителят ми по психология беше научил една много ефективна мнемотехника. Накара всеки от класа - 30 човека да кажем по 1 път една различна дума. После успя без грешка да възпроизведе в последователност всички думи, които бяхме казали.
Мнемотехниката се оказа не чак толкова трудна. Той си представя пътя от неговото жилище до училището, който отлично познава. По пътят той си е избрал места, на които "закача" думите, които сме му казали. И когато трябва да си спомни кои думи сме му казали, той си представя, че изминава пътя и вижда вече "закачените " там думи. Естествено, местата, на които "закача" думи са винаги едни и същи-само предметите са различни. Учителят каза, че можел да запомни и 60 думи в последователност и то от първия път, но не сме го пробвали

хахах преди няколко месеца първия ми съквартирант ми прати клипче на което му обяснявам въпроси по анализ1 от преди има няма 3 4 години .. чака да стана известен че да ме изнудва после гадината .. но пък като изключим програмирането, дис а все още заема най голяма част от спомените ми касаещи матрияла минат в първи курс така че като има проблеми със запомнянето хващате някого и започвате да му обяснявате

Това съм го чувала и във вариант със стотици думи, трябва да го пробвам някой път. Предполагам, че ще ги докарам до поне 30 и аз - като се има предвид колко е дълъг пътя ми до факултета и колко пъти съм го минавала пеша... На следващата форумна може да се пробваме.

Иначе аз си разказвах уроците на баба, когато бях в основното училище. Миличката, преживя образованието си от 1-8 клас наново с мене. В първи курс си разказвах темите по социология на майка ми, но сега като цяло по-рядко го практикувам тоя номер. Усещам обаче, че като наближат държавните изпити, бая народ около мен ще получи насила известни социологически знания. Но така е - като е доказано, че работи...

А, и още нещо което НЕ работи при мен - подчертаването. Просто няма шанс да запомня каквото и да било, понеже акълът ми е в самия процес на подчертаване. Пък ако е с цел да си отсея ключовите неща, то по-добре да си ги извадя на лист. Много писане, много нещо, индийд. Но категорично смятам, че това не е зубрене. Имах отличен пример за зубър в класа си едно време - изпитват я по някакъв разказвателен предмет, тя си говори всичко наизуст. Ако преподавателят я прекъсне за малко, тя почваше отначало, просто не можеше да продължи оттам, докъдето е стигнала.
Просто не разбирам как някой би имал нервите да чете урок по биология, да речем, докато го наизусти. Толкова ужасна работа... Аз не можех да се насиля да ги повторя, камо ли да ги зазубрям. Специално от биологията днес май помня само цикъла на Кребс и толкова. А, и зелените еуглени ги помня, защото един съученик се беше хванал на бас с едни други, че като го изпитат, ще почне да говори за зелени еуглени и червени бабички. Спечели баса, но си изпроси изгонване от часа, щото даскалицата реши, че й се подиграва.

От математическа съм, честно!

Оо, това с многократното писане работи при мен. И досега си знам, че както напиша една дума в началото, много по-вероятно е това да е правилният начин. Това е нещо като механичната памет на ръката ми.

Това е наистина доста полезно и лесно се помни. Благодаря

На мен ми се налага да помня много дати, имена и т.н и понякога ми е трудно, макар че има неща, които запаметявам трайно веднага, а други постоянно забравям.
Лесно се помнят, ако се извадят отделно в хронологичен ред и се четат.