От друга страна обаче, като налагаме смъртни присъди ние ОТРИЧАМЕ възможността един човек да се промени и покае, което е доста песимистично. Жан Валжан може да не е само литературен герой.
Иначе приемам доводите ти, но въпреки това пак ще задам въпроса: какъв е смисълът от смърното наказание, освен задоволяването на нечии мераци за мъст? Или друго яче казано: с какво помага смъртното наказание на обществото?

По тази логика и доживотнияt затвор не помага на обществото - престъпникът, дори и да се покае и промени, няма да се върне обратно и отново да стане част от обществеността, чиито закони е нарушил.

Само че доживотният затвор НЕ УБИВА никого и е ПО-ЕВТИН И по своята същност е истинска форма на НАКАЗАНИЕ.

Флъфи,

Най-накрая едно аргументирано и издържано мнение по темата, с което мисля, че изясняваме, че мъстта не е равна на справедливост, а трябва да се търсят символни законови компенсации за наказанието...

Не съм съгласен обаче с мнението ти, че убиецът не подлежи на превъзпитание или такова няма смисъл, понеже така или иначе или ще го убием, или ще лежи доживот. Ако приемем това, означава, че както се изразяваш "убиваме болно от бяс животно". Ма не е животно, човек е. Според мен човешкия живот не може да бъде нечовешки , или пък животински. Човешкият живот си е просто човешки живот. Каквито мизерии да върши човека, пак е човек, дори да отрицава самите принципи на човешкостта, пак си остава човек, и си следва да го наказваме като такъв. Затова си мисля, че не можем да убием човек, така както умъртвяваме примерно куче, когато побеснее. Не можем да сравняваме човек с куче.

И след като и убиеца е човек, който по своя воля се е отделил от нормалното общество, според мен сме длъжни да му дадем шанс, който признава, че дори той убиеца, също е човешко същество, че може да се приобщи отново. Разбирам, че това звучи твърде идеалистично и сигурно в по-голяма част от случаите е неоправдано, но е явна несправедливост да отказваме на човека, пък бил той и убиец, признанието, че е човек....Според мен именно в тва е границата на справедливостта, убивайки го ние му отказваме признанието, че изобщо е човек, третираме го не-човек, не го разпознаваме като наш...Което може лесно да се примеси с чувство за превъзходство и възтържествуване на "морала и справедливостта". Сигурно си забелязала варварското веселие, което цари по повод нечия смъртна присъда и изпълнението и от средновековието, та до наши дни. В средновековието са се събирали на площада да гледат, сега някои екзекуции се дават/или поне отразяват по телевизиите... И нечия смърт става празник на справедливостта, много морален пример , нали?


Относно това, че превъзпитанието няма смисъл при получена доживотна присъда, опитите в тази посока в законодателството са обратни : стремежа е да се превъзпита убиеца, да осъзнае деянието си и да се върне в обществото. Има опити в Австрия - доколкото знам там са помилвани някакви хора, извършвали серийни убийства.

Пък и в крайна сметка такава е идеята на хуманноста. У Достоевски Разколников се разкая за убийството, а то си беше май бая грубичко, нали? С брадва върху старица, насечена на парчета...Ако го бяха убили, а не заточили в Сибир (не си спомням вече дали доживотно или за голям период от време), едва ли щеше да се разкае...обществото така би му отнело възможността да се върне в човешката общност, възстановявайки скъсаните връзки...

Пък и да не говорим само за най-тежките случай като серийни убийци, макар и при тях да е спорно дали а се прилга смъртно наказание. Да поговорим за смъртното наказание и по други причини - политически (екзекуцията на Садам, която беше политическа поръчка, превърната в празник), религиозни (в арабския свят, където не спазването на някои абсурдни закони наистина може да ти докара смъртна присъда).
В повечето случай, смъртното наказание се е оказвало глупост или грешка. Достатъчно е да погледнем за какво са са убивали хора през вековете и за какво са издавани смъртни присъди, впрочем изпълнявани. Ще се чудим да се смеем ли, или да плачем...

Затова на мен колкото ми е противна толкова ми е смешна и нелепа идеята човек да взима окончателни решения за друг. Ми просто няма право. Единствено има право да обезпечава себе си, но да съди не, още по малко да си играе на живот и смърт с друг, пък бил той и убиец...

Извинявам се за безсрамно дългия пост

Очевидно оттук идва и голямата разлика във вижданията ни - аз просто не мога да възприема един изверг за човек. Някакси твърде смазващо ми идва това да приема, че е част от човешката природа по най-жесток начин да изтребваш себеподобните си. Далеч по-лесно е да приема, че това създание е лишено от истинска човешка същност и да го третирам като животно. И да смятам, че щом носи опасност, трябва да бъде лишено от живот. Вероятно наистина не може и не трябва да се прави такова сравнение, но само като си помисля как този индивид убива деца или кълца хора и т.н., не мога да го третирам като човешко същество.
За реабилитацията на убийци, не смятам, че е невъзможна, но мисля, че е несправедлива. Особено на серийни такива.
Точно днес си мислех по темата за убийството, разкаянието и изкуплението и се сетих за Разколников. Той определено не изглежда като изверг, въпреки ужасното му деяние. Просто е ужасно объркан. Но разкаяние може да има и пред лицето на смъртта. Обожавам "Песен за човека" точно заради тази идея. "Какъв ти тук ужас/ Той пеел човека/ Това е прекрасно, нали". Както и да "залитнеш" в живота, изкупление може да има, ако има и разкаяние.
Смисълът на смъртната присъда е както при всяко друго наказание - назидание. Така че, ако не се замислиш за това, че ще погубиш чужд живот, поне евентуално да ти хрумне, че ще затриеш и своя.
Мрачната човешка история действително съдържа множество несправедливи смъртни присъди и ужасяващи кървави пиршества, каквито са представлявали публичните екзекуции, но ми се иска да мисля, че сме станали по-цивилизовани.

Toест според теб то има превантивен ефект? Тук обаче защитниците на смъртното наказание удрят греда. НИКОЕ изследване не е доказало, че въвеждането на смъртно наказание намалява престъпленията. Ако настояваш мога да се разровя и да ти пусна статистика за щата Ню Йорк, където се отменя смъртното наказание в един момент, като след това престъпленията дори спадат. Статистика мога да намеря и за Русия.
Тоест дистанцирайки се от това единственият смисъл на тази присъда остава едно нещо - отмъщение. А както всички ние знаем - наказанието няма за цел отмъщение.
Иначе разбирам позицията ти.

„Наказанието не трябва да предизвиква по-голямо отвращение от престъплението.“ — К. Маркс

Ами, аз вече обясних, че не го намирам за отмъщение, а за справедливост. Това дава достатъчно смисъл принципно. Но статистиката, ако е такава, искрено ме учудва.

http://www.deathpenaltyinfo.org/deterre ... rder-rates

Леле. Шантава работа.

Все още не съм постигнал съгласие със себе си по тази тема

Докато ние си дискутираме кое е по-справедливо за убиец - смъртна или доживотна присъда, ето какво правят българските власти - пускат изверги на свобода: http://incidents.actualno.com/news_288467.html

Според мен изнасилването трябва да се наказва доживот във всеки случай. За жалост тази новина не е изненада. ;/

А груповото изнасилване?

Доживотен за - ебачите, а ако е имало и чекеджии - за тях затвор десетилетие?

Добра добавка, а изнасилените? Щото по едно законодателство тр да се пребиват с камъни...