"Детски игри"... много странен ми се стори и въобще не ми хареса толкова, колкото си мислех, че ще ми хареса.

Оу, да - странен е. Много е странен.
Поне видя ли защо разправях, че е префинен ужас (съвсем не говоря само за края), или аз си въобразявам?
...
Аз самата в началото не можех да си дам сметка дали съм го харесала, или не (макар че определено ме отнесе). Сега си мисля, че го харесвам - и то доста. Като шантавост, цветове, общ замисъл (по-конкретното обаче ми идваше малко като съшито с бели конци) и отделни сцени.

Абееее... хареса ми, без да имам желание/нужда да го гледам повторно. И адски ме издразни трейлъра, в който го определят като комедия. Пък той е всичко друго, само не и това.
Не съжалявам, че го гледах. Ама се надявам да не съм го препоръчала твърде горещо (под влияние на емоциите). Права си, думата е точно странен.

Редакция: намерих си онова, което съм писала по-рано тук. Бая сериозно съм се била впрегнала тогава. Ама и сега, когато се сетя за него, си ме боцка лекичко - замисълът определено не беше лош (само да отбележа, че сцената, в която тя беше със завързани очи на релсите, а той гледаше как влакът идва зад нея, ми е мноооого любима).

"Låt den rätte komma in"





Ако някой знае дали има Lindqvist в Нордика или пък има нещичко от него, нека се обади. /към скандинависти/

И аз го гледах вчера Много ме зарадва филма. За мое щастие беше мноого далеч от Здрач-простотиите Историята за двете деца беше толкова хубава и дори истинска, въпреки фантастичното в нея. Отдавна чаках да гледам такъв филм.

Има няколко (три, ако не се лъжа) екземпляра от Låt den rätte komma in и един от Hanteringen av odöda, който в момента е в един колега (те бяха два, ама единият май изчезна*). (:


* Екземплярът от книгата, не колегата.

Гледах шведската трилогия Милениум и съм доста доволен.

Sivi kamion crvene boje ;]]

Дзифт. Остана си с претенциите и хвалбите. Бездарен...

абсолютно)



иначе аз гледах по случай гръцкия национален празник "Пчеларят"
а бе не мога да го определя
но беше странен със сигурност

"The Blind Side" - Проследява живота на Майкъл Оър, който става звезда на американския футбол. Супер позитивно филмче, въпреки че на моменти изглеждаше твърде хубаво, за да се е случило наистина. И въпреки това не дразни. Много ми хареса

Прекършени прегръдки на Алмодовар - разочаровах се

През нощта гледах City Island с Анди Гарсия - евала му на тоя човек за куража да се снима в подобни "малки" филми, които нямат никакви претенции, не гърмят с някакви кой знае колко популярни имена (той и Джулиана Маргулис са най-популятните в актьорския състав), а са много увлекателни и смислени.
Не е за всеки вкус, но ако се приеме по-скоро условно, а не съвсем буквално, не мисля, че би разочаровал някого.

Историята накратко: Анди Гарсия играе пазач в затвор, който един ден открива, че в същия този затвор лежи сина му, когото той не е срещал никога и чиято майка е изоставил преди раждането му. Има шанс да го измъкне оттам, ако лично гарантира за него - и го прави. Води го у дома си, без да му казва кой е всъщност.
В дома му е същинска лудница - със съпругата си отдавна са изгубили нормалната комуникация; тя си мисли, че той й изневерява, защото той разправя, че ходи да играе покер (а всъщност ходи на курсове по актьорско майсторство, но крие от нея); двамата крият един от друг, че пушат, синът им има бесен фетиш към дебели жени, а дъщеря им, за която мислят, че учи в колеж, всъщност работи като стриптизьорка. Изобщо, тайни да искаш. И се оказва, че единственият, който ги научава всичките, е въпросният затворник (само дето не знае, че всъщност се намира в дома на баща си).
Нещата се заплитат максимално, когато героят на Анди Гарсия получава задача да сподели най-страшната си тайна с партньорката си от курсовете по актьорско, а тя го окуражава да се яви на прослушване за филм на Скорсезе.

Филмът е наистина забавен, определено ми хареса - но пак, не трябва да се приема съвсем буквално, защото иначе финалът освен, че ще бие на древногръцка трагедия, ще изглежда и като съшит с бели конци. Светло филмче е, определено - предлага чудесни вариации на тема "тайни".

High Fidelity

Малко странен, малко прехвален, малко не-мой-тип (напомни ми на нещо средно между "500 Days of Summer" и онзи, в който бащата разказваше на дъщеря си за 3 (или 4, не помня) жени в живота си и тя трябваше да познае коя е майка й (не беше лош, ама смятайте колко ме е впечатлил, та да се чудя 10 минути как се казваше - за "Definately, Maybe" става дума).

От един момент нататък стана много хубав, но като цяло си беше муден, объркан, някак нелогичен и не особено приятен. И все пак - последните десетина минути не бяха никак лоши. Абе, един от филмите, които явно са правени по линията на най-малкото съпротивление: търсили са нещо, намерили са го, файн. Но не казва нищо ново, а мацката в главната роля бе груба и изобщо... неадекватна ми изглеждаше.

Иначе Джон Кюзак е пич, харесва ми (още от Serendipity, което пък е едно ужасно симпатично филмче, което обаче създава отвратително несправедливи и неизпълними очаквания - Камилчо, ако не си го гледал: спешно!!!), а и ролята му отива. И прилича ужасно много на един от най-близките ми приятели.

Е всички филми с Бекинсейл бях гледал без Ема и още един, носещ заглавието Cold comfort farm, които се каня да гледам в най-скоро бъдеще, НО...този филм го бях проспал. Ей това е странно.
Мерси много.

Много е хубав, а тя е просто божествено красива в него. Сериозно - без капка женска "завист" го казвам. Просто уникално чаровна.