Моето есе стана много философско..ахаха Започнах с "Имало едно време..", след което направих описание на природна картина ,включваща река на надеждата и хълмове позлатени от лъчите на изгряващото слънце.В съседтсто на това природно съвършенство пребивавал човешкият разум и се наслаждавал на вдъхновяващата утринна свежест.Следващите редове бяха "Наслаждавал се е.Бил е.Имало е."Написах,че това което държа в ръцете си сега е само снимка на тази красота,снимка, която избледнява с времето.Онова място сега е царството на сенките,чийто господар е човешкият разум,а единствените картини там са звуковите.И изведнъж писък,гръм от огнестрелно оръжие и дупка в съзнанието ми..В тезата си представих дупките като липса и пълнота.Казах,че България е само част от царството на сенките(представляващо целият свят),а българите сме прекалено самокритични и търсим подчертано български характеристики в съзидаването на общочовешките дупки..За пример за пълнота дадох озоновата дупка като вход към необятното пространство и дупката от огнестрелно оръжие в съзнанието-смъртоносна,но тъй като всеки изход е вход към нещо друго,това би могло да е вход към друг вид битие.В изложението си представих книгата на Карбовски "Из черните пътища на Европа",където дупките по пътищата са представени като неповторимо българско имане..след което казах, че се среща и друг вид амбивалентен образ на дупката-българските емигранти(дупка като липса за България и дупка из Европата)..оттам направих връзка с книгата на Димитър Динев "Ангелски езици",която ми даде възможност да коментирам и постоянно растящата дупка-яма на властта,причинена от целеустремен човек с огнестрелно оръжие в ръка и много точен прицел като извъртях нещата ,че такива се срещат навсякъде в царството на сенките..Завърших с това да шофираме по-бавно по пътя на живота за да избегнем дупките и да не търсим във всяка втора себе си,а ако все пак душевната яма в нас продължава да расте винаги можем да намерим избледняващата снимка напомняща,че хубавите неща съществуват.

Може да видиш някоя идея и да ти хрумне нещо по-добро, да я доразвиеш, да ти е бягала от мисълта.



Insane, а сети ли се да споменеш малко от дупките, които бъдещите ни колеги ни заливат с тях?
Това би станало много добро есе по философия между другото.

Има още
А ти не беше ли високото момче със слушалките?

angeloff,благодаря за симпатичната доза сарказъм..за това ,че е философско няма как да споря,но целта ми беше да избегна критичността си понеже съм много крайна,а всяка крайност се превръща в огромен минус за изказващия мнението си,което пак е лично мое убеждение

Здравейте на всички от форума.С интерес го прочетох и следя актуализацията му.Може ли някой да ми пмогне,като ми отговори на един въпрос-Възможно ли е да не си ходил на предварителен изпит по журналистика в СУ и дори да не ходиш на тези курсове през април,а само да се явиш на редовен изпит.Там да изкараш някаква оценка,ако е добра-те приемат, или не става-трябва задължително да идеш и на предварителен,ако пък не е добра оценката по живо по здраво.

Не е нужно, а още по-малко задължително да си била на предварителен изпит за да те приемат. Курсовете са въпрос на личен избор и шанс за допълнителна подготовка, които пак не са задължителни. Важно е да се явиш на редовен и съответно да съумееш да се справиш с изпита добре. Предварителните са с цел да имаш един шанс повече. Това е всичко!

Аз пък, във връзка с дупките по пътищата, написах: ''повече дупки, отколкото във френско сирене'' или нещо в този смисъл беше. Как ме е яд, че изключих почти изцяло. Днес, 2 дни след изпита, се сещам за поне още 7-8 неща. Честно казано, не знам как съм успяла да напиша 5 страници. Иначе, като цяло, си харесвам есето, но определено можех да пиша и още неща.

Страшно много ти благодаря ivvv.Мерси,че разбираемо и бързо даде отговор по моя въпрос.

сиренето не трябва ли е да швейцарско..

Доволни ли сте от темата Дупки?

Супер си! Имаш моя стил на писане - различен, провокативен, заинтригуващ, но най-вече оригинален. Искам да те поздравя и аз и знай, че ще бъдеш част от този факултет (знам каква мечта ти е, съдейки по себе си).
Без значение дали сега ще те оценят подобаващо, или не, не искам да ти пука. Радвай се, че си рискувал с това есе, защото конкуренцията е много голяма. По-добре е да рискуваш, да заложиш на "различното", "интересното", "несдандартното", отколкото да се слееш с тълпата, пишейки до болка скучни и изтъркани неща, или изкуствено да оригиналничиш. Това е начинът да те забележат, защото иначе оставаш в сянка.
Успех.

Според мен си успяла да създадеш все пак позитивна концепция на есето си с тази красивата картина. Нещо, което аз не успях да направя и много съжалявам за което )

Аз лично съм мноого доволен