Поздравления за разказите, определено привличат и задържат интереса. Аз не съм особено доволна от моето представяне. Имаше един момент, в който просто изключих... Не бях притеснена (то след толкова чакане искаш единствено да започне и да свърши най-вече), владеех положението и себе си (уж), но изведнъж започнах да действам сякаш насън... Дано сънят да излезне по-хубав от действителността.

Писах с теза рефрен. Иначе дупки - пътища; бюджет; дупките в сърцето, които оставят след себе си хората, които по един или друг начин напускат живота ни, случаите, когато тези дупки имат определението "доживотни", защото не са по силите и на най-талантливия майстор; дупката, която представлява рухването на човешката психика (депресията), дупките в тялото и от там "целият надупкан от куршуми" - тук малко "Наглите", които оставят празно място в семействата - относно отвличанията, "Лапачите", които източват държавата; дупките, които не е нужно да коригираме, защото все от някъде нашата същност трябва да "диша" - пример за "полезна" дупка дадох палтото на Серафим, което е цялото в кръпки, криещи многото дупки, които обаче не са следствие на егоизъм, нито пък немотия (защото той все препечелваше по някоя пара), а символ на голямата му щедрост... тук и контраста - дупката отвън се равнява на пълнотата отвътре; дупките - пиърсинги - опитите за различие на младото поколение, които отиват до безкрай, които се ширят без никакви граници; дупките в образованието - пропастта между учители и ученици и празното пространство в главите на възпитаниците, които не знаят и не искат да знаят, какво трябва да има в него - включих големия интерес към турските драми, но не и към тези, които се случват зад вратата на съседа дори (апатията); дупките в историята - факти, които остават под въпрос, факти, за които всяка страна на проблема има различна версия и дупката, която остава между България и Европа (и която леко обезсмисля 2007ма година) още по време на робството, заради изолираността на страната ни от всичко случващо се извън пределите на Османската империя...

Не е нищо особено, но гледам да не се настройвам негативно.

Бас държа, че си девойката от 292, дето взе три допълнителни листа xD Не, шегувам се. Хубаво звучи, стискам ти палци (:

И освен, че си изброявала дупки, какво точно си казала?

кажи и за мен какво ще пише като ги виждаш тия работи

"Аз писах за дупките по пътищата, за дупките в бюджета, за дупките в образованието, за дупките в културата, за дупките в сиренето, за дупките в хляба (голяма мафия), за дупките в демокрацията, за дупките на север от коленете, за дупките на дупките в дупките на дупките, за дупките, въобще, така по - общо, в живота. За дупките във Вселената, за дупката (черната) в ЦЕРН-а, за дупките по принцип, и за дупките конкретно. Писах за дупките, които са отляво и отдясно, не ми стигна времето за другите посоки. Писах за дупките като метафора за липса на нещо, която липса обаче е конструктивна. В смисъл, че е хубаво, че я има (липсата*). Писах и за още петнайсетина други дупки. Абе, можеше и за още дупки да пиша, но една голяма дупка между ушите не ми позволи. Нищо. Надявам се на 3, най - много, защото отначало си го харесах много, ама после като излязох от залата (аулата) и си викам... Абе, можеше и по - добре да бъде. Нещо не ми се получи метафората."

Баси змията!

"Аз писах за дупките по пътищата, за дупките в бюджета, за дупките в образованието, за дупките в културата, за дупките в сиренето, за дупките в хляба (голяма мафия), за дупките в демокрацията, за дупките на север от коленете, за дупките на дупките в дупките на дупките, за дупките, въобще, така по - общо, в живота. За дупките във Вселената, за дупката (черната) в ЦЕРН-а, за дупките по принцип, и за дупките конкретно. Писах за дупките, които са отляво и отдясно, не ми стигна времето за другите посоки. Писах за дупките като метафора за липса на нещо, която липса обаче е конструктивна. В смисъл, че е хубаво, че я има (липсата*). Писах и за още петнайсетина други дупки. Абе, можеше и за още дупки да пиша, но една голяма дупка между ушите не ми позволи. Нищо. Надявам се на 3, най - много, защото отначало си го харесах много, ама после като излязох от залата (аулата) и си викам... Абе, можеше и по - добре да бъде. Нещо не ми се получи метафората."

Баси змията!