Здравейте

не съм писала в този форум, но реших да споделя и аз с вас какво "сътворих" на изпита
Есето ми е нещо като разказ.. Влязох в ролята на млада журналистка, която напът за работа, подскачайки на седалката в колата си заради лошо
асвалтираните улици, научава че трябва да напише статия на тема "Дупки". Скептично настроена съм към тази работа и затова сядам в близкото кафе, за да подредя мислите в главата си. Там наблюдавам мъжа, който е седнал на съседната маса и решавам да го заговоря понеже не изглежда добре. От него разбирам, че сякаш е изпаданал в една голяма дупка. Изгубил е роднините си (станали случайни жертви на
пътно убийство), отнели са му и новия дом, чийто кредит наскоро е изплатил (оказал се чужда собственост, но фигурира в обяви на фалшиви агенции), а сега той живее в мизерна квартирка, но се притеснява и за нея, защото няма постоянна работа. И на неговия живот противопоставих моя - на младата дама,която има мечтаната си професия (а се оплаква от възложената и статия), която има хора,които я обичат (но пак се оплаква от тях), която има голям и чист дом ( а се оплаква дори и от огледалото в дома си,зашото било малко). И общо взето иронизирах себе си, че съм недоволна от всичко, а имам това,което ми е нужно. Почнах да размишлявам в тази насока,че човек си мисли,че е изпаднал в дупка, но не се замисля,че може да е и по-зле. Накрая се прибрах у дома да напиша статията си, в която няма да се оплаквам от дупките по пътищата, а ще помоля хората да не си мислят, че като са в лошо положение не може да е и по-зле......
И сега ,като прочетох вашите неща, почнах да се филмирам ,че съм писала много повърхностно... Но в крайна сметка няма връщане назад
