...така...

Тази тема е плод на праведния ми гняв, провокиран от дървоглавите чворове от бард. Дори не заслужават да им се пише името на скапаното издателство с главна буква. Едно време се дразнех на шадоуденсци като ги пишеха такива неща и като псуваха бард наляво-надясно, но да ви кажа напълно прави са си били.

Вижте сега моята дилема и причините за недоволството ми.

Има една фентъзи писателка Робин Хоб, която по мое мнеине пише най-кадърното модерно фентъзи. Въпросът защо е точно тя и с какво е заслужила тези квалификации от моя страна е плод на друга тема. Може да се каже просто, че тя е единствената, която съм виждал да се интересува толкова много от образа на героите си.

И първият ми сблъсък с нея беше на български език. Прочетох си аз Придворния убиец и цялата прилежаща трилогия и много й се нарадвах. Знаех, че издава още книги по същия свят и ми се искаше да ги ппочета, но никога не съм се кефел на четенето на чужд език. И не го правех. И сега преди известновреме Бард издадоха още една трилогия. Втората трилогия за ФицРицарин - главния герой в Придворния убиец.

Къде идва проблемът обаче... Ами хронологично по ред на писането и по развиване на действието между новата трилогия (Шутът и Убиецът) и старата трилогия (Придворния Убиец) стои още една трилогия в същия свят - (Liveship Trilogy). Вярно е, че героите са различни. Обаче се оказва, че във втората книга на Шутът и Убиецът има разни препратки към въпросната Трилогия на Живите Кораби.

И тъй сега аз се оказвам в една безизходица.

Бард нямат никакво намерение да издават втората от трите трилогии, те направо са си издали първата и третата. Ако си дочета третата предполагам, че ще разбера поне 80% от нещата в нея обаче много грубо ще си спойлна за втората трилогия. Имам два варианта - да прочета преразказ на втората трилогия нейде из интернет и да разбера за каккво иде реч, обаче така ще си спойлна напълно втората трилогия и няма да мога да я прочета с кеф. Или да зарежа третата трилогия по средата, където съм в момента за да прочета втората. Проблемите тук са два - убеден съм, че ако се замотам много ще се изчерпят книгите от третата трилогия (защото освен всичко Бард издават в ограничен тираж и никога не преиздават книги. Дори Хиперион, дето всичко живо го търси под дърво и камък не щат да го преиздадат). Освен това никога не ми е било кеф да чета на английски и никога не съм го правил. И понеже не съм го правил не знам и в каква степен ще успея де се справя. На всичкото отгоре мразя да чета от компютър, а другият варианта за да прочета Трилогията за живите кораби е да си изпринтя 3 книгипо 700 страници.

И заради всичко това са виновни бард.

Да им *цензурирана псувня*.

В тоя ред на мисли имаш ли първите три книги?

Дам.

А ще ми ги дадеш ли да се ограмотя, че на мен не ми се четат последните без първите.

Хм..
а какво ше правите без липсващата среда?

освен да псувате, де
(макар и цензурирано)

Ми аз принципно нямам проблем със спойлерите. Не ми пречи, че знам какво се е случило, интересно ми е как е станало.

So it's good? Разгеле! Преди около година гледах първата книжка от Шута за подарък на един приятел. Ама за разлика от другите четива, не посягам към фентъзи без твърда добра дума от проверен ценител. Та така си и остана. И на панаира и се нагледах... И пак нищо. Благодаря. Точно такъв коментар ми трябваше.

Дааа, тази е много добра.

Щото Робин Хоб всъщност пише книга за да развива героите си, не за да си фантазира някви неща. Е, междудругото си фантазира някви неща. Но това е още по-яко.

Освен това ФицРицарин, който е главния герой е възможно най-колебливия, най-некадърен и най-каръшки герой евър. Абсолютен антипод на тарикатите като Тирион Ланистър, гъзаритекато Джайм Ланистър и полубоговете като Конан Варварина. Което е много яко. Поне аз го намирам за такова.

Така че ако сте фенове на нормална литература и не четете фентъзи по принцип има шанс тая книга да ви хареса. Ако сте фенове на фентъзи пък - вземете я за да се докоснете, макар и малтко до качествената литература

Звучи интригуващо. Бих чел фентъзи с реалистично изградени персонажи, което да не се превръща в "Дързост и красота" като "Колелото на времето".

Бард защо не искат да издават втората трилогия? И ако са толкова твърдо убедени в това, дали няма шанс друго издателство да плати за правата и да им подлее топла лимонадка?

ами виж сега, аз в крайна сметка прочетох третата (втората издадена в българия) трилогия. И става. Накрая си разбираш всичко перфектно. Въпросът е, че ако тръгнеш да четеш по някое време втората (неиздадената у нас) ще знаеш какво се е случило там накрая. Освен това по едно време в третата се появи един герой от втората, ама не беше кой знае каква драмата с него така или иначе.

Но поре, според мене това определено е най-кадърното фентъзи, появявало се на родния пазар. И далеч не се стига до колелото.

Добре, ама кво му е на Колелото на времето ?

ПП: Ако искате да четете и възприемате литературата правилно - ами четете я не в превод, а в оригинал. Толкова книги се съсипват след превод. Като Going postal (Пощоряване) на Пратчет. На български (майка ми я е чела) и казва, че за нищо не става. Приятелят ми я чете на английски - възхитен.

Ами Колелото си е яко, но най-вече в първите 3-4 части, като от третата нататък (доколкото си спомням, все пак отдавна съм ги чел) Джордан почва да се олива с дърпанията на плитката на Нинив, мъжемразството на нея и Егвийн и размислите в стил "Мъже! За нищо не стават!" и "Жени! Тия въобще не знаят какво искат!". Много взе да се арзмива сюжетът от разни подобни семейни драми. Загуби се темпото и стана по-безинтересно. Аз май бях стигнал до шестата част.

Начиии, какво си спомням от първите две части на туй нещо.

Батеее, началото е 1 към едно ВнП с разликата, че има някакво определение за Пич Който Се Ражда Веднъж На Тридесетина Поколения и Ще Промени Света.
Тука в рамките на едно поколение има Трима. И те.. са от едно село.
Единият е як и тъп, ама не говори много, по другия - Главния и Много Могъщ, който е Много Могъщ просто защото си е Много Могъщ по принцип, има си Дарба, но преди да я открие си е бил селски момец - полудяват всички путета още щом го зърнат с крайчеца на периферията на зрителните си органи. Третият е чаровен тарикат, който само се забърква в бели. Щом Задругата се спре някъде, средно тъп читател ще си каже: "Значи, сега тоя ще иде в някакъв изоставен храм, на чиито двери пише с големи букви "НЕ ВЛИЗАЙ, ЧЕ ШТИ И.ЕМ МАЙКАТА" и ще си каже - Аааааа сега какво ще стане, ако натисна ей туйййй копчи?" После, естествено, всички се спасяват чудодейно, трупат експириънс и айтъмс.
Във втората книга се появи някаква турбояка, могъща и зла мацка, която е толкова секси, че Суперпича почна да се колебае между нея и Хубавата Принцеса. Мацката пък беше влюбена в него, щото той по дефолт си беше Суперпича....

Някак си много клишета ми дойдоха.

Моля, моля, тука само за Робин Хоб и Фицрицарин си говорим. Ако искаш да плюеш по кръговрата на живота ходи някъде другаде :Р

Че има бая клишета - има, но въпреки това е написана много увлекателно, поне първите части. Иначе аз все чаках момента, в който Егвийн и Елейн ще се налазят