Заставам почти изцяло зад колежката Таня Петрова от в. СЕГАКаквото имам да кажа ще го кажа през уикенда. Някой ще сподели ли нещо. Едни и същи неща, казвани в този форум е казала и тя, но поне нея ще я чуят малко повече хора.

Университетската провинция "България"



Майки чакат кандидатстващите си деца с багажа на път към следващия изпит.
Снимка: Архив "Сега"


Членството в ЕС няма да привлече чужди студенти у нас, но убедително ще разобличи академичната псевдоелитарност

Таня Петрова

Темата за чуждестранните студенти в българските университети не е централна. А въпросът как ще влизат в българските вузове граждани на ЕС след заветното ни членство в съюза дори звучи абсурдно. Да не би някой да знае кога точно ще са родните матури, та да се мори с въпроси и за зачитането на чуждите?

Периферността на този проблем сама по себе си е коментар. Присъединяването ни към евроотбора, когато и да се случи това, още повече ще онагледи феодалната себедостатъчност на българското висше образование (било то с няколко радостни изключения). Защото част от проблемите около хипотетичното кандидатстване на граждани на ЕС в българските вузове са всъщност следствие от елитарния маскарад, на който ежегодно са подложени и българските кандидат-студенти.

Ако мерим с аршина на развитите страни, излиза, че всеки един от българските университети е уникален, свръхелитен и в него попада каймакът на каймака. Защото до какъв друг извод да води провеждането на купища различни изпити и претенцията за собствен подбор на кандидатите. Да им се чудиш направо на германските университети как успяват да си подберат чуждите кандидати с едничкия изпит по немски. Или как е възможно някой да учи право, без непременно да e писал теми по литература и история?

Реалността, разбира се, е различна от претенцията. Тя ражда N на брой класирания в отчаян опит да се запълнят празни места, а минималните балове от уникалните изпити се сриват почти до кота нула. В реалността най-добрите студенти не остават в България. А споменът за приемния изпит комай си остава най-тежката академична тръпка на фона на безметежното следване.

От 2007 г. на същото това изобилие от уникални конкурси би следвало да са подложени и евентуални кандидат-студенти от Европейския съюз. Те ще имат право да учат при равни финансови условия с българите, тоест ще плащат ниски такси, но с цената на явяване на едни и същи изпити. Каква картина се очертава около това? Опитайте да си представите как дипломиран ученик от Франция се явява на изпит по българска литература и пише тема в унисон с последния писък на модата в българската критика. Или се пробва с изпит по история в няколко вуза на базата на различни исторически трактовки, докато българският му връстник влиза във френски университет директно с дипломата си от френската гимназия.

Вероятността университетите лесно и скоро да се откажат от собствените си изпити и да приемат централизирани, общи за цялата страна конкурси не е голяма. Достатъчно е да си спомним за дебата около матурите. И тук се изтъкват елитарни аргументи - някои академични ръководства открито заявяват, че зрелостните изпити могат на първо време да се признават само от най-слабите университети, защото по презумпция са съмнителни. Картината можеше да е различна, ако ги нямаше многото "ако"-та покрай дежурното отлагане на матурите. И ако иззад самостоятелните приемни кампании не прозираха толкова финансови интереси.

Дори само на този фон, без изобщо да се засяга въпросът за качеството, може да се прогнозира, че към българските университети надали ще потече река от еврокандидати. Останалите "чужденци" пък почти по правило са представители на българската диаспора зад граница. Те следват у нас по силата по-скоро на националистични, а не на академични аргументи. В същото време наличието на чуждестранни студенти е не просто един от основните показатели за качество на висшето образованието в развитите страни, но и пряк стимул за икономиката. Най-яркият пример в тази посока е САЩ.

Наивно е да си мислим, че България може да играе ролята на значим играч на глобалния образователен пазар. Нищо не пречи обаче в нея да има островчета на академичен перфекционизъм. Поне един факултет или университет, или силно професионално направление. Това обаче няма да стане с едното провеждане на кандидатстудентски изпити и видима липса на интерес към качеството на изхода. Уви нито един български университет в момента не стои достатъчно убедително дори като регионален, да не говорим като европейски лидер.

От въвеждането на равни условия за европейците все пак има и добра новина. В университетите вече няма да попадат без класиране имотни чужденци, неприети в собствените си страни и гарантирали финансово академичния си уют у нас. Е, няма да ги има и постъпленията от тях.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.


Това е една от най-дискутираните теми във форума на в. СЕГА.
Ето го линка

Новият прием в университетите пак подмина нуждите на бизнеса

Вместо за търсените инженери растат бройките за IT специалисти, филолози, спортисти и военни

Зорница Маркова | 03 май, 20:18


Въпреки че през последните няколко години бизнесът в България изпитва огромна нужда от инженери и технически специалисти, приемът в университетите за такива кадри през 2006 г. отново няма да е по-голям. Обучението в тези специалности е сведено до минимум, а в същото време развитието на икономиката показа, че се нуждае именно от такива специалисти.

От одобреното в сряда от Министерския съвет разпределение на бройките за първокурсници става ясно, че най-голямо увеличение се предвижда за компютърни специалисти, филолози, архитекти, спортисти и военни. Предложението за държавния прием за новата академична година е внесено от образователното ведомство, като в правителственото съобщение се посочва единствено, че е съгласувано с останалите министерства.

Освен че са пренебрегнати многократно огласените от компаниите проблеми с недостига на технически специалисти, за първи път планът не беше обсъден и с ректорите, които останаха изненадани от гласуваното вече решение. Не мога да коментирам, защото никой не го е обсъждал с нас, каза председателят на Съвета на ректорите проф. Йорданка Кузманова. Тя уточни, че други години са били съгласувани бройките за всяка специалност.

Това е почти скандално, заяви Светла Симидчиева от консултантската компания "Мандей", работеща за много от големите компании в България. По думите й фирмите, които искат да имат развойна дейност, изпитват огромни затруднения с набирането на специалисти. Светозар Петров от "Джобтайгър", организатори на форума "Кариери", също посочи, че най-голям е гладът за всякакъв вид инженери - по електроинженерство, промишлен дизайн, микроелектроника, а такива няма на пазара. Не мога да разбера защо са ни повече военни и охранители, каза още той.

Общият брой на първокурсниците през академичната 2006/2007 г. като цяло няма да се промени и ще остане малко над 34 хил. души. Министерството на образованието е решило тази година да се приемат повече студенти във филологическите специалности, за да се осигурят повече учители по чужд език. Другото увеличение е в направлението по архитектура, строителство и геодезия, което е по предложение на регионалното министерство и е аргументирано с нуждата от повече специалисти за строителството и за реализирането на инфраструктурните проекти. Ще има увеличение на студентите по математика и информатика и компютърни науки, като целта е да се усвоят модерните технологии, обясниха от просветното ведомство.

По предложение на МВР пък е обявен по-голям прием в Националната спортна академия в направлението по бойна приложна физическа и спортна подготовка, а по настояване на военното министерство ще се увеличат местата във висшите военни училища.

За да има повече първокурсници в изброените направления, през тази година университетите ще приемат по-малко студенти за задочно обучение. Друга причина е недоброто качество на тази форма на образование. Ще има и намаление на бройките за прием в колежите, които обучават за степента специалист. Освен това през следващите години колежите ще бъдат преобразувани, тъй като в Европа няма такава образователна степен и по тази причина издаваните от тях дипломи нямат еквивалент.

Никъде в аргументите на министерството на образованието не се среща мнението на бизнеса, който след това ще е основният консуматор на тези кадри, изразиха разочарованието си специалисти в сферата на човешките ресурси. Най-обезпокоителен според тях е фактът, че няма да има повече студенти в инженерните специалности, които в момента са от най-голяма нужда за бизнеса. Според последния доклад на Световната банка за образованието в страната общият дял на студентите по математика, естествени и технически науки и информационни технологии е около 5 на сто, което е крайно недостатъчно. В доклада също се препоръчва да се засили обучението на тези специалисти.

По думите на Сирма Накова, която е HR координатор на компанията, специализирана в микроелектрониката, "Сензор найт индъстриал", техническите специалности непременно трябва да се разширят и програмите трябва да се подобрят. Всичко друго би било в разрез с нуждите на икономиката.

Увеличението на студентите по информационни технологии е добро, но програмите трябва да се актуализират. Учат се неща, които отдавна не се използват, посочи Светла Симидчиева от "Мандей".

Повечето от представителите на академичните ръководства в сряда дори не знаеха, че Министерският съвет е гласувал държавния прием за тази година. Нямам представа какъв ще е, каза зам.-ректорът на Техническия университет доц. Румен Пранчов. Информация нямаха и университетите, за които е решено, че ще приемат повече студенти. Зам.-ректорът на Университета по архитектура, строителство и геодезия проф. Петър Калинков обяви, че са поискали 200 студенти повече, но не знае какво е окончателното решение на министерството.

Пренебрегването на мнението на ректорите идва в момента, в който те се готвят да поискат по-голяма автономия. Предстои да се разработи програма за развитие на висшето образование, в която трябва да се поставят стратегическите насоки за промяната в работата на университетите. Като бюджетни институции те са зависими от решението на образователното министерство да им отпусне бройки по различните направления. Университетите от своя страна от дълго време искат да са независими и да решават сами колко и какви студенти да приемат. Това обаче също не е гаранция, че обучението ще отговаря на нуждите на бизнеса, защото висшите училища и фирмите почти нямат сътрудничество помежду си.

Това е една от доста дискутираните теми във форума на в. Дневник
ето го линка

Оффф, много дълги постове... Не ми се четат.
Снимката обаче кърти.

Прочетох втория материал. Първия за чуждестранните не ме интересува.

Този цитат:
Увеличението на студентите по информационни технологии е добро, но програмите трябва да се актуализират. Учат се неща, които отдавна не се използват, посочи Светла Симидчиева от "Мандей".

За къде става дума, че се учат неща, които не се използват?

Само да знаете по УП с каков се занимаваме.
Класове за банкови операции: BankAccount, SavingAccount, TotalAmount...
Ммм само трябва да измисля класа за източване на парички към лична сметка... (шегувам се, естествено)

За съжаление, и в двата материала са казани верни неща. Нито един български университет не е на ниво. Отделни най-консервативни хуманитарни и най-модерни технически специалности може би се доближават до него. И все пак има обективни дадености, които ни дават предимства. Къде на Запад или Изток ще научите по-добре българско право, отколкото в СУ? А къде ще научите по-добре български език и българска литература, българска история? Местната специфика, а не общоизвестните неща ще ни направят ценни на европейския образователен пазар! Затова точно те не се развиват, струва ми се!

Ми кой е казал нещо различно?
Къде на Запад или на Изток ще научите по-добре математиката и програмирането, отколкото в СУ?



На упражнението с госпожицата и това оправихме

Брюксел предложи реформа на висшето образование в Европа

"Дневник" | 11 май, 17:00


В европейското висше образование трябва да настъпят радикални промени, за да е сигурно, че милионите младежи, които получават всяка година университетски дипломи, наистина са конкурентоспособни, твърди Брюксел в представен тази седмица доклад. "Висшето образование в Европа е обременено от множество проблеми, някои от които са известни от десетилетия. Нужна е спешна модернизация на университетите", обобщи еврокомисарят за образованието Ян Фигел при представянето на документа. Тъй като няма право на законодателна инициатива, а и образованието е извън регулаторните компетенции на евроинституциите, през юни Еврокомисията ще се опита по пътя на убеждението да накара държавите членки да проведат набелязаните реформи.

Списъкът на Брюксел съдържа девет изисквания за модернизация на европейското висше образование. Едно от условията е да се увеличи броят на студентите, които прекарват част от следването си в университети извън родната си страна или на стаж в индустрията. Най-краткият препоръчителен срок за такава специализация е един семестър, смята ЕК. Брюксел ще поиска от 25-те да осигурят повече финансиране за студентите и по-специално ще предложи националните стипендии или студентски кредити да са валидни за следване не само в родната страна, но и в която и да е друга държава - членка на ЕС. Еврокомисията ще настоява да се ревизират размерът на студентските такси и начинът на изплащането им, така че най-добрите със сигурност да продължат обучението си, а не да го прекъсват по финансови причини. Необходима административна стъпка е облекчаването на процедурите за взаимно признаване на университетските дипломи между страните от ЕС.

Евроекспертите отчетоха недостатъци и в качеството на университетската подготовка. На европейските студенти липсват курсове по защита на интелектуалната собственост, комуникации, работа в екип и предприемачество, които според Брюксел са важна предпоставка за добра академична кариера. Европейците освен това трябва да имат повече възможности за обучение през целия живот, което ще осигури по-добра квалификация на професионалистите и ще отговори на проблема със застаряването на населението. Препоръчително е на студентите да се даде възможност да избират не само профила, но и преподавателите си, отбелязва ЕК, като допълва, че това ще бъде допълнителен стимул за качеството на преподаване.

Университетите в Европа имат по-голям шанс да изпълнят препоръките на ЕК, ако получат по-голяма автономност. Те могат най-добре да преценят как да адаптират образователните си програми към модерните изисквания, при което от само себе си ще се установят тесни връзки между дисциплините и профилиране на висшите училища в нови области като биоенергии или нанотехнологии. В Европа има повече от 4000 университета, 17 млн. студенти, 1.5 млн. преподаватели и 435 000 изследователски кадри, сочат брюкселските статистики.

Ректорите искат още по-голяма автономия

Университетите пишат алтернативен закон за висшето образование

Зорница Маркова | 11 май, 20:26


Ректорите искат университетите да имат по-голяма автономия и да определят сами броя на студентите, таксите за обучение и учебните програми, а ролята на държавата да се ограничи. Новите идеи са заложени в проектозакон за висшето образование, който беше обсъден на заседанието в четвъртък на Съвета на ректорите и ще бъде представен на депутатите. Просветното министерство пък подготвя стратегия за висшето образование, съдържанието на която все още е неизвестно.

Ректорите смятат, че всяко висше училище трябва само да определя структурата, вътрешната организация и академичния си състав. Друго искане е академичните ръководства самостоятелно да решават колко студенти да приемат и какви такси за обучение да въведат. В същото време университетите ще разчитат и на държавната субсидия, която им се отпуска всяка година.

Проектът беше обсъден с председателя на ресорната парламентарна комисия Лютви Местан. Така или иначе се готви нов закон и е добре и вие да имате предложения за него, обърна се той към професорите. "Може да се стигне депутатите да припознаят вашия продукт и това би било идеално", каза той.

В проекта на ректорите ролята на министерството на образованието е сведена до това да разработва законите и наредбите, да следи за тяхното спазване и да поддържа информационната система на висшето образование. Предлага се създаването на Съвет за висше образование и наука, в който ще има представители на държавата, университетите и работодателите. В европейските страни нито едно решение на образователното министерство не може да се приеме, без да е съгласувано с този съвет, обясни ректорът на Русенския университет доц. Марко Тодоров, който е ръководител на групата, разработила проектозакона.

Университетските шефове се обявяват за ограничаване на ролята на Националната агенция по оценяване и акредитация - да дава периодична институционална акредитация, а програмната да се прави само при разкриването на нови специалности.

Друго предложение е всяко висше училище да създаде университетско настоятелство с представители на държавата и на работодателите. Предвижда се то да има контролираща функция и да отговаря за финансовите въпроси. Академичният съвет ще се занимава с учебните и научните въпроси. Какви и колко факултети и катедри да има ще определя самият университет, е записано в проекта.

Ректорите предлагат да се запази сегашният принцип на финансиране, при който държавата дава пари според броя на студентите и специалностите, в които се обучават. Те не са съгласни с лансираната преди време идея да се въведе ваучерната система, при която "парите следват студента".

За първата статия-нуждата от тези промени май е ясна на всеки.Въпросът е дали ще бъдат реализирани тези промени и дали ще достигнат до българските университети .

За втората-честно казано,аз съм против увеличаването на автономията на университетите.Поне броя на студентите и таксите трябва да не бъдат решавани ор ректорите.

За какви промени става на въпрос? Да видя има ли нужда от тях или няма
А увеличаването на броя на струдентите е глупост. Куцо и сакато да става студент.... унсс затова си сложили ограда. Да не могат кучетата да влизат в унсс Това забравих, къде го чух, ама се разсипах

Май не обичаш прекалено дългите статии .Ето това са предложените промени:

Ами не, естествено. Това е форум за дискусии и лафене. Да не е форум за научни публикации?
Пфууу - Брюксел искал това, ЕС искал онова... Като влезем в ЕС да не мислят да ни водят като кученца. Простаци. Много знаят, какво означава Балкани.
И последното беше супер нагло - да си избираме преподавателите. Супер тъпо. Ще започнат едни размишления, едни претенции - този не ме кефи, оня бил пич, оная я харесвам, този ме гледа по-така.... Процесът на избор ще се окаже лудница. Така се прави учебен план, разпределение и толкоз. Какво има да се разсъждава. На тема ЕС и цигани страшно се афектирам.

Не намерих по-подходяща тема...(sorry, ако ви се стори оффтопик)

Абе от Брюксел гледат да затрият всичко, квото е останало все още...