какво мога да направя...ще тръгна нанякъде...по възможност без много хора

Винаги има какво още да изгубим , за съжаление... Но ако наистина НЯМА какво да изгубя - бих казала на всеки какво мисля за него без да ми пука , в отчаянието си...

аз веднъж бях наблизо и тогава действително май щях да хващам пътя/гората....

на практика, ако нямам какво да губя мога да правя каквото си поискам, без да се интересувам от последиците...

Ами да, някои му викат свобода, Санчо.
(тук трябва да направя досадното обяснение за свободата и свободията и за това, че става въпрос да направиш "каквото си поискаш, без да се интересуваш от последиците" що се отнася до теб (последиците за теб))

Бтв, защо въобще си мислите, че някога сте имали какво да губите?

True, true...
Изобщо, какво всъщност имате, че да можете да го загубите?

О, ако наистина няма какво да губя, ще си купя онази ужасна оранжева рокля от малкия бутик на Шишман. А, да...и ще си я нося.

Боже, колко грозна рокля, Боже...

Стига ти да имаш усещането, че притежаваш нещо. И после да изгубиш това усещане.
Нужно ли е някога да си притежавал съответното нещо, за да ти се прииска да си теглиш куршума, когато изгубиш усещането, че си го имал?

Ако и да работим само с фикции, те са си наши, ние сме си ги направили, имаме ги (тях конкретно никой не може да ни ги отнеме, докато сами не решим да ги сдадем). Ето това имаме да губим.

По темата - не знам. Не мисля, че преди съм писала тук, не смятам, че има какво да добавя и сега. Не се сещам за ситуация, в която да няма нищо, което бих могла да изгубя.

* Брит, трябва да я видя. На мен оранжевото и червеното много ми отиват. Колко ужасна всъщност е тя?

А тази тема всъщност наистина е "изровена". Не обърнах внимание.

Ами Търговец, как да ти кажа...Сигурно ги знаеш двете магазинчета на Шишман почти срещу Руската гимназия. Онова с роклята, по-абстрактното и с прекрасните репродукции на Фрида Кало, наистина е...Думи не ми стигат. Хах.
Но тази рокля хващаше окото и беше ужасно намачкана, но все едно претендираше от закачалката, че е най-добрата на света...

Какво те е прихванало да избутваш стари теми?

Да губя, да губя, колко да губя?
Никой не може да ме вземе Мене, човека който съм - а тва е не просто лично богатство, а направо национално, пазено от ЮНЕСКО и Попай!!!

Мислете му!

какво бих направил, ако няма какво да губя?
бих се метнал от 14 етаж

@ Ели:
Нека е както казваш. Обаче "сдаването" доколко е равнозначно на "загуба"? В смисъл, можеш да сдадеш и "фикции", които ти вредят - това не би ли било всъщност "печалба"?
Някъде бях чел (може би из "Дюн"-поредицата) нещо, което ми хареса: "Притежаваш истински само това, което имаш властта да унищожиш."
В този ред на мисли, да - притежаваш илюзиите си, мечтите, вярата си...себе си. Но какво става, когато тези неща (които те определят на нематериално равнище) бъдат "сдадени"? Имаш "себе си", което се оказвапразно понятие. Какво тогава?
@ Мила:
Какво разбирам аз под "възкресение" и как го отбелязвам, питаш?
Шегата настрана, вярвам че има какво да се каже по темата и ми е интересно, що е то.

изказах си мнението:
бих се метнал от 14-тия етаж

и така бих загубил единственото нещо, което е останало - живота

винаги има какво да губиш, просто е

Ще си пусна клип на Бекстрийт бойс и ще си купя пуканки.

Ангеле, *прозяв*. Можеш повече

Предпочитам да направя достатъчно, за да не загубя важните неща.
А за имане - имам какво да губя.
Постарала съм се в това отношение