gogofen, според мен те очаква оценка не по-ниска от 5.50. Миналата година един познат на темата "Боклуци" разработи нещо подобно и изкара единствената пълна шестица. Моят подход в есето, което написах тази година, много прилича като художествен похват на твоя . С тази разлика, че съм засегнала други житейски проблеми. Имам известни резерви как би се възприело написаното от мен, защото има доста дръзко и стрийт звучене. Подготвена съм психически за 2-ка, но знам, че има вероятност да се оцени и високо. Някой път ще се престраша и ще разкажа какво съм писала и аз.

Не си давам големи надежди,тъй като винаги съм бил без късмет,но ми е интересно да знам какво е казала лекторката и коя е тя.Моля момчето да ме намери в скайп.

Много ми харесаха нестандартните идеи, но в крайна сметка какво излиза? Че за да изкараш добра оценка по журналистика не ти трябва нито да гледаш новини, нито да си в час със събитията, актуални за момента, а само да четеш повече книги и да имаш развинтено въображение

Защо да не трябва? Това се прави не по задължение, а от интерес към случващото се и професията. Излиза, че не е достатъчно да правиш само това. Защото служейки си с аргументите попити от медиите, може да влезеш неусетно в клишетата, злободневното и да изгубиш уникалността на темата. Ето за това проверяващите поощряват нестандартното мислене. Не може от 1000 човека, поне 800-900, писали за най-баналното, да имат повече от 50-100 заложили на оригиналното.

Искам да се намеся и да кажа, че има хора, които трябва да пишат за най-баналното. Но има хора, които не трябва да пишат за най-баналното. Има хора, които трябва да пишат нестандартно, но има и хора, които не трябва да пишат нестандартно.
Следователно най-важното нещо е личната позиция, рамкирана в изискванията за един текст, предназначен за широка аудитория.
А в тази рамка попада и представянето на позицията по начин, който да е интересен за аудиторията.
А и мисля, че вече определението за "нестандартно" писане се превърна в една променлива. В такъв смисъл, че броят на подобни творби все повече расте и расте, а уникалността на формата се губи, докато не се появи нещо по-авангардно от сегашното "нестандартно", което, разбира се, може да впечатлява дори с баналността си.
Прощавайте за словоизлиянието - цял ден чета за "Тенденциите в историята на българската литература"

Това,че не съм писал за дупките по пътищата или за политика и т.н. не означава,че не съм в час със събитията,актуални за момента и т.н.,но просто не сметнах за редно да пиша като всички други.

А и не е гаранция,че съм изкарал добра оценка.Всичко ще се види след няколко дни...

просто се опитвам да разбера какво точно истак тея проверяващи
та да знам за редовния какво да пиша

Няма как да разбереш какво иска човек,който НЕ ЗНАЕ какво иска!

Под рамка имах предвид, че всяка работа, предназначена за аудитория, трябва да бъде с начало, подбуждащо интереса и аргументация, достъпна за аудиторията, а не някакъв строго клиширан стил
Твърдението ти, че има слаби, сполучливи и запомнящи се работи е много добре казано и буквлано обезсмисля философстването ни с въпроса който поражда:
Всяка запомняща се работа ли трябва да е сполучлива?
Защото съм сигурен, че е имало кандидати, залагащи само на ефекта, но не и на дълбочината на съдържанието

не съвсем душа Трябва да умееш да пишеш, да умееш да говориш (жалко, че ви махнаха устния- сега сигуно може да влязат такива хора, които са гении пред листа и неми в разговора....) и да си доказваш тезите! Да задаваш правилни и уместни въпроси, да имаш позиция и т.н, и т.н

Айде и аз да се разпиша от страна на СТЗ-то . И аз бях във въпросната 292 стая с многото въпроси До колкото разбирам 1000 различни мнения и позиции за въпросните Дупки . Още малко остана, би трябвало вече да ги обявяват тези резултати, че много ми е интересно какво е станало Успех на всички и умната!

Аз не смятам д ави занимавам с моите писания,най-малкото защото самата аз не съм доволна кой знае колко много.Но ми се щеше да коментирам написаното от вас.Спред мен единственият критерий .по който трябва да се води човек на този изпит ,е личното усещане и чувството кое иска да напише и кое не,как и как не.Ако човек остане верен на себе си и го направи така,както на него му харесва и така ,че на него да му е интересно,това е достатъчен успех и няма значение какво ще си кажат проверяващите.Ако ви одобрят това ще рече ,че това е вашата сепециалност и вие трябва да учите това.... Ако не ви удобрят.... замислете се ,може да е знак за преориентация или напомняне ,че имате много още да работите върху себе си ,за д апостигнете желаното.... Единственото ,което ще ви посъветвам за подготовката до следващия редоврен изпит е да работите за лично удовлетворение и за личното си самоусъвършенстване ,а не да се чудите какво им харесва на проверяващите и какво не..... Само така бихте могли д апостигнете желания резултат, а бил той и далеч от специалност "журналистика" ....

Не е задължително да можеш да говориш за да си журналист и това че махнаха устният изпит има свои положителни страни,ч е хора които могат да пишат перфектно, но се притесняват да говорят биха имали възможност да учат това което искат, а именно журналистиката.... Има журналисти, които никой никога не е виждал, седят зад бюра и пишат статии за вестници...трябва ли му на този журналист да може да говори с най-цветущ език, за да си върши добре работата?
Аз лично не съм от тези, които имат затруднение с говора, но познавам едно момиче което когато имаше устен изпит на писмения изкарваше 5,50-5,70, а на устния винаги е късаха само заради това , че е притеснителна ....