Мене много ме тревожи времето. Не ми стигат 4 часа при положение,че пиша,без да спирам и да запецвам.Май са ми много обширни темите.Дано успея да съкратя на място. Иначе като обем изписвам за Симеон,да кажем, 23-24 страници до книжовниците.

Контролните теми миналата година бяха Втората световна война и "Църква и култура през 15-17 век" на предварителния. На редовния бяха "Зараждане на националната идеология. Паисий Хилендарски и Софроний Врачански", както и самостоятелното управление на БЗНС.

С изключение на Паисий и Софроний...лелееее ужас

Божееее, ако се падне нещо такова съм мъртва

случайно пробният по история да е сега в неделя

ДА

И двете теми са ужасни! Нека се надяваме на средновековийце и това е

Всички се надявате на Средновековие, ама коя тема по-точно искате ?

Имам въпрос(може би леко тъпичък ). Ако темата е формулирана така: "Териториално разширение и централизация на България при Крум и Омуртаг", трябва ли да включвам Маламир и Пресиян?

Не. Аз по-скоро бих ги маркирала с 2-3 изречения.

Така като си го написала не, но ако е "Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX век (или до средата на IX век, или пък в бачалото на IX век)", тогава Маламир и Пресиян влизат.

И аз така бих направила, но не бях сигурна. Благодаря!

А.. по въпроса коя тема искам да се падне... Крум и Омуртаг или Борис

Интересно ми е, ако се паднат две теми от Нова история, какво ще правим За Средновековието вече се разбрахме

Е това е въпрос с повишена трудност, аз мисля да прочета 2-3 теми ама колкото да мога да вържа нещо

То за всяка тема в увода се казват 2-3 изречения за предходния владетел/период, както и в заключението за следващия. Примерно темата ви за Симеон в увода ще се споменава за политиката на Борис, а в заключението към последиците и изводите от управлението на Симеон може съвсем логично да се вмъкне последващият упадък при Петър. Темата за Петър и Самуил пък може да започне само по един единствен начин - с изтощаването на България от симеоновите войни и с постигането на бленуваните от него царска титла и патриаршески сан за българския църковен предстоятел. Завършекът пък ще бъде, че падането под византийска власт не довежда до унищожаването на българското самосъзнание и на българската държавност и след по-малко от два века българската държава ще бъде освободена. И така нататък.