Днес се получи добър пример в подкрепа на президента. Наложеното вето за промените в НПК беше правилно и необходимо. Определено спечели червени точки поне пред мен с това.

Той е червен до червиво, още червени не виждам къде ще събира.

Червен, зелен, шарен в случая няма значение. Това, което направи, беше правилно, защото съответните промени в НПК наистиан бяха грешка. Преди имах неутрално мнение за Първанов, но вече смятам, че се справя добре.

И така да е, уважавам мнението ти, но ако си говорим за експерименти, 20-годишният експеримент от 10 ноември насам е много по-вреден от социална гледна точка за народа, отколкото предишният. Образно казано - до 10 ноември народът нямаше свобода, но имаше хляб, а сега народът има свобода, но няма хляб. Това е горчивата истина.

Не казвам, че трябва да се повтаря "експериментът", но е добре да се вземат положителните страни от него - безплатното здравеопазване, безплатното образование, осигурената възможност за отпуск, ниското ниво на престъпността, и т.н. Тези социални придобивки са постижими и за една капиталистическа държава, каквато е България. Не може всичко в тази страна да се плаща, най-вече здравето. Виждате докъде стигна корупцията. Лекарите станаха алчни за пари. Групи като пенсионери и ученици трябва да имат социални привилегии. Защото крайнодесните мерки са убийствени за населението. Прекалената рестриктивна политика може и да стабилизира икономиката, но ще остави на дъното милиони хора. Затова е необходимо да се увеличат драстично данъците за богатите по примера на Швеция и Норвегия. Не забравяйте, че китайския път на развитие се оказа най-печеливш в икономическо отношение.

Не, преди 10 ноември хората нямаха нито хляб, нито свобода. Хляб по комунистическо време имаха само партийните функционери. Който е бил "наместен" за "герой на социалистическия труд" или за шеф на някое държавно предприятийце си е живуркал сравнително добре. Сега хората продължават да нямат хляб, но поне имат свобода. Сега 70% от нащата може и да стават с връзки и пари, но по комунистическо време всичко е ставало така. Не е имало конкурси за младши съдии, управители на държавни предприятия, директори на болници, свободни избори... всичко е ставало с връзки и пари.

Дори изборите, това долно и гнусно нещо според част от сънародниците ми, сега са по-добри, защото можеш да избираш кой да разпределя парите в държавата и да премахваш оялите се от властта (както стана със Станишев и Доган). А по онова време ти си историк - знаеш по-добре как са се провеждали изборите. Отиваш (ако не отидеш доброволно, те завеждат доброзорно) до урната за гласуване, вземаш единствената бюлетина от тъмната стаичка и я пускаш в кутията. Тея бюлетини после дори не се броят, щото на сички е ясно, че без други бюлетини и други партии БКП ще получи 100% подкрепа.

Избори има, колкото и нарушения да има, властта се сменя. Това е факт. Въпросът е, че другата, паралелната власт никога не се е сменила. Тя е една и съща. И не е съставена само от бивши комунисти. Всички партии опитаха от кацата с меда. Лошото е, че тъкмо бившите комунисти стават най-големите антикомунисти - това аз наричам политическа проституция или по-меко казано приспособяване към действителността с цел лична полза. Повечето премиери от 1990, представляващи т. нар. десни партии, или произхождат родово и семейно от БКП, или са подкрепяли стария режим - говоря за Любен Беров, за Иван Костов, за Бойко Борисов. Те никога не са притежавали изградени политически възгледи, а са ги променили с оглед на ситуацията в държавата. Целият този модел е заложен от покойния Андрей Луканов - "бившата партия-държава се запазва, не се саморазпуска, но й се отрежда ролята на необходимия виновник за всички трудности на промяната"(Ж.Виденов, Отвъд политическия театър, с.13.). Замислял ли си се защо Луканов бе единственият български политик след 1989, който бе убит - именно заради връзките му с подземния свят, който той се опитваше да контролира. Факт е също така, че Луканов финансира СДС през 1990 г., дава сградата на СДС на Раковски, т.е. създава условия за реално действие на опозицията. Това не значи, че СДС е изцяло отгледан от БКП(БСП), но без помощта на БСП СДС не би могъл да се изгради като политическа организация. Стратегията на Луканов БСП да отстъпва властта на СДС се реализира през 1990-1992 на всички равнища - от армия, полиция, съд, прокуратура, до Министерски съвет, общински съвети и Народно събрание.
Не отричам вината на БСП за забавяне на т. нар. реформи. Но ми се струва, че радикалните мерки на СДС и в земеделието, и в промишлеността имаха обратен ефект - как иначе ще се обясни крахът на кабинета на Филип Димитров и загубата на властта от Иван Костов? Ако Костов беше толкова успешен премиер, както някои го хвалят, той щеше да получи втори мандат. Единственият успех на Костов е финансовата стабилизация.
Що се отнася до фразата ми за хляба и свободата - българинът, сравнен със западноевропееца, е бил беден при социализма, но е живеел на едно прилично ниво, успял е да получи апартамент, кола и вила, въпреки дефицита на автомобили по това време. Изборите до 1990 са били формалност - абсолютно вярно. Задължителното гласуване - и това е вярно. Очевидно е, че поне половината български народ е поддържал статуквото до 1990, иначе БСП нямаше да спечели изборите за Велико НС. Пред неизвестността хората са избрали познатото. След това - дефицит, Луканова зима - очакванията се насочват към СДС. СДС води реваншистка политика - пада от власт през 1992. Съвместният договор между БСП, СДС и ДПС, наречен правителство на Беров, е насочен към преразпределение на държавната собственост чрез източване на предприятията и банките. Този договор се реализира през 1992-1994. В резултат - разочарование от прехода, очаквания към БСП, че ще възстанови сигурността. 1994-БСП печели изборите. 1995-опити на Жан Виденов да стабилизира предприятията. Временна стабилизация на икономиката. Изплащане на външния дълг, в съчетание с кухи банки и предприятия пред фалит - стабилизацията се оказва нетрайна. Въпреки това БСП все още има доверие сред обществото и печели изборите през 1995. 1996- подготвяният план за срив на остатъците от плановата икономика е задействан - зърнена криза, фалит на банки. Грешката на Жан в случая е, че не успява да спре грабежа на страната - но и който и да бе на негово място, пак нямаше да успее, защото мутрите бяха по-силни от властта. На Жан се отрежда ролята на виновник за провала на опита да се съхрани държавната собственост. Той се сатанизира от медиите и излиза от политиката. Опитът на БСП чрез масовата приватизация да осигури справедливо преразпределение на акциите от предприятията се оказва почти изцяло неуспешен. Следва падане на Жан от власт, идва Софиянски, който стабилизира лева. Костов прави стабилизация на икономиката чрез приватизация. Резултат от приватизацията - 20% безработица - основна причина за разочарованието от СДС. Други т. нар. реформи на Костов - въвеждане на студентски такси в университетите и потребителска такса в поликлиниките и болниците. Аз подкрепям здравното осигуряване, но съм против корупцията в здравната система. Очакванията се насочват към царя - царят става премиер, но доверието към него бързо спада поради илюзорните очаквания на обществото. Приватизация на ЕРП-тата - във вреда на народа.
Влизаме в НАТО - грешна външнополитическа стъпка, без полза за България, но се съобразяваме с международното положение и еднополюсния модел, установен след 1990 г.
Тройната коалиция - правителство на орел, рак и щука - разширяване влиянието на ДПС в смесените райони, бум на строителството, икономически растеж, ниска безработица, реално повишение на доходите, особено в частния сектор. Кражба на еврофондове - резултат - спирането им от ЕС. НДСВ получава позиции във върховните съдилища. България става член на ЕС.
Няколко думи за политическите инженерни проекти:
НДСВ - разчита се на харизмата на Симеон Сакскобургготски - изградена е от бизнес кръгове, като Клуб Възраждане, ползва се с подкрепата на Мултигруп и др. мафиотски организации.
Атака - от патриотично обединение с ляв и центристки електорат - еволюира в семейна партия, подчиняваща се на ГЕРБ и следваща нейната политика, загърбва национализма, но продължава да го използва с пропагандни цели.
Бойко Борисов - политическа фигура, чийто образ не би могъл да бъде изграден без съдействието на медийната пропаганда. Притежава умението да комуникира пряко с електората, да обещава справедливост - резултат - става кмет и премиер.
Това е.

kominternovec: Имаш правилна насока на мислене, но бъркаш на някои места, вероятно от известно предубеждение. Първо, безплатно здравеопазване и т.н., приказките, с които най-лесно левите улавят неориентиран електорат - това е популярна заблуда, но безплатно няма. Дали ще го платиш когато отидеш за определена нужда, от данъци, или просто ще взимаш и без данък по-малко, отколкото заработваш, за да се издържа "безплатното" за ползване звено, то по един или друг начин винаги си плащаш за услугата.

Сега, много от другите неща бих пропуснал да ги коментирам, но на тема празни нападки срещу Костов ставам леко по-подробен. Първа точка, той не произхожда от комунистически род. Втора, не е бил комунист. Трета, бил е освободен от преподавателска длъжност, с обвинение, вписано в досието му "немарксистки възгледи", което сещаш се, за преподавател по икономика по онова време е недопустимо. Четвърто, досие от ДС наистина е имал, но негативно, с доноси за съмнителен елемент. Пето, популярният случай със статията му във в. "Работническо дело" - всъщност статията е поприкрита критика към ставащата все по-явна несъстоятелност на комунистическия режим.

Жан Виденов не прави опити да стабилизира предприятията, а изготвя списък за ликвидацията на 70 държавни предприятия, почти всички спасени по-късно от кабинета на ОДС.
Жан не бил успял да спре мутризацията - как ще успее, като Луканов и Беров предадоха държавата в ръцете на мутрите? И защо точно той би го направил?
20% безработица - ами при съкращаването на разточителната соц-администрация, какво очакваш? Казах ти го и по-рано - тези хора по същество винаги са били безработни, само дето по-рано за това са взимали заплати и им се е водил трудов стаж, без да вършат реално нещо.
НАТО не е грешен ход. Грешен ход е липсата на паралелно реформиране на БА.
Сега, като казваш за социална политика в здравеопазването, за по-ниски такси и по-високо качество - Костов сам го каза във втората част на едно интервю във в. "Седем" от вчера: "Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно." И е прав, в правенето на здравеопазването по-достъпно и качествено, ляво и дясно няма. Левите тук само спекулират с празни лозунги.

Китайският пример, който даваш, с всичката бедност в тази държава, не мисля че е много удачен. Китай си остава комунистическа държава по редица примери - цензурата, диктатурата, отношението към частната собственост. Това обаче е държава, в която режимът оцелява благодарение на инвестициите на западния свят в създаване на заводи там. Иначе казано, на частни инвестиции. Тоест, тяхното е един вид паразитизъм, защото те зависят от това, западът да инвестира в производството си именно там. Без него, те биха банкрутирали в доста кратък срок.

Ники: Смешното в случая е това, че наистина много хора в България лелеят за "истинска демокрация", казват как това нашето нищо общо нямало и искат да си изградим нова политическа класа и да установим демократични традиции, а в същото време въздишат по Гоцевата политика. Докато такива хора като него са пример за политици и политическо поведение, в България демокрация нама да има.

За национализацията няма обезщетения. Вярно е. Но ти обобщаваш прекалено много. Има случаи, в които собствениците на фабрики не са били убити или репресирани - давам ти пример с бащата на дядото на братовчед ми, който е имал фабрика в Шумен, национализирана след 9-ти. Сега дядото на братовчед ми получи реституция от тази фабрика - в случая това е справедливо. При кооперацията в началото има рента, която постепенно намалява - това е ползата.
Дичоу, правиш грешка. В България, за разлика от СССР, земята никога не е била фактически национализирана. При национализацията държавата става собственик на предприятията и техния капитал - т.е. появява се държавният капитализъм. Колективизацията представлява окрупняване от страна на държавата на раздробени земеделски площи с насилствени методи с цел по-високо производство, предимно за износ. Поради големия износ на земеделска продукция се появява и дефицитът. Това е моето мнение.
Що се отнася до развитието на селата - можете да направите сравнение между една къща от 40-те години и една къща от 60-те-80-те години - къщите от втория период са по-големи. Модернизацията наистина не е дело само на комунистите, но се осъществява под тяхното ръководство. Не съм заучил фрази от баба си и дядо си. Всеки човек, включително и ти, се влияе много от роднините си, включително и политически. Мит е, че всички или повечето баби и дядовци са комунисти. Това издава безсилието на десните да привлекат достатъчно електорат. Дичоу, аз няма да обяснявам проблема за носталгията по социализма, обясни си го сам, но не мисля, че хората, изпитващи носталгия, са толкова загубени, че да не разбират и да не различават доброто от лошото. Всеки човек, достигайки до определена възраст, започва да изпитва носталгия по времето, когато е бил млад, независимо в каква епоха е живял - защото младите години са най-активният период в живота на един човек.

A предприяртията и те ли са били колективизирани, окрупнени както се изрази ти, или за тях вече ще се съгласим, че са национализирани, собствениците им хвърлени в затвора/бити/прогонени в чужбина/убити?

http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия

Коминтерновец, ти си нагледен пример за горното твърдение.

Предприятията не са окрупнени. Вече дадох пример. Вие не сте историци, а журналисти и юристи, и имате различен поглед върху нещата. Историческата истина винаги е приблизителна и се постига чрез разглеждането на максимален брой гледни точки. Аз напр. съм чел и крайнодесни изследвания като това на Пламен Цветков, който акцентира единствено върху отрицателните страни на тоталитарния режим. В книгата му "България и Балканите от древността до наши дни", издадена през 1998 г., в раздела за съвременна история, се пишат откровени лъжи, дори по отношение на периодизацията - периодът от 1944 до 1997 е разделен по следния начин - цитирам по памет - от 1944-1953 - Българоубийствените напъни на съветския тоталитаризъм - 1.По логиката на заглавието целта на СССР е била да унищожи българския народ - това е прекалено пресилено твърдение, което не почива на никакви реални факти, следващият от 1956 до 1989 - безвремието на Живковото наместничество - Живков най-малко е бил слаб по отношение на упражняването на властта, за да се нарече неговата епоха безвремие. 2.България не трябва да се схваща като колония на СССР, за да бъде Живков наместник на генсека от Москва. По същата логика Бойко Борисов трябва да е наместник на Барак Обама или на Барозу - но това просто не е вярно. Периодът от 1989-1997, озаглавен като трудности на прехода към демокрация. Ето ви няколко примера - правителството на Филип Димитров е озаглавено - Първото "некомунистическо" правителство - това не е вярно, защото СДС участва с министри като Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров още по време на управлението на Димитър Попов през 1990-1991. Периодът 1993-1997 е озаглавен "комунистическата реставрация" - 1.Няколко уточнения - комунизъм в България, а и където и да е, никога не е имало. Тази идея за съвременните условия е неосъществима. 2.За каква реставрация може да се говори, при положение, че тъкмо в този период възниква частният капитал и се оформя частният сектор на българската икономика, макар и с мутренски средства. 3.Точно в този период анархията набира скорост и достига връхната си точка през януари-февруари 1997.
Четвъртият период - януари-февруари 1997 - е озаглавен българската революция - 1.Революцията е радикална промяна, но тя означава промяна на държавното устройство в цялост и смяна на политическия елит - такава смяна не се осъществява. По-скоро биват изолирани някои от по-левите политици от БСП, като Жан Виденов, Красимир Премянов и др., които са неудобни за политическата конюнктура. 2.Тази вълна, смятана от десните за народен бунт, се използва от СДС с цел придобиване на властови ресурси - в резултат студентите, стачкуващи на студа, биват излъгани в очакванията си и бойкотират следващите местни избори през 1999 г. 3.Понятието революция може да се използва единствено с криминален оттенък - тогава побеждава подземният свят. Може и да съм пристрастен, но това е моето мнение.
Сега да видите и обратната гледна точка - тази на руснака Феликс Горелик в книгата му "Кой и как взриви СССР?" - издание на изд. къща "Нов свят", 2007. Авторът е краен сталинист и смята, че основните причини за разпада на Съветския съюз са "предателството" на Горбачов, "американските" агенти в КПСС, номенклатурата, че след смъртта на Сталин нямало чистки и заради това в партията проникнали "подривни" елементи. Тази теза е прекалено идеологизирана и абсурдна, за да е вярна.
С това спирам дотук и прекратявам опитите ми за анализ. Все пак темата бе за недоверието към президента, а аз ви отклоних в съвсем друга тема. Както и да е. Всички сме пристрастни. Трябва да минат поне 50 години още, за да се оценят събитията ако напълно, то поне частично обективно в полза на историческата истина.

Лорд, ти ми цитираш закон, приет през 2000 г., който действа и сега, но този закон също е с политически и идеологически цели. Такъв закон не може да осъди цяла епоха - това е плод на реваншизма на тогавашното мнозинство на Иван Костов в борбата му срещу идеологическия опонент - БСП.
Знам, че ви развалих десния рахатлък, но нека има малко разнообразие.
Аз не оправдавам, аз се опитвам да покажа моята гледна точка. А това, че тя не ви харесва, си е ваш проблем. Но не съм злоупотребил.

Край. Спирам да коментирам.

Според мен много хубаво си го е казал Пламен Цветков.
Освен това не можеш да сравняваш губернията, в която се превръщаме след 9.IX., със сегашната ситуация. Най-вече, защото към Европа е цялостната ориентация на България, а не тази на няколкостотин, до хиляда партизани, щедро и прещедро подпомагани от руснаците, към СССР - строй, в който страната ни не влиза доброволно и, още повече, от който съюз няма никаква нужда и полза.
"Комунистическа" е наречена, защото се прави от комунисти, а не защото олицетворява осъществяването на съмнително прекрасен строй. А колкото до мутренските средства - ами така е казано, защото, писах го и по-горе, комунистите са тези, които предават държавата в ръцете на мутренската класа. Вземи за пример Луканов и Беров.