Вярвам в себе си и хората. Вярвам, че човек сам избира, как да протече живота му. Вярвам, че всеки е господар на съдбата си. Вярвам, че хората изпълват живота със смисъл и че никой всъщност не живее само заради себе си.
Вярвам и, че смъртта е край само на физическото съществуване по начинът, по който го възприемаме ние и вярвам, че съществуването ни не е просто плод на поредица от събития - еволюция.

Да, да. Насреща ти излиза прост тираджия, изпреварващ на непрекъсната...
Добре, че сам построих пътя, банкета, мантинелата, че да се събера на фантазия.

Ха-ха! Бетоне, като прочетах мнението на Пора на предната страница, започващо с думите:

мислех да напиша същия коментар като твоя, но видях че си ме изпреварил... Сега остава въпросът, дали след евентуален челен сблъсък (да пази Господ!) ще смята ТИР-а за нещо "второстепенно".

Вярвам в Чък Норис.

- Напълно съгласен.

Верую во Единнаго Бога Отца Вседержителя, Творца Неба и Земли, видимым же всем и невидимым....
и т.н. до Амин!
Отеца-Сина-Светия Дух-Църквата-Кръщението-Възкресението-Вечният живот.
В какво повече може да се вярва от това

Не. Най-вероятно тогава нищо няма да смятам.

След многократно пренаписване на това ми мнение (още от темата "Защо празнуваме великден") и "случайното" попадение на Lord по Скайп, реших просто да констатирам, че съм "полиатеист" и да не навлизам в спорове, защо никой "бог" нито разбиране за "карма" не са адекватни...
Вярвам в доказаното, вярвам в логиката. И това не е същинската "вяра" ("Вярвам, защото не разполагам с доказателства; в противен случай, щях да знам."), а тази, която имам в това, че като пусна предмет, той ще падне; тази вяра е разбиране "защо" нещата са такива, каквито са, тази вяра е осъзнаването на причинно-следствените връзки между събитията.

Carl Sagan approves this message.

А, Поре, ти не ги слушай критиците, вярата е вяра, защото е ирационална.

Абе ако оцелееш ще има да ходиш по църкви и да палиш свещи.

Не би било логично и следователно подозирам, че не би се получило така...

Да, към божеството на епикурейците е съвсем нормално да се отправят подобни въпроси....

А защо да не са отправими към което и да е "божество"?

Защото пропускат, че Господ ни е дарил със свободна воля. И след това действа системата на поощренията и наказанията, но решенията тук са си наши в Неговите рамки. Той може да се намеси, но експериментът Му е да не го прави прекалено често...

Ех, как го каза това за свободната воля, като че ли е неоспорима истина.

Иначе нямам нищо против срещу заучените истини, само дето обясненията не винаги вървят, а често изглеждат изкуствени.