Не прави грешката да кандидастваш с това което можеш.

Кандидаствай това, което искаш Колкото и да е абсурдно, да казват хората че няма смисъл и т.н.

Още има време да си научиш за всякакъв изпит. Ако искаш медицина - грабвай химията и биологията. Ако искаш филология - наблегни на най-силния ти език... и т.н.

Няма как да не се съглася с Фийби.
На мен съучениците ми много ми се чудеха защо се захванах да канд. с литература и история при все че мразя историята. А не захванах точните науки, които ми вървяха. Повечето обясняваха как трябва да кандидатстваш с предмети, които ти допадат. Да, ама не. Защото не предметите ще ти определят живота, ще ти ги определи образованието и работата, която ще имаш след това. Помисли с какво искаш да се занимаваш, коя сфера те влече, кое наистина ти е на сърцето. И го преследвай. Може да се изтормозиш за една година (както стана с мен), но после ще си ок. А иначе една година ще се развяваш и после ще се чудиш къде си успяла да се забуташ, и що се отнася до специалността ти, и що се отнася до работата.

Ами аз пък не съм много съгласен, защото предметите, с които кандидатстваш,са свързани със специалността, която искаш да учиш.Примерно,ако искаш да учиш МО, трябва да харесваш история, защото ще ти скъсат д***то от история през цялото следване.Не може да мразиш биология и да искаш да учиш медицина, защото и там ще те скъсат от учене по този предмет.

А при положение, че при правото, поне от впечетленията, които аз имам за сега, трябва да се запомня голямо количество информация, ако не можеш да помниш, как ще изкараш не знам

И аз не съм съгласна. С някои неща просто не можеш да се справиш. Все едно аз да бях кандидатствала с математика. Така че вариантът да си харесаш нещо от това, което можеш, е най-перфектният.

В случаите, в които предметът е тясно свързан със самата специалност, някак си би било трудно да харесаш специалността без предмета, не мислите ли? Малко е трудно да харесваш медицината и анатомията, пък да не можеш да понасяш биологията. Но да речем, химията можеш да не я обичаш. И пак да се насилиш за нея, да вземеш изпита и да влезеш.

Същото е и с МО-то и историята.

И няма такова нещо като нещо, с което не можеш да се справиш. Ако го искаш, ще се насилиш и ще се справиш. Другите как могат, а? Да не би да имат повече мозък от твоя? Щом те могат, и ти можеш. Точка.

Ако не искаш, това е коренно различен въпрос.

с такова мислене се става велик човек, или човек изобщо

x2

Няма "не мога", има "не искам". Особенно за ученето.

Най-обичам да ми кажат "мързи ме да уча". Това веднага предизвиква в мен отделяне на слюнка и нецензурни изрази.

Ако искаш да направиш нещо, ще намериш начин. Ако не искаш, ще намериш причина.

Приемате нещата твърде буквално.Колежката по-скоро искаше да го каже това в значението, че няма смисъл да се мъчиш с нещо, чиято "възръщаемост" (не в материалния смисъл) не е еквивалентна на самият труд.Тоест, защо да се мъчиш с математика и да учиш нещо във ФМИ само и само за да кажеш, че учиш там и това, без това да ти доставя удоволствие и да си посредствен в специалността си.Това,че закърпаш 3-ката не е справяне.Така че, да, има неща с които не можеш да се справиш, не защото не ти е по възможностите, а просто защото това "справяне" ще ти струва твърде,твърде много

И това за мозъка, ами ако всички имаха еднакъв капацитет, или всички щяха да местят тухли или щяха да имат докторска титла Т.е, тъй като това не е валидно, значи не всички имат "еднакво мозък"

За да тръгнеш да се мъчиш с математика, трябва да имаш много сериозно желание да учиш във ФМИ. Ние разглеждаме варианта, в които жертваш една година (или понякога повече) в изучаването на нещо, което ти е трудно и не ти върви, но което ти е необходимо, за да получиш желаната работа и желаното професионално развитие. Като примера с ФМИ - искаш да си програмист? Достатъчно програмисти ще ти кажат, че в тяхната професия няма математика, има логика. Но математиката е сред кс-изпитите и е основно застъпена в програмата.

Принципът е прост - ако искаш професията, правиш всичко, за да я постигнеш. Горе-долу както с всяко друго нещо на тоя свят.

Само дето ТКЗС-то вече го няма и спомените за сигурната и пернаментна работа са само в спомените на баба, днес ако не си добър в това, което правиш, трудно се реализраш или направо да си го кажем, не се реализираш изобщо.Тоест, работата "да влезеш само, пък другото ти е уредено" просто не важи.Голата професия "юрист" ,"икономист", е нищо,освен квалификация, написана на хвърчащ лист от скъпа хартия

Иначе за примера с ФМИ, ако не си добър по математика, не виждам как ще създаваш програми за изчисления по информатика, поне от спомените, с които съм останал от гимназията и часовете по този предмет.

Логика иначе има във всичко, не е нужно да си завършил право, за да се досетиш,че ако извършиш престъпление те застрашава санкция

Гимназиалните часове по този предмет лекинко не са критерий, по който да съдим за същината на професията

И никой не говори работата да ти е уредена. На почти никого не му е уредена работата в днешни дни. Това не ти пречи да знаеш какво искаш да работиш, да учиш за него и да се бориш за него.

Ами исках да кажа какво знам от личен опит, иначе имам приятел, който учи Информатика тук в СУ, и ми каза същите работи

Има една приказка - едно е да искаш,друго е да можеш

А трето и четвърто да го направиш, ако ще става на въпрос.

Информатиката в СУ също е... Абе, да го кажем така. Програмистите, които аз познавам (а някои от тях са големи имена), които работят и градят кариера, не са станали програмисти в университета. Не че не е възможно да станеш и в университета. Но той не ти е задължително условие. Тази професия започва да се усвоява още докато си дете в някои случаи. Много хора работят без висше, други изкарват някакво висше колкото да има там. Общото между математиката и програмирането е, че и в двете има много логика. Възможно е да има много математика в даден вид приложения, но тя определено не е задължителна част от всички приложения. Питай един разработчик на уеб сайтове или на определен вид потребителски софтуер, различен от калкулатор, колко му трябва математиката в това, което прави.

Питай Исоакс от форума дали не се влачи с висшето си просто защото му е необходимо, за да работи това, което му харесва. Ето го примера, за който говоря. За случаите, в които жертваш нещо заради друго, по-голямо.

Не става въпрос за пораженческо мислене, а за реална оценка на възможностите. Борила съм се с математиката достатъчно, за да знам, че нямам необходимите способности. Затова отхвърлих варианти като Бизнес Администрация например. Там и да бях влезнала, щяха да ме довършат. И с химията беше същото. А имахме страхотна учителка по химия. Щом при нея не можах да "чатна" някои основни неща, къде да си бутам носа за стоматология. Затова просто тръгнах по реда какво мога. И си избрах доста лесно какво да кандидатствам като предмети. И сега съм много доволна.

Имам въпрос: Кандидатствам с география и руски език и ако всичко мине както трябва с изпитите, и имам възможността да избирам между специалностите Туризъм и Регионално развитие и политика, коя е по-добра? Може ли да ми кажете примерна работа след завършване на обучението в тези специалности. Четох в сайта на СУ квалификационната характеристика и за двете, но ми се иска да разбера от вас как е обучението и кое смятате, че е по-добра специалност? В кое има по-голяма възможност за развитие? Двоумя се, понеже и двете много ми харесват от това, което чета за тях.