Нека споделя и аз какво написах.

Бях в зала 65 на 3-я етаж.Бях в черно и излзох първи!Някои може да ме помнят!

Писах за дупките,които живота поднася на човек и за трудното излизане от тях!
Това което исках да докажа се съдържа в самия ми увод и го доказвам с история!

Разхождам се из парка и чувам женски глас,който ми иска цигара.Виждам пред мен бедна жена и решавам да седна до нея,за да разбера как е стигнала до това положение.Тя ми разказва за живота си:омъжила се,родила,детето имало заболяване на сърцето,тя събирала пари и теглила заеми от банки за да го излекува,излекувала го,после започнала да работи на много места за да връща парите,скарала се с мъжа си заради финансовите им проблеми,той я напуска,тя остава сама с детето,малко по малко то пораства,тя му приписва апратамента,за да не го вземат банките и в последствие той я гони от тях под претекста,че тя е виновна,че той няма баща!Има един драматургичен момент,в който тя докато ми разказва изведнъж онемява и наблюдава какво става отсреща на улицата и вече към края се разкрива,че тя там е видяла сина си,който дори не казва здрасти!Накрая свършвам,че на другия ден се връщам отново,но пейката на която е седяла е празна!Празна като душата на бедната жена.Душа която се е превърнала в безкрайна дупка,поглъщаща всяка болка.

Това е!Не знам на каква оценка да се надявам.Моля някой да си даде мнението!