Епизод пореден от другата сага - тази за Боромир...

Начало!

Ще започна с един въвеждащ.

Чел ли си Граф Монте Кристo? Имаш ли ясни спомени от нея? Готов ли си за по-задълбочени въпроси за нея?

Намираш лиза странно, как Кемъла съгласува родовете в тези 3 изречения?

Какво му е странното? Граф Монте Кристо е книга. Книга е в женски род. Или грешката е другаде? Казвай, че аз по принцип си обичам градивната критика. Ако съм допуснал някъде грешка искам да разбера къде и да се поправя.

Я да питам Боромир още нещо.

Ако имаш възможност би ли останал да живееш в Япония?

После ще има още, ама отговори на онези за Граф Монте Кристо първо.

Камеле, за родовете не знам, ама запетаите за нищо ги нямаш, човече. [нали искаше градивна критика]

Ники, то и ти толкова си гостувал в рубриката, че май традиционните въпроси все някога съм ти ги задала. Така че нека е едно простичко "Как си?"

Винаги съм бил зле с пунктуацията. Ама има си лек за това заболяване. В официални кореспонденции се опитвам да скъсявам изреченията ако не съм сигурен къде има или няма запетаи. Ама айде да не разваляме темата на човека с моята неграмотност.

И понеже Ели те пита "как си", аз ще те попитам нещо подобно.
Добре ли спа и какво сънува?

Коничиуа,

какво e мнението на японците за Акихито тенно и институцията му въобще? Популярен ли е сред населението?

Чел съм я, да. Не ми е сред най-любимите книги и не знам доколко съм готов за задълбочени въпроси, ама ми е интересно какви ще да са те. Важното е размисли да има

Хаха, не. Интелигентни хора сме, разбираме се. Пък и родът в езика е илюзия така или иначе



Хмм. Хубава и уредена страна е, ама отговорът ми е отрицателен. Временен дом - супер. Постоянен - не.
Твърде съм свързан с вкъщи. Неразривно, даже. Все ме тегли натам.

Не смяташ ли, че едни от най-малко виновните персонажи в книгата получават най-големите наказания. Ще изброя:

1. Франц разбира по най-отвратителния начин кой е убил баща му и това "разтрогва" сватбата му.

2. Кадрус не беше виновен колкото Данглар, а получи по-сурово наказание (май).

3. Съпругата на Вилфор...горката. Не че не заслужаваше наказание, но това беше твърде много.

4. Този въпрос ще го извъртя така: Кой от тримата виновници (Вилфор, Данглар и Фернан) смяташ, че заслужаваше най-сурово наказание и кой най-меко? Тук няма да продължавам с изреждането на хората, получили тежки наказания, за да не афектирам отговора ти.

5. Колкото и странно да звучи Албер понася едно от най-големите "наказания", макар и косвено, без да има никаква вина. Позорът от самото съществуване на баща му, загубата на богатството, отчаянието на майка си...

6. Самата Мерседес е жестоко наказана от съдбата след самоубийството на Фернан и решението на съдбата тя да не се събере отново с Едмон Дантес.

Доколко можеш да се съгласиш с мен, че Ноартие Дьо Вилфор е леееко отрицателен образ, който прави всичко в името на идеалите си и на хората, които обича, пренебрегвайки чувствата на всички други.

Спомняш ли си менюто на Луиджи Вампа? Култ.

Ще ти издам една своя мечта. Понеже обожавам книгата и МРАЗЯ тъпите американски екранизации искам някой ден да стана богат и да заснема филм както аз го виждам. В този ред на мисли ми е любопитно ако ти имаше възможност да избираш реални актьори (или / и форумци. за да стане интересно ), кои би избрал за следните роли:

1/ Данглар
2/ Мерседес
3/ Едмон Дантес/ Монте Кристо
4/ Албер
5/ Фернан
6/ Вилфор
7/ Абата
8/ Кадрус
9/ Франц
10/ Ноартие
11/ Луиджи Вампа (тук може би Антонио Бандерас )
12. Максимилиан
13. Валантин

Айде стига толкова. И на половината да намериш добри актьори ще е супер. Аз за повечето вече имам някави предпочитания, но се надявам ти да ми подскажеш.

Отлично, благодаря Ти как си?



Една от причините да обичам уикендите е съботната ми летаргия - снощи си легнах в 2 сутринта и се събудих сега - 12 часа спане, радост на живота ми. И сънувах, че съм на море. Двойна радост

Пък ти какво ще споделиш относно снощните си сънища?

1. Съгласен съм. Ама все пак, по-добре така. Пък и едва ли има кой знае колко приятен начина да разбереш кой е убил баща ти.

2. Мм, може. Ама драмата на Кадрус е, че той имаше шанс да хване правия път. Ама ядец. Така че дори не съвсем виновните, като откажат да се поправят напълно, стават ама много виновни.

3. Алчността е порок и трябва да се наказва строго. От раменете.

4. Фернан. Баси гадния тип. След това Данглар. И може би Вилфор не заслужаваше толкоз жестоко наказание. Ама Фернан и Данглар са за дране.

5. Пада му се. Родовата вина е свещена вина. Някой трябва да я носи. Карма

6. И на нея й се пада.

За Ноартие съм съгласен, ама все пак - човекът е жив труп, какво има да губи? Поне иска всички сметки да са чисти. За подобно поведение се изисква смелост.

Пък за Вампа нищо не помня, освен сходната ни страст към историята и великите й хора



Ммм. Интересно. За повечето нямам идея, ама все пак:

От тъпата екранизация преди 7-8 години признах едно - кастът им беше добър. Ричард Харис бе идеален абат, не бих се замислил за друг. (за нещастие доста от идеалността му идваше от факта, че и той като персонажа си беше на умиране ) Ама понеже е мъртъв, бих приел Робът Дювал. Ей, или Патрик Стюарт, и той е класа.
И, не знам доколко ще се съгласиш, ама Кавийзъл много добре пасна за Едмон, че дори пластмасовият Гай Пиърс беше адекватен Фернан.
За Вилфор обаче бих набутал Шон Бийн Отива му да е трагичен, болно амбициозен и все пак не докрай зъл персонаж.

Валантин - Виржини Льодоайен или както й се квака името. Много сладка като беше малка, сега не знам.
Мерседес - Кейт Бекинсейл, щото душа давам за нея, пък и ми се струва, че би й отивало.

Толкоз. За други не знам. Сподели сега ти, че ми е интересно

Много доволна заради развитието на световното първенство по снукър и темата на предварителния изпит по литература. Крайно време беше да дадат Гео.
Ти обаче заформяш интересно диалогични РиС.

Така. Първо голямо БЛАГОДАРЯ за отговорите. Много се накефих.

Сега малко по темата. За Франц съм съгласен с отговора ти. Въпреки това винаги ми е бил симпатичен като персонаж - чист, непорочен, възпитан - така да се каже перфектният съпруг, Но...Валантин не го хареса...лошу.
Кадрус безспорно не е виновен колкото останалите трима, НО той е ВЪРЛ безбожник, а след като напуска крепостта Иф Монте Кристо се изживява като Божия десница и заради това (според мен) той е много виновен. Но да не се отклоняваме, а да дам един цитат от разговора между Кадрус и Монте Кристо малко преди първият да умре.
"Слушай...ето какво направи за тебе този господ, в когото ти отказваш да повярваш в последния миг: дал ти бе здраве, сили, сигурна работа, дори приятели, дал ти бе, с една дума,к живот, който човек може да прекара със спокойна съвест, задоволявайки всичките си естествени стремежи. Вместо да използваш тия божи дарове, така нарядко давани с такава щедрост, какво направи ти? Отдаде се на безделие и пиянство и в пиянство измени на най-добрия си приятел...Когато измени на приятеля си, бог не те накaza, a те предупреди: ти изпадна в нещите и започна да гладуваш. Завиждаще, вместо да работиш, замисляше престъпления, като се оправдаваше с нуждата, но бог извърши чудо и чрез моята ръка ти изпрати богатство в нищетата, невероятно богатство за тебе, окаянико, който никога нищо не бе притежавал. Но това неочаквано, нечувано богатство, на каквото не би могъл да се надяваш, ти се стори недостатъчно. Щом го видя в ръцете си, поиска да го удвоиш: и как? С убийство. Удвои го, но бог ти го отне и те изправи пред човешко правосъдие. (офф, чудя се дали да го пиша целия, ама айде... ако ти се чете. разговорът наистина е страхотен)
- Не бях аз, дето искаъх да убия евреина - заяви Кадрус...
- Да - отвърна Монте Кристо- Затова господ, както всякога милостив, допусна съдиите да се трогнат от разказа ти и да те оставят жив.
- Дявол ги взел! За да мре изпратят на доживотна каторга. Голяма милост!
- Но тогава, нещастнико, ти я сметна наистина за милост. Страхл.ивото ти сърце, което трепереше пред смъртта, подскочи от радост при вестта за доживотния позор, защото и ти си каза като всички каторжници: от каторга се уизлиза от гроб не се излиза.....
- Аз ли? Аз да попреча н а Бенедето да те убие, когато ти пречупи ножа си в ризницата, която пази гърдите ми! Ако те бях срещнал смирен, каещ се, молещ се, можеше и да попреча на Бенедето да те убие, но аз те срещнах възгордях, кръвожаден и затова позволих да се изпълни волята господня!
- Аз не вярвам в бога! - изрева Кадрус - И ти не вярваш...Само лъжеш...лъжеш!...
- Млъкни - извика абатът (М.К.) - нЕ ГУБИ И СЕТНИТЕ СИ КАПКИ КРЪВ...Не вярваш в бога, но умираш погубен от бога!... нЕ ВЯРВАШ В БОГА, А БОГ ИСКА САМО една молитва, една дума, една сълза, за да прости... Бог можеше да насочи камата на убиеца така, че да издъхнеш веднага...но ти остави червътр час, за да се покаеш...Погледни в душата си, нещастнико. и се покай!
- Не - отвръна Кадрус - не се покайвам. Няма бог, няма провидение, има само случайност.
- Има провидение, има и бог...и доказателство за това е, че ти лежиш тук отчаян, отричащ бога, а пък аз стоя пред тебе богат, щастлив, жив и здрав, скръстил ръце пред тоя бог, в когото се опитваш да не вярваш и въпреки това в душата си вярваш..."

Съпругата на Вилфор - аgree. Според мен тя е по-виновна от самия Вилфор, най-вече защото си позволява да убива деца. Самата и постъпка да затрие сина си, защото "добрите майки не си тръгват без синовете" е достойна за презрение. Съчувствал съм и накрая, признавам. Като цяло обаче тя си получи заслуженото. Интересен е и последният диалог между нея и Вилфор. Ще си позволя отново да цитирам част от него (интересно е, че точно тези моменти не се изучаваха в училище).

"-Къде държите, госпожо, отровата, с която си служите обикновено? -изрече Вилфор
- 0, господине - извика госпожа Дьо Вилфор... - Какво говорите?
- Няма да разпитвате, а ще отговаряте!
- На съпруга или на съдията?
- На съдията, госпожо, на съдията!
....
- О, простете ми, господине, оставете ме да живея!
- И страхлива била при това! - каза Вилфор
- Спомнете си, че съм ваша жена!
- Вие сте отровителка!
- В името на небето!
- Не!
- В името на някогашната ви любов към мене!
- Не!
- В името на детето ни!...
- Не, казах ви, не, не! Някой ден, ако ви сотавя жива, може би ще убиете и него кйато другите.
- Аз? Да убия сина си! - извика подивялата майка...да убия Едуар? (само няколко глави по-късно тя го прави)
Страшен, сатанински, безумен смях довърши думите и и заглъхна в убийствено хъркане."

Така относно кой е виновен това ми е любимото.
Единият иска кариера, другият любов, третият иска да защити баща си.
Според мен най-виновен е Данглар (нищо не може да оправдае това, че погубва живота на един млад мъж в името на една позиция). След него се нарежда Фернан (до известна степен го оправдава фактът, че е влюбен и обича момичето на Дантес, a любовта граници не познава ) и най-малко виновен е Вилфор, защото той единствен от тримата не действа за да облагодетелства себе си, а просто иска да защити баща си. За нещастие най-тежко наказание получава най-малко виновния (наистина искрено съм съчувствал на Вилфор), средното наказание (каквото и заслужава) получава Фернан, и най-малкото Данглар. Общо взето са обърнати.
И на теб ще пусна откъса, където е описано полудяването на Вилфор. Гениално е.
"
Преди миг го крепеше яростта, могъщо оръжие на силните мъже, крепеше го отчаянието, последнат опора в предсмъртните мъки, която е карала титаните да се катерят към небето и Аякс да вдига пестник срещу боговете...

Поиска да се втурне подир Монте Кристо, но както се случва насън, нозете му сякаш се заковаха, очите му кат че щяха да изхвръкнат от орбитите си, ноктите, забивани все по-дълбоко в плътта на гърдите, почервеняха от кръв. Слепоочията му се издуха от кипежа на мисли, които пробиха тесния череп и удавиха мозъка в огнен потоп.
Така остана той няколко мига, докато завърши страшното душевно крушение.
Тогава изрещя, разсмя се и хукна по стълбите. "
И вината на Монте Кристо, която за пръв път си проличава тук:
"- Ето,Едмон Дантес - каза Вилфор, като посочи на графа труповете на жена си и сина си, - погледни дали достатъчно е отмъстено за тебе!...
Монте Кристо пребледня при тази страшна гледка, разбра, че е нахвърлил границите на отмъщшение, разбра, че не можеше вече да каже "Бог е зад мене и с мене.
Хвърли се с неизразимо вълнение върху трупа на детето, отвори очите, опипа пулса и ог отнесе тичешком в стаята на Валантин, където завъртя два пъти ключа...
- Детето ми! - изкрещя Вилфор - Отнесе и детето ми! Проклет бъди, нещастнико, и умри!"

С Мерседес обаче не съм съгласен. Виж, за Албер няма какво да се каже. Наистина е пленник на съдбата. Мерседес обаче е един от най-чистите персонажи. Фактически тя не постъпва грешно като се жени за Фернан. Лошото обаче е, че в последствие е наказана за ИЗБОРА СИ, а не за делата си. Един от малкото герои с такава участ в цялата книга. Доста трагичен персонаж, който сякаш никога не може да намери щастие.

А менюто на Вампа е култово:
" Ваше превъзходителство даде еидн луидор капаро.
- Един луидор капаро за пиле?
- разбира се...
Добре...пшродължавайте.
- Остава да дължите само четири хиляди деветстотин деветдесет и девет луидора."