Стресът и напрежението отново ми идват вповече. Пак почнах да се будя с главоболия. : (

Даже не искам да го изразявам чрез думи...Заклевам се ако това се оправи няма едно мрън да промълвя до края на живота си...

същото, което всеки ден... :/

да ти имам търговците просто .. как няма кой да ти вземе парите начи

два разговора по телефона...

тва го бях пропуснал.

обективно погледнато осъзнаваш, че през живота си досега си направила - най-вече индиректно - това с хиляди животни, нали?

и да, хората са изроди, но са мрънкащи изроди, които осъзнават какви са, и не правят нищо по въпроса.

abso-fucking-lutely!

Всъщност не, не съм. Не съм убивала животно, само за да го гледам как се мъчи (през последните години даже и мухите гледам да ги изгоня, вместо да ги трепя ).
Неведнъж съм казвала, че съм била на косъм от това да стана вегетарианка, но не съм го сторила - явно си имам причини. Не казвам обаче, че идеята за смъртта на животните (било то и за да се превърнат в храна за нас, хората) ми се вижда привлекателна.
А когато става дума за толкова безмислена и жестока смърт... Не знам кой мрънка и кой се прави на корав и справедлив пич, но ми се струва, че сам разбираш, че случилото се с това куче не е правилно. Не беше правилно и че живееше на улицата, факт. Но много хора се грижеха за него (и аз съм му носила храна), не е като да са мрънкали.

А че има пробойни в законодателството и хората не правят нищо по въпроса - съгласна съм, ако това е, което си имал предвид. Въпросът е защо трябва да се стига дотам и кой болен мозък би причинил това на животинчето. Пак казвам - беше си кастрирано, дебеличко и кротичко куче. Аз не съм го чула да излае, камо ли да прояви агресия към някого.

Ако ти не го намираш за ненормално, аз не бих могла да те убедя. Пък знам ли - понякога си мисля, че при подобни спорове отсрещната страна може някога да е подхвърляла саламче с отрова на някое животинче. Иначе отношението им ми е крайно необяснимо.

Александър по-скоро имаше предвид, че можем да хленчим за отровеното куче, но все още 'косъм' ни дели от спирането косвено да убиваме други животни...
Скъсай косъма

Трудно е, защото нещата не опират само до вегетарианството и носенето на изкуствена кожа. "Приложението" е в повече индустрии - пряко или косвено свързани с убийството на животни. Пример - баниците "Белла", нали помниш случая? Е, оттогава техен продукт не е влизал у дома (баща ми им вика "кървавите баници"). Но още колко такива има, за които не знаем...

Моят принос днес ще бъде в категоричния отказ да ям агнешко. Не знам как някой може да го яде това месо изобщо - на мен лично нито ми харесва, нито ми понася, а и мирише. Иначе идеята за вегетарианство наистина не ми е чужда, но съм се научила да разпознавам сигналите на тялото си - мога с месеци да не се сетя за месо, защото не ми се яде и не усещам необходимост от него. Има обаче и периоди, в които ставам доста мършоядна, защото явно на организма нещо му липсва в съответния момент и намира начин да си го набави чрез апетита за месо.

Както и да е, де. Надявам се с Екуилибриъм просто да не сме се разбрали.

Шефът на фирмата си беше платил някаква сума (ще те излъжа, не ми се търси, ама беше към 60 000 евра, доколкото си спомням), за да придобие правото да убие бяла мечка.
Всъщност, ето: http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/12/blog-post_387.html Линкът е към блог, но вътре има линкове и към материали в медиите. Сумата е 60 000 долара. Е, не че сме се скъсали да купуваме техните продукти и преди, но вече категорично не вземаме нищо от тази фирма.

А агнешко просто не мога да ям - както и овнешко, говеждо и т.н.т. Миришат ми и толкова. Може да е и самовнушение.

Провалени планове...

Какъв е тоя случай с Белла?

viewtopic.php?p=729581#p729581