Камилчо рече и аз изпълнявам. Пък да видим колко народ ще се разпише и дали тринайстият контест няма да се окаже фатален. Аз че се бях отказала, отказала се бях...

Ето и селекцията. Ако съм пропуснала някого, да свирне.

Руджеро Раймонди
Борис Христов
Николай Гяуров
Самюел Рейми (почва след речитатива (към 02:13)
Феручо Фурлането
Матти Салминен
Чезаре Сиепи (започва от 00:30)
Ханс Хотер (на немски)
Ецио Пинца
Карло Коломбара
Джеръм Хайнс
Фьодор Шаляпин (наясно съм, че едва ли ще се възхитите особено, предвид факта, че тогава са пяли другояче (имайте предвид, че записът е от 1926 година), но щом сте го чували като име (а вие, надявам се, сте го чували), е редно да го чуете и на запис).

Исках да намеря и запис с Рене Папе, или както там се казваше онзи германец, когото аз много харесвам, а Барберини не може да понася, ама или не го е пял (съмнявам се), или не го е записвал, или не е качено в Тюба.

Ми това е. 12 броя. Стигат, даже са много, струва ми се. Само имайте предвид, че някои са от спектакъл, други са концертни изпълнения и не се втурвайте да съдите за изпълненията по "играта".

[добавих Хайнс]

Стигнах до Мати. Не знам дали ще ги чуя всички тази вечер. А къде е Хворостовски или как беше? Брад Пит на оперните певци.

Хех, браво за сравнението (нали не съм го казвала аз някога това?). Баш такъв е.
Обаче. Хворостовски е баритон, а арията е писана за бас. Вярно, че има запис и с Раймонди, но той е бас-баритон. На баритоните им идва нисичко.

Аз съм готов с моя топ 5. Държа да отбележа, че не подреждам изпълнителите по критерий "кой е по-добър", а просто кое изпълнение ми е харесало най-много. И без това съм любител.
1. Гяуров - това изпълнение ми е любимо. Всяко останало го сравнявам с това. Просто няма такива гримаси, такава артистичност, такова самочувствие и такава лекота на "изпяване". С една дума - голямо изпълнение. Винаги бих го пуснал на някой, който не е запознат с тази ария.
2. Феручо Фурлането - голямо изпълнение. За мен тази ария е нещо повече от изпяване, а в пеенето на този човек имаше толкова много така да се изразя комична креативност, че можеш да почувстваш арията не само с ушите си, а с другите си сетива. Еми как да го кажа по различен начин? Да сменя изказа - много добро цялостно изпълнение!!!
3. Джеръм Хайнс - класическо изпълнение. Мощен, дълбок глас.
4. Борис Христов - тук няма какво да кажа. Единственият недостатък е това, че освен с глас не ме грабна с нищо друго.
5. Пинца - класическо изпълнение. Мощен, дълбок глас. Малко по-малко ми хареса от Хайнс, затова е и пети.

За останалите: Раймонди не знам какъв бас е, но пее малко високичко и на моменти даже пискливо. Освен това темпото е неоправдано бързо. Определено не ми хареса.
Цезаре е готин, но на моменти ми дойде малко лигав. Рейми - нищо особено. Не мога да кажа, че ми хареса, не мога да твърдя и обратното. Определено не бих препоръчал това изпълнение на някой, който иска да чуе арията за пръв път. Салминен - пак ще задам въпросът това бас ли е? Определено ми звучи като баритон, а това изобщо не се връзва с моята представа за "мощния глас на Базилио".

Е, това е от мен.

Ели сигурно в момента проклина профанския ми избор? Винаги съм имал странни разбирания.

Ама ти реакция ли чакаш? И аз ще си пусна "моите" хора, но искам да изчакам ден или два, в случай, че някой друг се престраши (макар да се съмнявам). Щото явно така съм ви наплашила, че след мене никой не ще да пише в тия теми.
Но се радвам, че си чул някои неща (от това, което чета) - после ще ти кажа какво точно имам предвид.

Салминен е бас, да. Прав си обаче, че в тoя запис конкретно не личи особено много да е такъв.

Айде казвай твоя топ 5, че ми е интересно.

Ми ето - след като се оказа, че явно двамата с тебе "напразно търсим ключа в тъмнината" (въпрос - от коя опера е този, надявам се почти точен, цитат? Подсказвам - много я мразя. ):

1. Феручо Фурлането. Топовен глас има тоя мъж. За него говорих по-рано - да го слушаш наживо е невероятна емоция. Бях на последния ред в "Ковънт гардън" (а те са доста, да ви кажа) и гласът му просто... обгръща те отвсякъде. Чува се и на записа. Плътен, сочен, играе с него, изразява всичко, без да се налага да го гледаш изобщо. Страхотен е. Освен това намирам, че има усет за ролята - знае кое-как, а конкретно тук е лесно да се преиграе, Базилио нерядко бива представен като клоун.
2. Борис Христов. Много консервативно изпълнение (намирам това за плюс), няма слабо място. Поне на мен ми е трудно да си представя, че някой би могъл да му намери такова.
3. Николай Гяуров. Личните ми пристрастия към Борис Христов оставят Гяуров на трето място - просто тембърът на първия ми се струва по-мъжки (моля да не се хващате за думата, тук говоря само за усет).
4. Хайнс. Наистина много мощен и приятен за слушане глас. Отново нещо много субективно - но чувате ли кадифето? Това има връзка със звукоизвличането, в това съм сигурна, но не мога да ви кажа какво точно го отличава от останалите (т.е. как това го отличава). Почти сигурна съм, че Барберини не би одобрил този ми избор. И диригентът го прецаква много неприятно с тия темпа. Почва твърде протяжно, а после пада една гоненицааааааааа... Не мисля обаче, че вината е била на батко Джеръм. Наистина не ми е ясно защо бързат толкова и кой ги гони (такива темпа се чуваха едно време във вторник вечер в старозагорската опера, когато имаше мач от Шампионската лига - съвсем сериозно).
5. Пинца с една уговорка - спести си изпращяването накрая. Понижи си удобно финала. Иначе винаги съм го харесвала.

Последните двама са наистина доста условни, защото макар и да си го изпяха, не видях нищо от образа в изпълнението им (справка - записа на Фурлането).
Салминен можеше да ми хареса, ако не бързаха толкова и там. Никакъв шанс да си го изпееш, когато диригентът те юрка така. Иначе нелош модерен прочит, струва ми се.
Раймонди ме дразни като за световно - никога не съм го харесвала, тук пък - хич. Преиграва ужасно, опитвайки се да компенсира онова, което го няма в гласа му.
Хотер ми беше интересен, защото той е типичен Вагнеров певец (един от най-емблематичните) - немският малко поизкриви нещата и не съм сигурна, че мога да съдя обективно. Иначе има прекрасен глас.
Рейми ми беше безличен и скучен, а Шаляпин наистина съм го включила само за опит. Не очаквам никой да заприпада по неговото изпълнение, защото то е емблематично за една отдавна отминала епоха. Струва ми се, че от онова време единствено Аполо Гранфорте се доближава до сегашната естетика в пеенето, но той пък е записвал престъпно малко, уви.

Сега разбра ли какво имах предвид по-горе? 5 от 5, струва ми се - макар и в различен ред и с уговорки от моя страна за последните двама.

Оооо, това се слуша много по-бавно и ще ми отнеме доста повече време - вероятно до неделя вечер.
Иначе, чудесен избор на ария!

Нов контест ЩЕ има. И ще бъде изненада (по идея на Барберини).

Здравейте, дано се наслаждавате на усилията и музиката на Сваровски девойката, аз много, поне ме върна към една от големите ми оперни любови - арията на дон Базилио. Да си призная все още се чудя кой от изброените ми харесва най-много и с риск да ме охулите, няма да е Христов, който ми се струва просто обзет от досада, арията му е скучна, не я живее, да усещате някаква радост от пеенето или от думите. Гяуров - никога не ми е бил любимец, та не знам какво да му припиша. Джеръм Хайнс е много хубав на млади години, но пък темпото му е едно.

Та да се върнем на тези, които ми хареса - Фурлането и първи поставям Раймонди. Сега вече разбихме кристалите в пода, както вчера си говорихме, не съм вярвал, че ще доживея до времето, когато ще защитавам рогача Раймонди, но наистина ми хареса, малко му издиша гласа, но удоволствието от интерпретацията беше друга работа - имаше хумор, това е комедийна опера, а не реквием, какъвто го изкара почти Христов, когото обожавам в други роли. Имаше наслада, имаше и известна клоунада в Раймонди, но това е част от забавлението.

Чухте ли внимателно Чезаре Сиепи, той има какво да кажа по въпроса, както споменах вчера, пропуснала си Монтарсоло и един, който бе нов и за мен - Робърт Лойд, може и да маже, но беше забавен. Сега обаче истинското удоволствие, което всъщност ме накара да пиша днес, Итало Тайо, малко познат, но само изгледайте клипчето. Да има разни ефекти, които Гяуров или Раймонди също се опитват да докарат, но този тук е невероятен, въпреки тях обаче в гласа му има нещо ужасно застрашително, което всъщност нашепва и за истинската роля на клеветата и нейната смъртоносност.

http://www.youtube.com/watch?v=v8ywlpr3V8E

Вижте и този Торино де Грандис http://www.youtube.com/watch?v=EloHj9iRenI&feature=related

Хей, Търговецо, не се сърди, пък и знаеш колко не харесвам Раймонди, но така се случи... Итало обаче е страхотен

Уникално изпълнение.

Съгласих се за Итало, но не и за Раймонди. И тук държа да си го кажа.
Но се радвам, че те предизвиках, де - виж колко добри неща изпълзяха. Довечера пускам новия контест, ама усещам, че моят ентусиазъм няма да срещне особен интерес. Обаче и това е полезно да се чуе - един човек да се позариби, ще е чудесно.

Раймонди... тц тц тц. От толкова години да се знаем и ти - Раймонди. Позна, че ще ме изненадаш.