A на чнм следващите 8 дена да минат много бързо

Пожелавам на всички ви да започнете да усещате тихия и вкаменяващ ужас на тежка юнска сесия, когато пекне страшно слънце и колкото и да четеш, усещаш как жегата ти изпива мозъка. Като в делириум пристъпваш входа на Университета и виждаш наоколо подобни бледи и изпити сенки да блуждаят като издават тихи стонове и вопли на безпросветно отчаяние. Привично хладните и просторни коридори на Ректората са натъпкани с безкраен брой твои мъгляви отражения, които на пръв поглед имат собствен живот, но всъщност правят същото, което и ти. В запотената атмосфера пред вратата на стаята за инквизиции е толкова задушно и влажно, че по стените се стичат капки пот, а коридорът лепне и не след дълго се появява кал.
В този момент отваряш тежката врата на кабинета и виждаш друг, по-възрастен блуждаещ призрак, изпитвал вече седмица, който полуседи-полулежи на стола зад бюрото и с върховно отчаяние се опитва да зададе бледо подобие на смислен въпрос на напълно неадекватното ти друго аз. Въпреки колебанието, чакането, напъването и заекването, отдавна тренираният хищник лесно загражда с въпроси ошашавения образ и настойчиво го разпитва със садистично увлечение....
Идва твоят ред!

Eй, аушшш! Т`ва си е мое и отива в моя Фейсбук!