То е доста старо въпросното стихотворение, ама си ме кефи.
България
Страна на вечни мъки и страдание
В миналото ден след ден е почвало въстание.
Българи смели, търсещи независимостта
Горда съм, че капка от тяхната вляна ми е във кръвта.
Страна с история велика
Страна със памет и войнствена народност многолика,
Сърцата разтуптявали от страх смелите ни войни
Във здравите разуми правели пробойни.
Независимост изкупена с толкова много кръв,
История като маниста нанизани на връв.
Думите не стигат, но сърцата ни забиват,
Войните ще живеят в нас завинаги няма да загинат.
Традицията ни те предавали във времето,
Ние жънем плодовете, защото те посяха семето.
Благодарности за изживените им времена във мрак и студ
от нас ще получи дори и най- незнайният хайдут!
Всички тези войни- знайни и незнайни,
В сърцата ни остават белези трайни.
Да възхваляваме и предаваме историята ни във времето,
Независими станахме, а тръгнахме от племето!
А този, който от държавата ни бяга,
Родолюбието чувства чак, когато зад границата на България минава.
В днешно време, казват, няма добри условия за живот,
Навярно историята не е достатъчна, за да останеш патриот
Но аз неща да виждам широките поля на чужбина,
Искам да остана тук – във моята родина!
Да! Тука съм родена Българийо красива
Тука искам да живея и тука да умра щастлива!
+ едно стихче, което си го спомням, но съм го отрязала:
Паисий труди се за вашто просветление
знатното му дело превърнахте във падение,
и за какво ли Борис ви покръсти
като човечеството свикнало е за всичко да мъсти.Малко са тромавички, ама за 16-17 годишно детенце биват
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
. Но мисля, че бих искала да видя Краков 
или Познан.