готина тема, мисля че ми знаеш мнението - никога не трябва да съжаляваш, че си рискувал, бих съжалявала единствено ако ме е хванало шубето и съм се скатала. най-големия ми ужас е да се събудя един ден със съзнанието колко истински и важни неща съм пропуснала заради единия страх. а аз съм пропуснала доста неща по независещи от мен причини, така че, падне ли ми шанс - с рогата напред ...

п.п. говоря за неща, които смятам, че си струват, но евентуално изискват някакъв риск, и известно колебание дали да ги направиш. не съжалявам, че не съм пробвала трева или че не мога да карам ски, защото никога не съм искала да го направя...

Ми май не съжалявам. Поне не се сещам за нещо, за което съм съжалявала. Дори за пропуснатите неща не съжалявам.Човек си носи избора. Това е.

много готина тема, краси знаеш-преди време много съжалявах за зависещи и за независещи неща от мене...оба4е се научих ( ама не сама де ) да съжалявам само за тези, които са зависели от мене и са се случили по начин, по който не е трябвало.с една дума- когато аз съм си виновна си го знам и съжалявам, но това е само за да си го имам като урок, стореното не може да се поправи назад във времето.
истината е че винаги съм съжалявала , когато съм на диета на рожденни дни и изяждам най-малко торта

според мен има смисъл да се съжалява ако нещо е зависело от мен и ме е дострашало да го направя, т.е. за неща, за които сама съм си виновна, че не са се случили. общо взето обаче през последните няколко години се научих да извличам положителното от всяка ситуация, което ми помогна да осъзная с времето, че общо взето всичко, което съм искала, но не ми се е случило, е било за мое добро. в смисъл малко, нали се сещате - човек не винаги знае какво иска, и когато го получи, осъзнава, че не това е искал. е, в този смисъл, поне не мога да се оплача, че съм получила нещо, което съм искала и съм се раочаровала от него...

нямаш си на идея какво е да сваляш за състезание от 63 на 59 за 5 дена и гадната ти сестра да има рожден ден последния ден, със страшна тортаааа...... грррр.... как да не съжалява човек

Егати ужаса... Само като си помисля ми се доплаква...Аз никога не съм пазила диети...Да има такава торта и да пропусна шанса...Да, да...

не знам... ама пък ако се бях прежалвал.... сума мъки щяха да отидат на вятъра //и после 1 месец конско и наказателни тренировки//

та по-добре да съжалявам че съм издържал пък и торти бол...ама друго си е

а ако можеше хич да не съжалаявам...то май и това опитвам

Мишето знае и че имах провален опит за летене наскоро та после не можех да ходя 2 седмици и пак не съжалявам, друго си е човек да опита всичко