в-к "Новините днес" 18.05.2010г.

I част: http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?f=4&t=17301

[size=100]II част
В Конституцията и Закона за висшето образование, се казва че университетите са автономни. Това дава право на самозабравилите се ректори, професори и доценти да дерибействат. Примери колкото щеш. Държавата дава всяка година стотици милиони за издръжката им, а в крайна сметка няма думата в управлението. Това го няма никъде по света. В Германия например министърът на образованието може да уволни ректора на университета, за която издръжка отговаря. Там ½ от университетския съвет се назначава от образователното министерство. Автономия има в научните дисциплини и тяхното съдържание, но не и в управлението на университета.

Действителността се изроди до абсурд. Някога задавали ли сте си въпроса как така всяка година хиляди кандидатстват от България за десетки висши училища в чужбина с един изпит, а в същото време, за да кандидатстват за умрелите от скръб държавни висши училища у нас, трябва да ги обикалят едно по едно в един безумен маратон наречен кандидатстудентска сесия. Това е само защото университетските ръководства искат да прибират пари от такси, помагала и разбира се уроци. На кандидатстудентския ми изпит в МЕИ ни задължиха да ползваме техния справочник, не на някой друг, нищо че пише едно и също. Само дето цената е разбира се по-висока.

Питали ли сте се как така един кандидат с оценка от изпит по История 5.50 не влиза, а друг с оценка 5 по География влиза? Това означава ли че географията е по-трудна от историята? С колко по-трудна е? Тогава защо следващата година е обратното? Всъщност важното е да има курсове по История и курсове по География. Нека преподавателите от СУ бъдат така честни и оповестят доходите си от частни уроци и курсове. За да видим реално как нашето общество ги облагодетелства.

Питали сте се защо никога не се виждали запотени майки да чакат своя Хосе от изпита по литература в Мадридския университет? Къде е стената на плача на Техническия университет в Аахен, МИТ, Оксфорд, Берлинския университет, Икономическия университет на Виена и др? Кога във френските ежедневници на две страници обилно ще се дискутира темата по история, която се паднала тази година в Сорбоната и някой мастит професор ехидно да цитира кандидатстудентски бисери?

Питали ли сте се защо Икономическия университет в Свищов има 17 бакалавърски програми, а в Харвард са 7? Да не би там да има 2.5 пъти повече лауреати на Нобелова награда по икономика, отколкото в Харвард? Има лауреати, но те са от друго измерение – на онзи черничкия Красьо.

Висшето ни образование e абсурно посткомунистическо блато, едно световно изключение, което има само бегла връзка със световните академични традиции. Но всяко блато си има обитатели, на които им е много добре така. Смятам, че Сергей Игнатов е от онази част на научната и образователна общост, която желае България да има моредна образователна система, освободена от хватката на олигархичните кръгове. С едно от първите си оповестени намерения той доказа това – премахването на Висшата атестационна комисия (ВАК). Тя е нещо като аристократичен кръг, който раздава привилегии да си доцент или професор. И така тази титла у нас се носи до гроб, което отново е световно изключение. Такива комсии има все още само в някои бивши соц държави, като Беларус, Монголия и Северна Корея. Даже в Русия решиха да приключат с този тоаталитарен орган в науката. У нас обаче още живее.

В нормалните образователни системи професор и доцент не са титли, а длъжности. ВАК прави така че капсулира научната общност и силно ограничава кръга от хора, които могат да бъдат преподаватели в университетите. Ето защо голяма част от преподавателите в университетите са некомпетентни. Професионалистите, доказали се в реалната среда, нямат времето да се занимават с тромавите изисквания на ВАК. Но за сметка на това за някой друг е чудесна алтернатива пред безработицата.
Образователната олигархия разбира се нададе вой. Изчезва един от фундаментите, на който се крепи феодалната им власт.[/size]

Пънчев, млади хора сме се събрали тук, няма нужда от този едър шрифт!

Когато кажеш или напишеш, че всички журналяги са неграмотни и пордажни курви, те се обиждат и казват, че не може да обобщаваш от 30-40 случая за цялата им професия, дори това да са знакови имена в нея. Обаче, колко лесно те обобщават...
Апропо, тоз министър по каква система ли е станал "доцент с кандидатами"?

Уики справка за доц. д-р Сергей Игнатов:

Какво се случва тук по дяволите?

Кое те притеснява, колежке? Как се става доцент с две статии ли? Ами, ей така - става се! Сега, по новия закон, вече ще се става и без никакви публикации. Аз вече сериозно се замислям, дали да не открия един частен "университет", след като защитя ОНС "доктор" в СУ. Ще кръстя учебното заведение "АПК за нАучни степени и звания "Sancta Simplicitas"".

За шрифта - ок.
Не съм Сергей Игнатов.
Относно "статиите" и начина да се стане доцент в БГ.
По начало мисленето е у нас е твърде ... изкривено. Втълпено ни е че човек трябва да има публикации в науни издания за да стане доцент, професор и т.н. Това са правила на една соц. рекливка - ВАК. Създадена 1974 г. Такава институция има все още само в Русия (готвят се да я махат), Беларус, Монголия и Северна Корея. И разбира се в главата на президента Първанов. Но както и да е.

В нормалните образователни и научни системи със столетни традиции публикациите не са изрично условие, за да стане някой доцент, професор и да се кипри с това. Разбира се добра атестация за някой е ако ги има. Но например един отличен специалист в компютърните технологии, създал продукт който се ползва от милиони, или един блестящ журналист или пък изпълнителен директор на голямо предприятие, който е успял да го развие в трудни времена и да го доведе до невиждан растеж или ... и т.н. Тези хора рядко публикуват в научни списания и те по логиката на БГ системата за научни звания, не трябва да преподават в университети. Ами това е тъпо. И затова не се чудете, когато се питате защо имате некадърни преподаватели.

Проф. и доц. не са титли. Това са длъжности. Университета трябва да може да назначава на работа като професори и доценти хора с доказан професионален опит и даже без никакви публикации в научни издания.

Соц не соц, не смятам, че трява да отричаме всичко само защото е соц и да копираме едно към едно това, което виждаме на запад. Защото на запад не само преподавателите, но ми се струва и хората са други. Не като нас разхайтена пасмина добитък .
Пънчев, за специалистите съм много съгласен. Трябва макар и неучени, да могат да преподават. Хора, които с труда си са показали, че ги разбират нещата и има с какво да научат студентите. Или поне до колкото се може да се канят под формата на гост лектори ли нз и аз.

Добре де, ама един хуманитарен учен (какъвто Серго претендира, че е) - него с какъв аршин ще го мерим? И за какво тръгна да ми обясняваш точно на мен, след като аз съм хуманитарен учен и знам как става: участие в конференция - доклад - публикация. Тия конференции не ги правим, само за да хабим парите на фонд "Научни изследвания", а за да градим основа за тези, които идват след нас... за да може науката да върви напред. Аз, за моята дисертация, ползвам публикации само на западни и източноазиатски учени (защото разработвам област, непозната на българската наука). Ако западните професори нямаха публикации, нямаше да съм написал нито ред! Айде, да не си говорим глупости! И изобщо - който няма опит в ПРАВЕНЕТО на наука, айде, да не дава много акъл!

Историята на света така се е случила, че първите университети са открити през 13-и век в Западна Европа. Нормално е да черпим опит от Запада и неговите традиции в образованието, а не да се опитваме да откриваме топлата вода. Още по-малко да твърдим, че определени социалистическите порядки в образованието са разумни при все, че са се запазили като такива само в държави като Северна Корея, нали така.

За Сергей Игнатов и неговия научен капацитет не мога да коментирам. Наистина изглеждат малко неговите публикации. Но ако това може да означава че е лош учен, в никакъв случай не означава че е лош администратор в системата на образованието. Впрочем научната му титла е присъдена именно от ВАК. Тоест обективно погледнато няма смисъл да се спори по капацитета на Игнатов като учен, след като органът натоварен с атестацията е отсъдил, че той си заслужава званието. На този фон звучат нелепо твърденията, че Игнатов е слаб учен и то именно от хората които защитават ВАК. Техните упреци би трябвало да са насочени към тази соц реликва - Висша Атестационна Комисия. Така е разумно.

Аз пак питам, защо хора с доказан професионален опит, личности оставили следа в професиите си нямат правото да преподават в университетите?

Tell me about it

Пънчев, не знам как е по другите държави, не съм ходил. Но ти все пак продължаваш да слагаш равенство между соц и невъзможността му да съществува днес, което за мен си е все така неправилно Въпрос на гледни точки.

Един човек може да е страхотен професионалист, но това не го прави годен да преподава, и затова е необходим някакъв критерий, по който го способните да се отсяват. Публикациите в това отношение имат известни недостатъци (мога да дам примери дори и за хора с доста публикации, чието качество е безспорно, но лекциите им имат ниска посещаемост заради лирически отклонения и пр.), но с какво следва да бъдат заменени? Цитиранията... ами на моменти ми става смешно, на моменти тъжно - за справка, Мартина Балева определено се среща доста често като име в статии след миналата година. Това прави ли я добър учен?
За доцент и професор - дам, има елемент на длъжност, но и елемент на почит, на признание в тези думички, и затова ми се струва, че понятитео "звания" им отива повече.
А иначе за ВАК - не трябва ли да има орган, чийто авторитет да се признава, да преценява кой следва да бъде "санкциониран" с научна степен или "длъжност"(абееее, не й е мястото на тази думичка тук според мен, но айде), учени да съдят учените, а не финансисти и администратори? Защото науката не се мери на метър и на килограм, нито пък е лесно да се намерят обективни критерии за качеството й. Същевременно много дисциплини не просто не могат да се продават, те не трябва да са търговски ориентирани (за справка отново пример за историята - Турция в момента плаща доста, за да се преоцени историята й, трявба ли някой българин, за да се докаже като учен, чиито изследвания се продават, да приеме спонсорството на тази държава?). И затова проблемът не е във ВАК като институция, а в хората, от които се състои (и това не се отнася само до ВАК, мога да давам примери до утре за смислени законодателни решения, изкривени от хората, които ги прилагат).
А е мен лично ме притесява идеята, че с този закон доста хора ще се накипрят с "длъжността" професор и се питам дали и това не е мотивация законът да се приеме в този си вид. В крайна сметка друго си е да имаш заветното четирибуквено съкращение пред името.