 |
| Белодробна маниачка.. |
 |
Регистриран на: 21 Юли 2008, 18:46 Местоположение: Пловдив/София Благодарил (а): 738 пъти. Поблагодарили: 1746 пъти.
|
Аааа... Цветята на злото Това "прозвуча" все едно отдавна ми имаш мерак Защо имаш само едно снимЧИ във ФБ? Защото аз нямам Фейсбук, аз имам Фармвил Какво би казала на всички онези, които се дразнят на Фармвил и влизат в хипер малоумни групи като "Стига прави градини във Фармвил, излез направи градинка пред вас"? Нищо. Аз знам защо играя и това ми стига. По същата логика може да се каже: Стига цъкай Хироус, оди са научи да яздиш кон. Ама едното какво общо има с другото?Всъщност, винаги съм се чудила: колко съседи имаш? Току-що, специално за твоя въпрос погледнах. Пише 252. Става. Ама отдавна не съм правила чистка, а е време.Но стига фармвилски истории! Защо, ако има още нещо - давай.  Какви мъже харесваш? Тук ме затрудняваш. Нямам типаж. Важното е да не се губим един в друг.Доколко е важно за теб да си романтично обвързана... да речем в момента? Това не знам как да го разбирам. Искаш да кажеш, че е пролет.. май месец.. и "трябва" да е важно (или не) да съм романтично обвързана? Не те разбрах.Какви са бъдещите ти мечти, желания, планове? Много искам да работя или да успея да съчетавам бъдещата ми работа с пътувания. Обожавам да пътувам. И не знам какво трябва да работя, имайки предвид това, което сега уча, ама ще измисля такава професия, ако трябва.Разкажи ни някой миличък детски спомен! Изобщо какво детенце беше? Пред входа имахме много и все различни дървета. Мисля, че бяха.. 12-14 някъде. Нямаше такова, което да не съм изкатерила. Само 2 брези, без ниски клони, ми правиха проблем . И така всеки ден, според сезона бях или на сливите, или на черешите, или на вишнята, или на липата. А като има оберем плодовете и почвахме да обикаляме около блока, из квартала. Не е конкретна случка, но това се сетих, като ме попита. Какво дете съм била.. хм.. замисли ме. Като че ли бях по-любознателна, по-се бутах навсякъде, а после животът ме стресна и по-главното аз се стреснах от него.Опиши един перфектен ден. Ако се чувстваш удовлетворен накрая на деня, значи е бил перфектен. Съдържанието му се изменя, в зависимост от целите и настроенията.Какво обичаш да хапваш? А да пийваш? Аз много обичам да хапвам. И сладко и солено, зависи. Най-често ги смесвам. Обожавам царевица. Това съм го яла в тонове няколко лета подред и не ми е омръзвало. За друго нещо, което да харесвам толкова не се сещам. За пиене.. сега.. преди бях на мента, но след една конкретна случка я спрях и минах на текила. То и нея трябва да спра, ако взема предвид една друга конкретна случка, но все пак.. Не пия вино, бира и ракия, на което много хора ми се чудят. А от неалкохолните - има едни сокове Йо-Йо с грозде и ябълка, много добри. Касис и папая харесвам, но като цяло наблягам на минерална вода и чай. Кафе също не пия.Какво предпочиташ: да се социализираш или да се усамотиш с хубава книжка? Много зависи с кого ще да е това социализиране. Онзи ден ми казаха, че съм асоциална. Аз лично не мисля така. Просто често избирам да не общувам. И тук излезе доводът, че всъщност избирам да съм необщителна, хаха. Не знам. Още го обмислям това. Но като цяло, щом има идея да се социализирам с някого, значи има защо ще отложа четенето на книгата за в някоя дупка между лекции.Назови няколко любими местенца в България! Не съм ходила на кой знае колко места в България. Харесват ми места, до които трябва да се достигне. Трябва да има малко напън, за пълното удоволствие после. А и те са по-чисти, тези места някак. Харесва ми Белинташ, Чудните мостове (макар и там да се стига директно с кола), в Шумен, Мадара е хубаво - някак имах усещане за историческото, когато бях там, имам една любима полянка, близо до хижа Здравец (в Родопите), където често ходехме, като бях по-малка. И харесвам, когато кой да е град се разкрие пред мен, а аз го гледам някъде отвисоко, и най-вече го наблюдавам. Невероятни неща можеш да разбереш, ако постоиш и понаблюдаваш.(...и за друго не се сещам в момента) И за това благодаря. Не очаквах такова внимание.
А на първите 2 въпроса - по-късно ще отговоря, няма да забравя.
_________________ Our best dreams are not dreamed alone, but together.
|
|