Tommy, разбира се че не е смехотворно, това е напълно естествено. Как може да живееш с такива илюзии?! Правото да се критикува образователната система е част от най-висшето човешко право - свободата на словото, което всеки цивилизован човек, трябва да уважава и пази. Забележи, Tommy, свободата на словото, не свободата на граматически издържаното слово - има разлика нали. Ти с един замах отричаш, че 90% от учениците и студентите например (защото едвали те биха съблюдавали толкова изискано всички граматически правила) или от циганите да се изказват критично за образованието, било то основна, средна или висша институция, в техния квартал, град или държава. Между другото Tommy, едва ли и половината ни от академичните светила могат да се похвалят със 100% правилен правопис и правоговор. Нека бъдем честни. И те ли нямат право да се изказват?! Може да изпитвам известни затруднения с правописа, но само най-заслепените биха твърдяли, че не говоря и пиша добре на майчиния си език. Да принизяваш словото ми до това на полу-пиян брътвеж на квартален пияница е твърде пресилено. Нека се опираме на реалности и не на пожелателни фантазии.

Впрочем изрази като "продажни к..ви" бяха употребени от критикарите ми, което въобще не се връзва с претенциите ви за висока езикова култура.

Но виждам, доживях, наченки на конструктивен диалог. Нека продължим по тази линия, ще има по-голям смисъл. Алтернатива, промяна, всички тези мерки нямат съдържание без да се очертае текущото положение. Не съм си поставял за основна цел да пиша за алтернативите, макар че неколкократно посочвам в текста такива - например алтернатива за провеждане на изпити, алтернатива за съкращаване на лекции и увеличаване на упражненията. Ти какво ще кажеш, не е ли по-разумно да се раздават лекциите в началото на семестъра и да се увеличат упражненията?

По първата част - ами за свободата на словото - всеки я има. Свободата, всеки неграмотник да се бърка в управлението - и нея за съжаление я има, но като говорим за алтернативи, според мен това е много добра отправна точка.
Като цяло, за да се гради и реформира образование, е нужно не само да си признат по акт за раждане за хомо сапиенс (въпреки, че за много двукраки негови притежатели продължавам да изпитвам дълбоки съмнения), но и да имаш ценз.
Сега, да съм те сравнявал с каквото и да било - не съм насочил определението персонално, а ако си го разбрал така - то не е било мое намерение, дълбоко се извинявам.
По същество - да се раздават лекции накуп през семестъра, за сметка на упражненията, ами виж, то за всяка спциалност си е индивидуално. В твоята сфера може и да проработи, съмнявам се, но не знам. При нас лекторът има голямо участие, не е задължително обикновена латерна (не, че ги няма). Практическите упражнения обаче са били намалени наполовина преди няколко години, но не за сметка на нещо друго, просто вследствие от орязването на хонорари. Тоест, по моя конкретен пример, имаме реално времето за повече практически упражнения, без да се пипат лекциите, но с наливане на повече пари.
По препоръките от другата тема, защото за мен те продължават да се дублират:
не, не съм съвсем съгласен с предложението, Ректорът и АС да се назначават от МОН, защото СУ, бидейки държавен, се издържа и от семестриални такси, не само от данъци и от държавата. По този начин той има право на известна автономия. Няма тук точно да коментирам дали даването на тази автономия е било най-правилното решение, само ще припомня, че това стана по време на мандата на БСП, като добавя, че предизборната им програма 2005г. се базираше в голяма степен на две основни неща - нямало да дадат автономия на ВУЗ-овете да си определят сами таксите и нямало да въведат плосък данък. В рамките на първите две години горе-долу се случиха и двете, правете си изводите (тук искам да отбележа, че не съм против плоския данък, а против хората, които го въведоха и начина и момента, в който го направиха). А назначаването на състава от МОН ще изисква съответно разбиращи от материята хора там - т.е. - все някъде, колкото и да се прехвърля топката, ще трябва да се опре до специалисти.

Всички лекции могат да се променят до упражнения. Лекцията като такава в БГ университетите е назидателна форма на образование. В днешно време претенцията на някой, че притежава всички източници на достоверна информация по дадена тема е несъстоятелна. Това е проблем не само на висшето, а и на образованието въобще в България. Защото като елемент от процеса е изключен ученика, студента и е заменен от едно същество, чиято задаче е само да слуша. Докато тази форма е била адекватна преди 30-40 и 100 години днес не е така. Защото освен преподавателя като източник на информация, учениците и студентите могат да ползват огромни банки от знания като Интернет (специализирани сайтове), библиотеки и неизчерпаем набор от медии. Същевременно с това ресурсът от знания и научни открития се увеличава в геометрична прогресия. В техническия и научен прогрес днес е впрегнат почти целия свят.

Освен това, единствения източник на информация, какъвто днес претендира да бъде преподавателят пред студентите и учениците, просто девалвира. Защото този човек се конкурира с огромен набор от източници. И това е една от причините авторитетът на преподавателя пред учениците в БГ да пада стремглаво. Просто му пада цената. Вместо това преподавателят трябва да влезе в друга роля.
В днешно време проблемът не е достъпа до знания, а ориентацията в това гъмжило от информация, което нараства главоломно. Той вече не може да претендира, че единствен владее "Силата". Ролята на преподавателя трябва да е: да упъти ученика и студента в това гъмжило от знания и да му посочи средствата и методите, с които да открива ценното и състоятелното и да решава практическите проблеми в професията.

Днес лекциите на един преподавател са само част от действителността. Да се принуждава студента да ги зазубря е ... непрактично. Това стимулира преписването, копи-пейст култура, наука, общество и т.н. Студентите днес жадуват, да се сблъскат с реални проблеми и да се научат сами да намират отговорите сред океана от информация и да се справят с проблемите. Затова лекцията като такава в момента, трябва да бъде отменена. Мисля, че нищо не пречи професори и доценти да водят упражнения и практически заниятия. Разбира се елемента на лекцията трябва да е застъпен.

Това може би ще ги сближи със студентите им и ще видим една крепка академична общност, защото студентите нека се знае са също част от академичната общност.

Автономията на университетите не опира само до правото да определят таксите за следване. Автономията на БГ вузовете в България трябва да се ограничи. От какво е автономен Софийския Университет? От държавата?! Че къде се намира? Не е допустимо един министър да не може да уволни дерибействащ ректор и в същото време да е задължен да го финансира. Примери бол,бол.

Точно така държавата трябва да влезе във владение в университетите но с мярка. Наистина само набор от достатъчно авторитетни кадри в науката и практиката на дадена професия и специалност може да гарантира адекватни академични състави и управленско тяло. Но докато това в други държави е традиция, която няма нужда от закон, при нас трябва изрично да се упомене в новите нормативни актове.

Един основен елемент на днешната университетска автономия трябва да бъде премахнат - т.нар. кандидатстудентски изпити. По същество, това е открита декларация на ВУЗ-овете че не признават държавното средно образование. Това е недопустимо особено заради откритата форма на корупция, която се реализира покрай изпитите за вузове с тези кандидатстудентски крусове. Срамно е, позорно е, че на официални страници на Софийския университет висят обяви за курсове за изпити с цени.

Сега, за някои неща съм съгласен, но първо критиката. За лекциите просто не можеш да обобщаваш. Ще ти кажа и защо в две точки: първо, в моята специалност например няма почти никакви учебници и се учи преимуществено от записки, а те се получават на лекция. Не би могло някои от тях и да се дават накуп за самоподготовка, защото просто трябва да бъдат обяснени. Второ (по-редкият, но далеч не по-лошият случай) - когато по един предмет има учебник и материалът е научваем и само с упражнения, тогава ходенето на лекция, за да слушаш преразказ на урока е безсмислено, да. Обаче не знам дали си се замислял какво би трябвало да представлява лекцията на един преподавател в основата си - тя е личното му време, в което може да занимава студентите не с написаното в учебника, а да задълбочи в тесен спектър от материята, в който той е специалист, който му е интересен, по който може да каже нещо допълнително и т.н. В този смисъл, лекциите никога няма да изгубят смисъл, но пък не са задължителни за тези, които не се интересуват чак толкова.
А колкото до връзката с лекциите и зазубрянето - ами то, също като разбирането на материала, е въпрос на подход и възможности.

Сега, за пълната зависимост на университета от държавата - не споделям страстта на социалистите всичко да е държавно, без грам автономия. Нито пък крайно-либералната политика на пълна липса на държавен контрол върху производството, вкл. и на кадри. Аз съм човек с по-консервативен възглед и намирам, че най-ефективният начин за запазване на конкуренцията с ефективен качествен контрол е държавата да има дял във всички сфери на производство, също така и в учебните заведения. Този дял осигурява ефективното контролиране на качеството, без да приравнява и да тушира кокуренцията, която е жизненоважна в условията на пазарна икономика. Само че, като казвам дял, нямам предвид сегашния му формат, с настоящата му ефективност. Но пълна зависимост от МОН - не, оставихме го в соц-а този момент.
Финансирането - казваш, финансират ректора. Ами по закон финансират университета, а ректорът е само посредник представляващ институцията. Не искам да коментирам дали и колко той се облагодетелства, защото това вече е в сферата на гадаене и предположения.

С кандидат-студентските изпити въпросът е доста сложен. За определени специалности се влиза с матура. За повечето наистина все още се държи отделен изпит. Но ако в СУ приемните изпити се идентифицират с матурите, проблемът малко се измества. Нямали доверие в средното образование, казваш. Ами да, ама за да бъдат матурите приемни изпити, трябва да бъдат със съответстващото ниво. При сегашното равнище излиза, че доста хора няма да ги вземат. И отново стигаме до там, че с реформата трябва да се започне от началното и средното образование, за да се повиши цялостно нивото на учениците и едва тогава да се може да се постигне желаната съгласуваност с ВУЗ-овете.

Ако влезна в тази роля и ти отговоря със същия патос, с който ти пишеш, бих ти казал, че предлагането е на пазарен механизъм и зависи от търсенето. Тарифите се обявяват публично по разни листовки, закачени на доста места в Южното крило, та отиди и ще видиш, щом те интересува. Не забравяй, че всяко колебание на борсата оказва влияние на цените, но има и някои доста смели каубойски удари.
Системата на прием е и удобна, и неудобна по много причини и за съжаление, няма как да бъде заменена от матурата поне засега. Докато все още подсказването и преписването на матурите е масова пракитка, докато изтича инфо от МОН в деня преди матурите и т.н.
И накрая за приходите - заповядай на яхтата ми това лято в Балчик и ще ти обясня най-подробно. Отдалече ще я познаеш, но ако не успееш, ще ти подшушна: Insolent Minx!

А във филологиите какво да кажем ?
За изпит сега имахме превод на доста сложен художествен текст за няколко часа без да имаме възможност да ползваме речници
Добре, хайде сега лесен въпрос - кога ще трябва да превеждаш художествена литература без речници ?

Има и симултанен превод, дето не може с речници...

Забраната за ползване на речник се обуславяше от факта, че освен способностите за превод на студента, се проверяваше доколко той си е научил и лексиката. В което щеше да има много голям смисъл и логика, ако имаше по-пълно припокриване между учената през семестъра лексика и изпитната.
Но тук street dog е прав. Симултанният превод обикновено не е на художествена литература от преди поне един-два века, например. Хубаво е, че последните две години има речници. Наистина, тогава и текстовете, които се дават са по-трудни. Но това си има хубавите страни: първо, няма оправдания за сложен или прост текст, тъй като при наличието на речник, другото е въпрос на опит, разбиране, интерпретация и т.н. лични способности. Ако те липсват или са недостатъчни, оплакванията от изпита стават излишни. Второ, тъй като текстовете, които се дават не се адаптират към липсата на речник, то от изпита се придобива ясна представа за работата на студента при пресъздаване на реална среда - превеждане под напрежение, за време и качество при боравене с речник (защото понякога и той може да пречи).
Все пак речникът неизменно съпътства преводача през цялата му практика и е донякъде логично да присъства при работа с художествени текстове.

Той не е на литературни архаични текстове, нали ?

Аз нямам нищо против да превеждам устно, примерно изказванията на някой политик, съдия, икономист и т.н
Само че такова нещо не се прави. Дава се доста сложен текст, който самите италианци понякога имат проблеми да разберат и 1 час за да го направиш. Така не става според мен. Малоумно е.
При превода на художествен текст трябва да се седне, да се мисли, да се работи с куп речници, включително и синонимен. Защото това е превод, който би следвало да бъде публикуван и трябва да е толкова гладък, че да не дразни българските/италианските читатели. Не може такъв текст да се направи без речници. Вместо вниманието ти да се насочва върху стила и как да го направиш по-приятен, ти мислиш какво значи еди коя си дума. Ако има поне един преводач, който е превеждал художествени текстове без речник, аз съм готов след 1 година да си изхвърля дипломата(живот и здраве като я взема)

Ако искат да ти проверят лексиката - има си отделен изпит по лексика и без това. Там говориш върху теми, пишеш есета и прочее.


Изпитите не пресъздават никаква реална обстановка. Нека да дадат много сложен текст, който трябва да се преведе писмено във вид, готов за публикация. Като за това имаш всичките речници, които искаш. Нека да има консекутивен и симултанен превод. Да се симулира някаква среда - бизнес, преговори, церемония и т.н. Един преводач ще трябва да прави много такива в своя живот. Това е полезно. А не да се дават 2 текста написани на архаичен език от по 1 страница, единия от бг на ит, другия - от ит на бг и да имаш няколко часа да ги преведеш без речник.

Добре, че съобщенията имат ограничение от 60 000 букви.

А иначе, на който му се учи, той учи. Не преписва, истината за висшето образование я пренебрегва, а гъркините са му на последно място от бялата раса, по средата на черната и далееч далеч от жълтата.