Какво сте се разфлуудили всички тая вечер. Разчистих и тук
ТАБ Дванадесетата руско-турска война (1877-1878 г.) довежда до Освобождението на България и поставя началото на нов етап в историческото развитие на българския народ. Официалното признаване на българската държавност става на Берлинския конгрес (1/13 юни – 1/13 юли 1878 г.), който обаче разпокъсва българската нация на пет части. Северна България и Софийският санджак съставляват територията на Княжество България – около 64 000 кв. км. То е “самостоятелно, трибунарно княжество под върховната власт на Н. В. султана”. На юг от Стара планина се създава “една провинция под името Източна Румелия, която остава под пряката политическа и военна власт на султана в условията на административна автономия” (около 33 000 кв. км). Беломорието, Македония и Източна Тракия се връщат на Високата порта. Потвърдено е предаването на Северна Добруджа на Румъния, а Нишко, Пиротско и Враня са дадени на Сърбия.
ТАБ Берлинският договор от юли 1878 г. осигурява своеобразно международно признание на Българската държава и българската нация. Но този договор представлява един несправедлив диктат, който жестоко разпокъсва българската нация, задълбочава балканските противоречия и създава българския национален въпрос. Същността на този въпрос се състои в десетилетните борби на българите за освобождение и обединение на всички български земи в целокупно отечество.
ТАБ Решенията на Берлинския конгрес стават повод за сериозно обществено недоволство сред българите, намерило израз в разгърналата се широка петиционна кампания – изпращане на молби, подписки, прошения, декларации до руските власти и правителствата на западните Велики сили. Редом с тези мирни действия през 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание, което се явява първата въоръжена реакция срещу Берлинския договор. Въстанието е плод на дейността на комитетите “Единство” в Княжество България и Източна Румелия и на единодействието с българите в Македония. Въпреки първоначалните успехи и изграденото ръководство на въстанието, то завършва без успех. Независимо от това, Кресненско-Разложкото въстание остава в българската история като опит за продължение на българската националноосвободителна буржоазнодемократична революция от Възраждането. В новите условия след Освобождението въстанието се явява първата въоръжена проява на движението за национално обединение. След потушаването на въстанието националната енергия на българския народ се пренасочва към съединистко дело.
ТАБ В края на 70-те и началото на 80-те години на ХIХ в. въпросът за националното обединение на българите се превръща в смисъл и съдържание на политиката на първите правителства на Княжество България и на властите в Източна Румелия. Тази национална политика достига своя връх през 1885 г. с осъществяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България.