Това са много противни картини
Не мога да си представя как ще си ги окача в стаята никога

My point exactly. Аз пък наистина ги харесвам, защото има мисъл и история в тях, а не са просто поредните портрети на знатни деца, заченати при кръвосмешение, колкото да не се загуби семето на рода.
И ги намирам за красиви - бъгващи, депресиращи, фрустриращи, зловещи, но красиви (донякъде именно поради това). И да - "Салът на "Медуза" и аз не бих си го окачила на стената. Бих предпочела Моне (колко прозаично), Рембранд, Писаро или Коро. Примерно. Ама не виждам как ще стане - а репродукции никога не бих сложила, та ще си остана без Рембранд, струва ми се.

Хахаха, аз пък искам да си направя плочки за баня като Тримуфа на смъртта. Известно време си го държах на десктопа, ама трудно си намира иконките.

Което ми напомня - ако има леяр на плочки във форума да се обажда.

То тия теми са дискутирани отдавна в темите за филми на ужасите

За мен това не е изкуство. Това са картини на извратени хора, на които само кървища са им в главата

За Клод Моне - аз пък бих си сложил негови картини, харесвам импресионизма, но някакси не ме грабва. Или поне не толкова, че да го гледам всеки ден



П.п
Това с "три муфа" нарочно ли беше или е грешка в бързината

Оп. Стигнахме до важен момент. Какво е "изкуство" (за теб)? Само красивото ли? И кой, и по какви критерии определя кое е красиво? И, съответно, какво е изкуство?

Не че нещо, ама току-що разтури известно количество световни галерии, в които се съхраняват "грозни" (и безценни) картини.

Смоуки, толкова детайлни плочки едва ли ще ти направят. Може да пробваш с изпитания шедьовър "Черен квадрат" от рекламата на Кока-кола. Хем по-евтино ще ти излезе.

За мен изкуството е субективното усещане и виждане на даден творец, изразено по кративен, оригинален и естетически начин. Слабо ме интересуват емоциите на даден творец, който след като приятелката му го е зарязало рисува обезглавен човек.

Хаха, не, аз искам всяка плочка да е на различен детайл и като ги подредиш да се получава картината.

А иначе, стрийтдог, поздравявам те с моето предпоследно (или беше последно, вече не помня?) стихотворение, хаха.

Е постни го де, не знам къде е

Търся го някъде из темите, да пусна линк. Амате са сменили темата за стихотворенията и е малко тегаво.

Ето го:

http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?p=351180#p351180

Добавено:
хахах, как съм осрал мотото.

Не видях да ми противоречиш някъде с това определение. И въпреки това обясняваш, че Гоя "не е изкуство". Примерно. Или Жерико. "Креативен"? "Оригинален"? "Естетически"? Можеш ли да ги дефинираш? Или накрая пак ще опрем до красивото и ще се съгласим колко субективно е то?

Значи ако един ден детето ти нарисува спяща котка, ама рисунката ти се види креативна, оригинална и красива, ще бъде по' изкуство, отколкото... де да знам, айде да не е Гоя, че го разкостихме човека без вина. Нека е Брьогел, примерно, че Смоуки го спомена по-рано. И не, не казвам, че детето ти ще е по-лош художник от Брьогел. Ама не мога да приема и че ще поставяш Брьогел по-ниско от детето, само защото котката е "красива".

Смоуки, да знаеш, че ако стане тоя номер с плочките, ще трябва да надзираваш майстора много стриктно - да не обърка пъзела, че ще види зор, докато го подрежда.
Чакам стихотворението (аха, прочетох го - е, точно като вдъхновено от Гоя звучи). И междувременно се предавам.

Е, не, то аз сам ще си ги лепя тия плочки, да не съм луд да ги дам на някой циганин да ми ги обърка.

Ъъъ, то по-скоро на мен ще ми е интересно по дефиницията на Стрийтдог дали сънят на пчелата там със супер дългото име на Дали е изкуство?

Ако искаш, аз мога да ти отговоря.

Но стига толкоз, отивам да се мъча като грешен дявол с великите мъже на социологията.

Точно така. Сатурн изяжда децата си и цялата черна серия въобще..

Аз по принцип си окачих вече картина на гоя в стаята, така че не виждам защо го обсъждаме Колкото до картината, която имам - Голата Маха - мисля, че е ясно с какво е оригинална и какво ме е грабнало в нея. И това не значи, че всяка негова картина ще ми харесва. Доста далече от истината е това.
Примерно доста картини като „Сънят на разума ражда чудовища” ми харесват, други като тая със сатурн - не

Примерно в картината, която толкова се вглежда - Allegoria del trionfo di Venere на Брондзино разбра ли ѝ смисъла ? Видя ли как двамата целуващи се и влюбени се лъжат един друг ? Видя ли как брадатия мъж, който символизира времето, лека-полека загръща всичко с воал, като по този начин убива всяка страст ? И всички останали детайли, които пак могат да се тълкуват ?

И все пак ако трябва да избирам между цялостното творчество Гоя и Брондзино, Тициан, Микеланджело, както и Рубенс и другите, мисля все пак, че избора ми е ясен.

Колкото до термините - не мога да дефинирам естетическо. Никой не може. Като видиш едно л@йно на улицата в причудлива форма на теб може да ти хареса, на мен - не. И обратното.

Ако детето ми един ден нарисува много красива спяща котка ще го сметна за толкова стойностна рисунка, колкото и безкрайните картини из галериите на залези, морета и всякакви подобни. Както казах за мен изкуството служи за изразяване на идеи и виждания, а не за емоции