При приятелите всичко е общо

Приятели нямаш ли?

По-скоро мнение нямаш ли?

разбирасе че имам мение но тук не става въпрос за това търся помощ да си напиша есето, и идеи които аз не се сещам...ще бъде добре и без вашите тъпи и безлични коментари

Да... така. Сега. Приятелството някои разбират като "лафене" и очакват то да носи положителни емоции. Други разбират приятелството като "споделяне". Лафенето не е споделяне, а споделянето не е лафене. Лафът е с цел да не си сам, а споделянето е с цел да не се чувстваш сам. Та така.
Кога човек е сам? - Когато не лафи. Кога се чувства сам? - Когато не споделя. Каква е разликата? Ами понякога човек лафи много с другите и в резултат всички го харесват, но никой не го обича. Друг случай е, когато човек много споделя и почти никой не го харесва, но пък малко на брой хора истински го обичат. Защо става така? Защото докато лафиш, не говориш много задълбочени приказки и не си проличава какъв си и не даваш достатъчно да те опознаят, за да те обикнат истински, а пък докато споделяш - обратното - даваш да те опознаят, но най-често ти се изнервят, защото хората са много различни и се дразнят, когато срещат някой различен от тях, защото заплашва собствените им разбирания за това какво е хубаво и какво не е.
И тъй. Кво общо има тва с "при приятелите всичко е общо" - тук твърдението гласи, че истинските приятели споделят докрай. Споделянето не е само на приказки, но и на вещи, и на дела. Споделяне на пространството е прегръдката, споделяне на някой миг е усамотението и т.н. "Всичко е общо" значи, че ако ти е приятел и имаш нужда от нещо, той ще ти го даде. Ако ти е студено, той ще те загърне с дрехата си. Ако ти е самотно, ще постои с теб. Ако ти е топло, ще предложи да те черпи сладолед. Каквото и да не ти е наред, той ще даде от това, което има. Това е да споделяш, а не просто да лафиш. Истинският приятел ще скочи в огъня заради теб, гладен ще ти даде храната си, ако и ти си гладен. Истинският приятел, ако си затворен с него някъде без вода и умирате от жажда, ще предложи да играете карти и победителят да изпие водата, като в играта нарочно ще загуби. За истинските приятели общи са и мечтите и стремежите - те искат едни и същи неща и заедно се борят, за да ги постигат, въпреки трудностите.

аз лично не споделям .. излиза че съм самотен а просто не обичам да занимавам хората с проблемите си / щото споделянето аз го разбирам като изсипване на кофата / а и кошчето върши добра работа в някои случаи .. и с хората които за които мога да кажа че са ми приятели и с тях не споделям .. и да ми споделят не искам .. но пък бих им помогнал ако имат нужда .. ама аз тия водата и храната бих ги споделил и с непознат в подобна ситуация .. измисли го по добре

ама ако не споделяш и пазиш всичко вътре в теб, в един момент ще се препълниш от несподелени неща и ще гръмнеш. Смисълът на нещата е да бъдат споделяни. В Skype, Facebook, Twitter, youtube - навсякъде има бутонче <SHARE>. Ако не споделяш мислите и чувствата си с човека до теб, по-добре да си вземеш куче, с което да споделяш хляба и водата си...

ее то това споделяне не е баш споделяне .. това си е лафене по скоро .. то така колко съм ви споделял в темата за вицоветее ехее