нека темата започне сега....

Предния път като тръгнах да я пиша, ми спряха интернета... не е ли това лош късмет?

Айде това е първия въпрос в темата, аз да го задам!

Мила, какво те кара да размишляваш и какво поражда страст у теб? Боже, скучно ми е.

До къде стигат търпението и толерантността ти? Кога си казваш "е вече прекали"? И като си кажеш тъй, какво следва обикновено?

Знак от съдбата е, 100 %. Мисля, че трябва да се оттеглиш на някой спокоен остров, лишен от стресови ситуации, без интернет и да се отдадеш изцяло на творческата си дейност.

Двете понятия (три, ако броим и скуката) са коренно различни. Как очакваш да ги съчетая? Обикновенно, когато нещо породи страст у мен, действам без да мисля за последствията. Понякога от това произтичат хубави неща, друг път лоши, но винаги е интересно. Към размишления най-често ме подтикват неща, които ми носят тъга. Хубавите неща ме карат да се "встрастявам" (epic win за думичката ), да мечтая, да изпадам в неадекватност от еуфория. Размишлявам върху нещата, които не ми харесват и ме натъжават. Размишлявам върху тъжна книга, върху тъп родител, който посяга на детето си, върху келешче, което си изхвърля боклука на улицата вместо в кошче. Чудя се дали някога бих могла да променя тези неща, но не малко по малко и чрез личен пример, а принципно, изначално. Понякога размишлявам и върху тъпотата на някои от нещата, които ме карат да правя/уча, но пък тъпотата е безкрайна и не ми се ще да загубя живота си в размишления върху нея.


Уф, какъв въпрос ми зададе. Май ще размишлявам. По принцип имам разтегливи граници. Търпението ми е почти безкрайно, когато става дума за външни фактори. Т.е. когато нещо оказва влияние или натиск върху мен, мога да търпя ... много. Понякога дори прекалено дълго. Когато сама се дъня, не чак толкова. Толерантността ми... не издържа под напора на човешката тъпота (виж по-горе), никак не харесвам да ме правят на глупачка или да ме манипулират. Чувствителна съм на тема приятели и трудно ще понеса някой да ги хейтва пред мен. Не понасям безцелното рушене и насилие, просто заради удоволствието да видиш нещо смачкано, да докажеш, че си по-силен от някого.
В такива случай следва нещо, което най-точно може да се определи като "адреналинов шок", но по-скоро прилича на изпускане на пара. Ядосвам се, изпадам в някакъв бесен водовъртеж от гняв и съпъстстващи емоции. Става грозна картинка общо взето. Ако гневът ми е насочен към мен самата - още по-грозна.

Йеее, тема за Милааа! Откога очаквам това!


Харесва ли ти прякорът Милапедия?
Откога си на концерт?
Кой ти е най-приятният и кой ти е най-неприятният изпит на тази сесия?
Иии... Напиши разказче с колежките!
(помниш ли моето с теб, дето се възмути, че съм те направила като Тотка Монова - еми не съм, по-яка беше от нея! )
Очаквай още тия дни (мозъкът ми е изцеден след изпита ) ^^

Ето въпросчета и от мен!

1. Колко далеч си готова да стигнеш заради човек, когото обичаш?
2. А колко далеч би стигнала да си го върнеш на човек, когото ненавиждаш?
3. Още ли мислиш да си правиш татусче?
4. Би ли си направила пиърсинг и ако да, то къде?
5. Ако ги нямаше обществените норми за определен стил на обличане (в стил допустими за разботното място дрехи и т.н.) и можеше да си носиш каквото и както си искаш, то как щеше да се обличаш?
6. Опиши се с:
- музикално клипче;
- стихотворение;
- фентъзи картинка.
7. Опиши съвършения мъж
8. А сега съвършената жена
9. С какви чувства гледаш към бъдещето като цяло? А конкретно към завършването на СУ?
10. Какво е мнението ти за астрологията? Смяташ ли се за типичен водолей?

Милааа Здрасти
Обичаш ли лошото време?
Кои са малките неща, които те правят щастлива?
Кое е най-шантавото нещо, което ти е хрумвало да правиш, когато трябва, но не ти се учи за изпит?
Забелязала ли си колко прекрасна и красива е Витоша и мислиш ли, че хората често не са способни да оценят красотата около себе си?
Ако ти дадат задача всеки ден да снимаш залеза или облаците например, след колко дни ще ти писне и ще си кажеш, че повече няма какво да се види или снима?
Била ли си на място, толкова красиво, че да се почувстваш сякаш си в Рая?

Я, егаси въпроса: Какво мислиш за... Киро?

Ех... някой вече ме е изпреварил. Нищо: изпържи ли се? После ще ти мисля въпросите, че днес ми е....

Харесва ли ти прякорът Милапедия?
Ъъъ,тихо някой може да те чуе . Не съм чак такъв капацитет, какъвто ме изкарвате.
Откога си на концерт?
Вчера бях на оградата в 13,30 влязохме малко след 3.
Кой ти е най-приятният и кой ти е най-неприятният изпит на тази сесия?
Книготърговия беше приятен. Всичко друго... както и да е. Най-гадни ще са ми курсоМ.Ц. ама...
Иии... Напиши разказче с колежките!
(помниш ли моето с теб, дето се възмути, че съм те направила като Тотка Монова - еми не съм, по-яка беше от нея! )
Пред изпитна ситуация. Аз пристигам първа и си слушам музика.Пристига Златиана, говорейки по телефона. Тя приключва и почваме да си обсъждаме колко е луда някоя преподавателка. Идва Ками и започва да говори за НБУ. Смеем се на колегите й там. Идваш ти и почваш да обясняваш колко е горещо и колко не си учила.Идва Невена и отива до тоалтената. После вие 4 вадите да преговаряте. Невена отива до тоалетната. Почва изпита. После отиваме на китайски
Примерно...
Очаквай още тия дни (мозъкът ми е изцеден след изпита ) ^^
Аз имам и един КОК бонус

Ще те питам само едно - изкърти ли се снощи?

*{}*

1. Колко далеч си готова да стигнеш заради човек, когото обичаш?
До на майната си, преносно и буквално. Единственото условие е да не ме кара да избирам между него и приятелите/семейството си.
2. А колко далеч би стигнала да си го върнеш на човек, когото ненавиждаш?
По принцип мотото ми в такива случаи е "Накажи тъпака с презрение", но ако започне да ми мъти водата твърде много бих стигнала и до физически сблъсък, колкото и да не толерирам насилието.
3. Още ли мислиш да си правиш татусче?
Ъ, да, даже както са тръгнали нещата може едното да се окаже подарък
4. Би ли си направила пиърсинг и ако да, то къде?
Бих,ама малко ме е шубе - кефи ме на лицето (вежди, устни, език и тн.), обаче може да се окаже минус при евентуално търсене на работа. От шията надолу... абе има супер яки пиърсинги - отзад на тила напр., ама не съм сигурна дали е точно моят фетиш това.
5. Ако ги нямаше обществените норми за определен стил на обличане (в стил допустими за разботното място дрехи и т.н.) и можеше да си носиш каквото и както си искаш, то как щеше да се обличаш?
Ох, ами всякак. Ако имах и парите, щях да имам две стаи с дрехи, обувки и аксесоари. Освен на готик (обаче industrial и corporate slave), страшно много се кефя и на vintage fashion. Чакай, имам снимки:





6. Опиши се с:

- музикално клипче;




- стихотворение;
На М.

Когато нощем се напивам с блусове
и хвърлям тежката любов зад борда,
душата ми във свлачища и трусове,
разкъсвана от лунен прах и горда -
душата нощем търси болна думите,
а сблъсква се навсякъде с мълчание
и лута се в мечти и във безумие -
открива своето свещено знание...
Душата ми, над бездната надвесена,
разпуска плитки и лекува рани,
поглежда те с очите есенни
и капят сълзи в голите ти длани.
Когато нощем ме напива самота
със вино тежко, огнено и живо,
във теб се влюбва моята душа
и тръгне ли по пътя, е щастлива...

29.11.1998

Бояна Петкова
- фентъзи картинка.

7. Опиши съвършения мъж
8. А сега съвършената жена
Това са несъществуващи биологични видове
9. С какви чувства гледаш към бъдещето като цяло? А конкретно към завършването на СУ?
На завършването - с нетърпение, че ми писна от циркове вече. На бъдещето... ми от къде да знам... искам да видя какво ще стане. Малко ми е криво, леко тъпо, искрено се надявам нещата да се подобряват, а от друга страна имам големи планове и още по-големи надежди
10. Какво е мнението ти за астрологията? Смяташ ли се за типичен водолей?
Интересно ми е. В много отношения да, в други не - прекомерно депресивна съм за типичен водолей (това ми е от асцендента) и прекалено търпелива в много отношения (а това от възпитанието). За другото ти ще кажеш...

Здравей, флъфченце
Обичаш ли лошото време?
Не! Лошото време на сапун!!
Кои са малките неща, които те правят щастлива?
Жестове на внимание, бири в парка, хубава книжка, кино, череши, рамщайн, котката, мириса на море, пържените картофи
Кое е най-шантавото нещо, което ти е хрумвало да правиш, когато трябва, но не ти се учи за изпит?
Размествах мебели в 11 вечерта
Забелязала ли си колко прекрасна и красива е Витоша и мислиш ли, че хората често не са способни да оценят красотата около себе си?
Не, не мисля, че сме неспособни, а че не ни остава време. Витоша е пренаселена от хора, отишли там да търсят точно тази красота, която уж не забелязваме. Мисля, че просто трябва да се научим да живеем по-обикновено и спокойно.
Ако ти дадат задача всеки ден да снимаш залеза или облаците например, след колко дни ще ти писне и ще си кажеш, че повече няма какво да се види или снима?
Никога, ама ще пропускам дни от чист мързел/заспиване/забравяне на фотоапарата някъде...
Била ли си на място, толкова красиво, че да се почувстваш сякаш си в Рая?
Мммм, Странджа, Родопите, градините на един замък Мога да се почувствам на всякъде в рая, стига да заобикалящата среда да ми импонира емоционално



Ми.. липсва ми. Страхотен човек е, невероятен идиот и то в най-добрите смисли на думата. Възхищавам се на хора, които намират време да имат толкова хобита



Здравей, прекрасна
Всъщност моите приключения с концерта започнаха още на 22, когато си разтегнах сухожилие/изкълчих крак. Беше гадно, цял ден не можех да ходя - в деня на концерта също, ето защо решихме да идем от Дружба до стадиона с такси. Само като се качихме и момчето каза: Ааа, то е ясно за къде сте. Отидохме, взехме си гривните и се наредихме на опашка... чакахме 2 часа докато ни пуснат и аз умрях от студ, защото от еуфория не си взех яке. Не можахме да се наредим на решетките обаче като видях какво стана по-късно май е било късмет. Така... после излязоха Skre4 и отначало въобще не им се радвах, а само си мислех, как е невъзможно Rammstein да свирят само след няколко часа, как все нещо ще стане и няма да излязат... После излязоха StoneSour, които бяха невероятни и много им се изкефих на енергията и на всичко, определно вече ще им обръщам повече внимание в музикално отношение. Alice in Chains изобщо не ги харесвам, но направиха яко шоу и се раздадоха. Очаквах много повече от Manowar, ама те само се лигавиха... Иначе това дето казаха за Dio беше яко Когато пуснаха черната завеса и започнаха да подготвят сцената на Rammstein откачих. Когато завесата падна и започна шоуто... ааааа! (гледах някакви клипчета днес, чувам се как пищя на едното ).Лошото беше, че в този момент пого-идиотите изгубиха контрол и събориха хората около себе си. Аз се озовах на земята, а приятелят ми беше избутан доста по-назад. Уплаших се, признава. Бях на земята, около мен имаше хора само с кубинки и ако някой от тях беше изгубил равновесие... добре че бяха едни момчета, които направиха нещо като стена и удържаха онези кретени, а един друг младеж ми подаде ръка и ме дръпна да стана. Та, ако четеш това, младежо със червена тениска, още един път много, много благодаря! След това ми трябваха няколко минутки да дойда на себе си, а те вече забиваха Waidsmann Hail...
Почна доста да ме боли кракът и не можех да скачам, но от време на време ме вдигаха. Оооо, когато изпяха Fruehling in Paris щях да се разплача - това ми е любимата песен от новия албум и не очаквах, наистина не очаквах, да я изпеят. Когато лодката на Флеке мина над мене се опитах да я пипна, ама не можах. Изкефих се на макс, когато развя знамето и отпи от Арианата... Хората от Каменица сигурно са се побъркали... Беше невероятен концерт, уникален. Първият ми концерт на стадион и... да, не можех да се надявам на по-прекрасно изживяване в рамките на феста. Сега ги чакам да дойдат сами





МАХНАХ СИ ГЛАВАТА СНОЩИ