знам че е рано , но да знаете кога ще излязат резулатите

Я да ви питам голяма ли е опашката в Ректората за подреждане на желанията? Че все не ми остава време да се отбия и най накрая да я свърша тая работа.

И аз съм сигурна, че ще имам двойчица! С един лист... малко в стил Карбовски... Мъка!

Аз отидох в ранния следобед на първия ден и минах всичко за около 2 часа

Аз в неделя си взех документи, в понеделник ги попълних. Днес ябх да ги подам. Към 10 сутринта свърших точно за 10 минути Имаше много хора, но те тепърва попълваха документи на масичките
В коя зала беше?

Добре де, не се сдържам и аз да споделя написаното. Не помня какво точно писах, ама общо взето е нещо такова:
Ние и те сме различни. Които и да са те...
Ние искаме, но не се борим. Молим се, но не вярваме. Говорим, но не действаме. Защото сме българи. И въпреки славното ни минало, днес не сме пример за подръжание. Днес за пример са те- руснаците. Защото отстояват позициите си. За пример са всички народи- участници в Световното по футбол. За пример са американците. Нямат славно минало, но имат славно настояще. Америка е страната на възможностите. Така мислят много българи днес. Не знам дали са прави, но знам, че емигрират.
Хората, останали в България също са много различни помежду си. Едните могат, мечтаят и се борят за идеалите си. Това сме ние- различните. Ние сме младите хора, които вярват в себе си, имат мечти и идеали. Ние сме свободомислещи. Не сме подвластни на чуждото мнение и се ръководим само от собствените си интереси. А другите- еднаквите, са хора без принципи. Обединени единствено от модата и суетата, те нямат собствено мнение. И докато ги има тях, ще ни има и нас- различните. Защото все някой трябва да попречи на чалгализирането и деморализацията на българското общество.
Ние сме обикновени. Ние сме усмихнати. Ние сме добрите хора, които дават без да очакват да им се върне. Ние сме готови да подадем ръка дори на непознат. Ние сме избиратели, които откриват надежда за по-добър живот във всичко ново на политическата сцена. Те са хората с власт- политиците. Те са хилядите крадци, безскрупулните убийци. Те са тези,които с усмивка прегръщат скороотишлото си робство. Ние имаме съвест. Те нямат угризения. Но не сме ли и ние като тях, щом позволяваме да правят каквото искат? Не. Не сме, защото ние сме техните угризения!

Не е ли много кратко това?
Не е лоша идеята за das man-овците, но да я беше разширил/а

Темата е много готина според мен и предполага по-голям обем

За пръв път виждам друг човек, който да направи бележка за окончанията! (:

И колкото повече мнения чета, толкова повече си мисля, че можех да пиша още, абе, можех, бе, их, и по-хубаво можех, гррр... Кандидатстудентска треска. Почнах с това, че себеопределянето като част от "ние" се дължи на това, че споделяш общи цели и принципи с дадената група, че присъствието в такава те прави по-уверен, по-спокоен, част от силата на многото - затова неонацистите нападат по много, затова гей обществото се събира по парадите и е безумно тогава да има охрана, а да е възможно, когато си сам, да те убият, понеже приличаш на такъв (а как се определя това, м?). После осъзнаването, че съществуват "те", хората, които не са част от "ние", понеже технията обединителен принцип е различен, без значение дали са те - евреите, циганите, американците, турците, съседите, които вдигат купон в три сутринта, или отсрещната футболна агитка. При сблъсък на "ние" и "те" - три възможности да продължиш случката - замразяване на отношенията, евтина агресия, за която няма нужда да обяснявам защо е нещо лошо, нали, насилието е демонизирано още от детските приказки, особено когато "ние" сме му обект, лошия Вълк яде Червената шапчица, лошият Саурон ще срути Средната земя, а ако дадете микрофона на Ноам Чомски, лошите САЩ изядоха Виетнам. Виж, търсенето на общи ценности между "ние" и "те" вече Е яко, предполага възможности за сътрудничество и развитие, но е възможно само когато и двете общества са достатъчно развити. А това се постига (метода на индукцията, кхъ ;р), когато всеки индивид от тях действа възможно най-градивно, което обяснява защо обществата, уважаващи индивидуалните права на гражданите са далеч по-развити и за антипримери - естествено, Оруел, Стената на Флойд и посттоталитарните кризи. За финал, леко ироничното, колко по-хубаво щеше да е, ако кандидат-студентите по журналистика, когато чуят тази тема, си казват не "аха, конфликтите между хората", а "я, колко яко, работа в екип". Много си го харесвах, докато пишех, хах. Айде сега да чакаме резултати.

А Карбовски ме дразни все повече и повече, колкото и малко да съм го чела и никак гледала, затова признавам, че мнението ми е крайно субективно. Мрън, мрън, мрън... Човек, ако искаш да те чета, кажи ми нещо, което не знам, или поне ме подтикни да мисля. А тази мустатия ме докара до сълзи от смях.

Много съм съгласен с тебе Вече се чувствам полу нормален, след като не съм единственият, който смята Карбовски за непрофесионалист За мен той е човек, който не оставя аудиторията сама да си изчерпи посланията, заложени в работата му, а сам сдъфква и предава, чак пробутва, обработената си философия А тва много ме дразни
А иначе и аз, подобно на теб, писах за индивида като част от колектива Вметнах, че хората живеят на принципа: "Живеем заедно, умираме сами"
Но засегнах други области в изложението. За музиката - ние и те(тук писах за sofia rocks и концерта на пайнер пред храма). За обществото - известни и неизвестни (тук писах за Happy Awards, наградите на списание Мери и налудничавостта им ) . И за гейовете, но за тях писах, че чрез парада може само да изпъкнат с това колко са различни. А целта е да покажат, че са еднакви Следователно да воюваш за равенство на вълната на парада е един голям парадокс Тук вкарах много мои философски мисли Накрая завърших с това, че хората се делят в различни общности, като присъствието им в дадена общност, с дадена идея, присъства и със съответна анти идея, която отхвърля друга съществуваща общност И едно такова поляризиране не определя едните като лоши, а другите като добри. Тук вкарах примера за Луцифер и Михаил, които разделили божието семейство на ангели и демони, не защото едните са станали "лоши", а защото просто едните са имали различна представа за добро.
И накрая още малко пофилософствах за това, че пред хората стои едно изкуство, което никога няма да спрат да усвояват. А то е, че винаги ще се учат как да издигат стени около себе си, които да са достатъчно ниски, за да не ги изолира от другите общности, и достатъчно високи, за да запазят индивидуалността им.

не смятам себе си за човек ,който има правото да оценява чужди работи,още повече нещо толкова индивидуално като есето,но есетата и на двамата ми звучат наистина интересно,съжалявам че не мога да ги прочета цялостно.просто представят множество гледни точки,събиращи се в едно,което според мен заслужавт да бъде оценено.най-хубавото е ,че не е като да сте гледали някъде нещо и просто да го преповтаряте,личи персонално мнение.това е моето впечатление.

но докато четях постовете ви се замислих за следното-темата наистина предлага милиони посоки за разсъждения,питам се обаче дали е грешка,ако са разгледани по-малко,а не се преминава от едно на друго.не казвам,че в тези случаи не е имало аргументация,но в моето есе са разгледани само три субекта и няма как да не се запитам дали на фона на всички останали, написаното от мен ще изглежда по-ограничено и това ще доведе до слаба оценка.
просто всички сте писали за толкова много неща,няма как да не се притесня!!!

Едва ли ще е голям проблем това..
Изпита е по журналистика, а не по философия .. темата предлага множество възможности това е така.. но според мен идеята е /бъдещият журналист/ сам да избере посоките на своите мисли и разсъждения .. важното е всичко да е добре написано с изчистен стил и най вече ясно изразена позиция и добра аргументация .. оттам нататъка - надявам се никой от проверяващите няма да оценява работите .. "ама аз със това не съм съгласен нали"

Е, това не е цялото есе. Просто опитах да го пресъздам по-кратко. Ама не е и много дълго де. Не знам с подобно писание какво да очаквам...

В 240... смотаничка и мъничка, с 20 човека. Аз никога на изпити не уцелвам големите зали.


Иначе за себе си съм 101%сигурна, че ще е 2-ка тоя път. Много тъпо и посредствено есе написах, самата тема не ме докосна и бях тотал щета от предната вечер. Шанс!

Миналият път на кой работен ден ни излязоха оценките...или на кой ден изобщо,някой помни ли?

Бе доста бяха, поне 2 седмици се спамеше на празен ход Ама сега до 10-ина дена трябва да излязат.