Това не е толкова шантаво, мисля, че страшно би ми отивало. А писмо за Селинджър... почти като за Дядо Коледа.

Една позната румънка, сънувам аз, ще ми идва на гости за някакво състезание. Говорим по телефона преди да излети със самолета и й обяснявам как да стигне до разни места. По някое време цъфва у нас, а после изчезва. Аз пак й се обажда и тя казва, че е на Слънчев ден и ще остане там. Аз разбирам обаче, че не иска да остане при мен, защото има много неизмити чинии (?!). Всичкотова става по тъмно. Като се развиделява хващам стопа към Слънчев ден. Стигам до едно изоставено сиропиталище край морето. По някаква причина трябва да ида и да видя как живеят малките мушмуроци от сиропиталището. Влизам, но се оказва изоставено. След като правя това заключение хващам такси и се връщам в квартирата. На следващия ден отивам до сиропиталището, пак на стоп . Този път ме е страх малко, защото знам, че след вчерашното ми проникване охраната е бдителна. Влизам в една изоставена стая с жълти стени и отдавна неизползвани кревати (от онези единичните с пружините и дюшеците), покрити с още по-неизползвани (и стари) кафеви одеала. Завивам се и заспивам. Събуждам се и усещам, че отвън има хора, които обсъждат, че някой бил влязал в сиропиталището и се чудят къде може да се е скрил. Усещам, че ситуацията е напечена, защото очевидно съм сгазил лука, прониквайки в чужда собственост. Окопитвам се обаче и невъзмутимо отварям вратата. Срещу мен е дебеличкият охранител от Ректората, онзи, който изглежда адски трудно подвижен. Обяснявам му, че така и така, искам да видя сираци да разбера как живеят, изобщо - аз съм изследовател, а не крадльо някакъв. Онзи обаче вика свой колега, който изглежда адски побойнически и си казвам - край, светиха ми маслото. Но все пак и на него обяснявам за нАучите си пориви, които са ме довели до това тежко правонарушение. Онзи вместо да ме набие започва да ми обяснява, че изселили сираците, заради Хросто Стоичков и Мадона. Последните двама правели ремонт на хотелите си наблизо и не искали туристите да се депресират от някакви нещастни дечица без родители. След това човекът ми обясни къде са преместили децата и даде да се разбере,че ме е пощадил само защото ще ида при тях и ще им даря стари дрехи и книги.

Пак на автостоп отидох до друга част на Слънчев ден, където имаше два плажа, разделени от асфалтова алея. Аз вече съм по бански. Отивам на десния плаж с ясното намерение да се изкъпя, но виждам, че във водата няма никой (и на двата плажа има много хора). Оказва се, че флагът е червен, има мъртво вълнение, и някакъв човек със свирка зорко дебне за нарушители. Така, насочвам се към левия плаж, където флагът е зелен, но няма спасител, а морето пак влече навътре. Казвам си - не, по-добре да остана на брега, че инак ще се удавя. Така, разполагам си хавлията, лягам под слънцето и започвам да чакам румънката и останалите съотборници. През това време чета Ф.С. Фицджералд.

Имаше някакъв специален приемен изпит за японистите в СУ - отивам аз много притеснена в някаква малка заличка в Rектората и на средата 4 души, облечени в кимоно. Тогава обаче стана единият, най-възрастният, и взе една купа с пресни картофи и ме накара да ги обеля. И докато аз седях втрещена в съня си(аз принципно съм си така ) се появиха разни други кандидати и те получиха някакви купи с картофи. И не знам защо обаче на всички ни беше мнооого трудно да ги белим и ни накараха да ядем череши вместо това. Не знам дали някой спечели, защото ми беше твърде смешно накрая.

Нещо много ми влияе висенето във форума ... :X

Аз пък бях начело на кавалерийска атака край Ахелой, след което громях ромеи в стил Чжан Фей на моста. По принцип рядко сънувам, или поне не си помня сънищата, но този път се получи и дозата адреналин ми дойде много освежаващо

Аз сънувах форумна среща, за която се събирахме пред моя блок и после тръгнахме към метрото, обаче спряхме, за да изчакаме преподавателя ми по СИГБ да се присъедини към нас. Докато чакахме беше горещо и си веехме с едни пръчки, в края на които бяха залепени от тези кръглите картончета, на които са написани неправилните глаголи в английския език

сънувах някакъв плакат : двама танцуват танго, но жената, май беше в червено, е с една рака, до лакътя.

Сънувах че си помпам гумите на колата... с ръка

Сънувах, че се прибирам в Бургас за лятото, а нашите ме посрещат с новината, че са ми купили кученце - от онези малките, сладки, пухкави... Казах им "Браво бе, как можахте без да ме питате..." Ама докато го кажа, кученцето беше нагризало кабелите при някакъв разклонител и токът го изпържи Супер психопатски сън!

Сградата на СУ се беше преместила на някакво далечно и ужасно неприятно място, където студентите прекарваха по цяла една година (явно някаква мизерна българска версия на Хогуортс). Най-накрая дойде края на семестъра и един самолет ( ) дойде да ни вземе. Да, ама в съня си бях успяла да се замотая феноменално и не бях готова нито с проектите, нито с формулярите, които гарантират място на самолета и изход от противното място. В последния момент и с хиляди молби бях уговорила от самолета да ме почакат, докато ги привърша. И се започна един луд бяг -- до еди си коя зала за еди си коя глупост, до еди си кой компютър с еди си коя флашка... Мотках се сигурно часове, докато всички ме чакаха прилежно в самолета със затегнати колани; дори на няколко пъти изглеждаше сякаш съм готова, но все ме връщаха за нещо. Най-сетне взех и последното заявление и се отправих към самолета. Да, ама точно тогава успях да се загубя (той беше 'паркиран' в някакви блата и избуяли треви го закриваха от погледа ми), та без да искам съм го подминала... Когато го зърнах се зарадвах супер много и с последни сили се затичах към него... но се оказа, че на хората им е омръзнало да ме чакат и отлетяха, когато ме деляха метри от тях.
Оттук нататък се започна адът. Как да се обадя на нашите и да им кажа, че не съм изкласила? И как по дяволите да се върна към цивилизацията, при положение че таксито до там беше 10 лв. (и това ми се струваше ужасно много насън... иначе интересно, че студентите се прибират със самолет, де, ама 'айде). Затова реших да се полутам из коридорите, барем намеря някой друг изход/портал към цивилизацията Беше мръсно, тъмно, прогизнало и разпадащо се, с плъхове, течове и смрад... Обикалях дълго, но някак намерих изход и се озовах... на добрия стар Цар Освободител. Щастливо хукнах към подлезчето към вътрешния двор на СУ. Там пък имаше един абсолвентски бал, та наминах и реших да се повеселя, отлагайки телефонното обаждане за по-късно (то така или иначе вече нямаше значение, щом бях успяла да се измъкна и без тъпия самолет).
Изкарах си супер на въпросния бал (интересното беше, че на него нямаше млади абсолвенти, ами възрастни, възпитани, елегантно облечени хора; изобщо цялото СУ - истинското, на Цар Освободител - външно изглеждаше същото, но вътрешно се беше разширило неимоверно и помещаваше красиви бални зали, гигантски помпозни стълбища, картини, полилеи, червени кадифета и прочее) и по някое време вече реших да се обадя. И тогава разбрах... че самолетът, на който бяха всички други, но не и аз (поради собствената си глупост)... всъщност е катастрофирал От една страна хем бях изкарала лудия късмет и се радвах, че съм жива; от друга ми беше адски гадно, защото там бяха хора, които обичам и на които държа (не че помня кои точно, но такова беше усещането. Добре де, едничката, която помня, странно защо, беше гимназиалната ми класна ) И тъй.

Иринчи, как си личи, че наближават държавните...

Аз - вероятно под влияние на факта, че за 2 дни изгледах почти 4 сезона на "The Amazing Race" - сънувах, че участвам във въпросното риалити (единственото, което не само гледам, ами го и обожавам). И те нали уж там участниците са по двойки, ама аз бях сама (каква изненада) и имахме за задача да събираме някакви цветни камъчета по пътя си, които щяха да ни потрябват в по-късен етап. И имаше една двойка - мъж и жена. Жената беше руса, някаква страшна истеричка, само навикваше мъжа си (не знам женени ли бяха, ама по-скоро май гаджета), а той беше някакъв много свит и мълчалив и нещо ме беше харесал. Та понеже те бяха намерили 2 сини камъчета, а на мен само синьото ми липсваше, той ми даде едното и на мен ми стана адски тъпо, че не мога да му дам никое, защото нямах повтарящи. И жена му му крещя страшно много, а пък той мълча, мълча и си тръгна. Т.е. аз не разбрах, че си е тръгнал, ама като се обърнах и го нямаше.
Да отбележа, че действието се развива на бул. Стамболийски в София, малко след "Света Неделя". В момента, в който установих, че въпросният тип е изчезнал, че появи някаква жена с бяла коса, която ме дръпна за ръката и ми каза да побързам - тя била майка му, той щял да се самоубива, а аз единствена съм можела да го спася. И ми каза да отида в "онзи, празния апартамент" и понеже аз не знаех за какво говори, тя каза, че ще ми обясни. Май ми каза да вървя само направо - не помня, но го намерих без никакви проблеми. Та той беше вътре, апартаментът наистина беше празен, нямаше никакви мебели и той стоеше в средата на стаята и каза, че чакал да го убият, защото не можел да се самоубие. Аз се разсмях, хванах го за ръката и го изкарах от апартамента - и в момента, в който затварях вратата зад гърба си, се чу изстрел. По пътя тоя тип ми разказа, че вуйчо му бил с пушка в съседната сграда и го дебнел, за да го застреля - и той, понеже знаел, че е там, отишъл, за да го убие, защото не можел да се самоубие. Ама му се живееше, де - не протестираше, задето съм го извела.

След това имаше някаква пауза в съня ми, но после продължих пак тематично - че участвам в същото състезание и бях в съюз с едни каубои от 16ти сезон, дето много ме кефеха, само че те отпаднаха и на мен ми беше много тъпо и не знаех какво да правя. И после се озовах на гробищата с много мои познати около мен, които ме чакаха, защото щях да пътувам нанякъде, но исках да се сбогувам с мой познат, който се самоуби (той наистина се самоуби и аз и в съня си знаех, че е мъртъв) и отивах на гроба му - и ми беше страшно неудобно, че карам да ме чакат, но знаех, че ако не го направя, няма да тръгна.

Ама това с "Шеметна надпревара" ме уби. Що не ме вземат наистина - ще си преодолея и ужаса от шофиране дори.

Аххх...ето ви един бисер

Началото на ХХ век. Живеех в огромна луксозна къща с позлатен интериор на ул. Шипка срещу Докторската градина. И гледам - на гости ми дойде Шопен Здрасти-здрасти, поздравихме се, черпих го метакса ( ) и айде на разходка. Градът беше като на старите картички - старинни фенери по улиците, улични музиканти с акордеони, дами с кринолини и кожени ръкавици, кавалери с фракове, файтони. Но имаше и 280 Качихме се, и изведнъж всичко се смени със 100 години напред - хората с нормално облекло, колите, улиците станаха съвременни. При което при нас дойде една контрольорка да ни иска билет (а ние нямахме).
- Не ме глобявайте, аз съм Шопен - композитора! - каза моя спътник под зоркия поглед на контрольорката, а тя:
- Кой си ти бе, я кажи нещо дето си писал, като си композитор!
Не щеш ли аз и Шопен, с цяло гърло, насред автобуса, запяхме:
- Когааато бях овчаааарче и оооовцитеее пасях...

Не знам шантав ли е, но беше най-ужасният сън, който някога съм сънувала... Сънувах много змии, пълзящи и увиващи се около мен...

След като си изпратих съквартирантчито на държавно изпитчи си легнах пак и... Сънувах, че с приятелят ми, котката и една от котките на fak сме на гости на вилата на Иринка в СливЯн... и си лягаме някакво да спим в една стая, обаче в един от гардеробите се чува постоянно бутане и котката и приятелят ми отиват да проверят какво става и се връщат след 30 минути (егаси дълбокия гардероб!) целите изподрани, нахапани и със синини... И се чудихме какво им е и ги мазахме с някакви зелени мазила, от които им изби пяна от раните и припаднаха и двамата... На другия ден Миша и котето на фак ми носят едно мъртво смокче и ми обясняват!, че това е едно от децата на големия смок, който ги е нападнал снощи и той сега събира армия, която да ни отмъсти...
Ииии аз тука изпаднах в някаква дива истерия и звъня на Ирина да се махаме, а тя ми обяснява, че се е оградила с конопено въже и змиите няма да минат през него да съм я оставила да учи... Звъня на приятеля ми и му казвам: "Давай да си взимаме котките и да се махаме, тука стана много страшно", ама му РЕВА с глас по телефона, а той ми се разсърди, че заради мен нямало да може да гледа WRC... както и да е, дойде, прибрахме котките и тръгнахме да се прибираме, обаче не знаем пътя към шосето и вместо това се набутахме на пистата за ралито ...

това докато го сънувах, звучеше доста по-смислено...

Ох, Милено, разплаках се от смях

Сънувам си аз, че излизам с бившия ми приятел в едно кафе до нас и си говорим нещо и аз се хиля. Ама той въобще не прилича визуално на него и е нетипично сериозен - седи и ме гледа само... аз получавам смс-и на неговия телефон , на които смс-и има живи охлювчета , които излизат от телефона и почват да пълзят по чашите на хората на съседните маси... Аз няква весела го питам дали си има ново гадже, а той вика - ''Да, Мартина се казва'' Аз му се хиля, че името й е като на мойто котенце и той отговаря '' Ми аз на него я кръстих'' аз изпадам в шок и потрес, ама в същия момент му звъни телефонът, който е спрял да бълва охлюви, той вдигна, говори две минути и после вика, че е за мене и ми подава телефона от който се чува некъв познат мъжки глас, дето не можах да различа, който ме пита, знам ли къде е Мартин в момента... Аз се разстройвам и тръгвам да си ходя, спираме се на изхода на кафето, където има огледало и аз се поглеждам в него и виждам, че това въобще не съм аз и почвам да си оправям косата с някакви фибички и придобих моя си вид и се събудих