Това е журналистика, всичко е грамотно.
Писането е начин на мислене. Без да те нападам, да вземем под внимание твоите 2 поста. Тук срещаме ужасната обществена болест да се "пише" без да се гледа клавиатурата - без да се зачитат които и да било граматически, пунктуационни, правописни закони. За какво са тия работи? Правописните, граматическите и пунктуационните закони съответстват на логическите закони, чрез които се строи един текст, какъвто и да е той. Например пунктуацията отразява естествените логически събития, чрез които работи човешкият мозък (особено журналистическият!) когато мисли.
Виж, дотук съзнателно направих две неща. Първото "нещо" е това, че горе употребих (абе, "написах") "2" вместо "два" (трето: усети ли логическия error? "2" четеш като "две" без помощта на контекст; следва момент на стъписване, продължил части от секундата, но спънал лекотата на четене). Та, свещените стилистични норми повеляват да напиша "два поста", а не "2 поста" - за да има равновесие между космическите сили и... Второто е, че разместих "правописните, граматическите и пунктуационните" в следващтото изречение - мести ги мислено и ще [size=85]усетиш защо и какъв е ефектът върху лекотата и логиката на четене. В този абзац нарочно направих четвърна грешка - илюстративно - прекалено дългата скоба на пътя на една мисъл. Допълнително, обезсилих точката и идеите ми станаха още по-нечетими, какъвто е и целият този абзац. За трите точки (виж), чиято роля е ефекта "блъскане в стена", няма нужда да коментирам.
И да вярваш, че всички места са за връзкари, и че в "БГ" "всичко е корумпирано", и (о, небеса!) да ходиш на курсове, не... "изгладиш" ли отношението си към писането, няма да бъдеш журналистка. С твърди убеждения, че България е скапана, които лично за мен са толкова остри, че пронизват сърцето ми без да могат да направят рана, може да правиш успешна публицистика. Или поне актуална. Но нека повторя: не нападам теб (не те познавам). Просто малкият мой пост по темата от само себе си прерасна в излияние за пунктуацията, журналистиката и космическите принципи. Ако оставим настрана за три месеца тия велики теми, които ще се сплетат с журналистическата ни същност в бъдещия наш, истински живот, тия работи са идеални за пълене на времето до излизането на резултатите.
А ако за някого тия неща носят смисъл, ще се радвам много да пълним форума с мисъл - и ще почна да пиша тук. Защото може страниците да са 46, но идеите са бедни. А, все пак, ние ще ставаме журналисти! Не знам кой доколко и как усеща отговорността, която поема, щраквайки с химикала си на влизане в Информационно-рекламния център на СУ... Стига съм говорил.
Ммм... надявам се да говорим.