Ще ми се да гласувам, че съм ЗА смъртното наказание, но съвестта ми нашепва, че бих сгрешила.
От една страна, на тоя свят има такива изроди, с такива болни мозъци, че не заслужават да живеят и една минута. Но те не са станали такива от нищото. Тези, които са родени с психични отклонения и са вършили престъпления трябва да отидат в лудницата да се лекуват => не са престъпници, а просто психично болни. Другите нестабилни, които са се превърнали в такива с течение на времето, всъщност са хората, отражение на циничния свят, в който живеем. Например един сериен изнасилвач, който най-вероятно е бил малтретиран от баща си като дете, сам по себе си няма вина за това, че самият той се е превърнал в изрод. Този човек е жертва на съдбата, което не оправдава престъпленията му.
От друга страна, живеем в продажни времена, където честта и истината не струват една стотинка и всеки с малко повече пари би могъл да натопи невинен или ако самият той е виновен - да се измъкне. А при направена грешка, не можеш да се върнеш назад.
Само по себе си смъртното наказание, поне това, за което съм чела в книгите, представлява едно последно ястие, обличане на чисти дрехи, запушване на дупките по тялото

, връзване за стола, слагане на чувал на главата и натискане на копчето на газовата камера. От другата страна стоят и те гледат директорът на затвора, адвокатът ти и по желание някой от роднините на пострадалия, заради който всъщност се извършва наказанието, или самият той. И какво става - след натискане на копчето какво се променя? На жертвата или роднините й дали й олеква за това, че е отнет още един човешки живот? Дали това е справедливост?