Оооо, намерих си новата книга на Сафон. Много ми върви на чужбински придобивки от него - от Лондон миналата година си купих "The Angel's Game", тази година от Италия -
"The Prince Of Mist". Ще пиша за нея в другата тема, но с една дума - възхитителна. Сафон, какво да ви кажа.

Всъщност, ще драсна няколко думи сега - личи си, че е първата му книга, тъй като персонажите още не могат да запълнят цял телефонен указател. Важните са около 10, най-важните от тях са 5, а освен тези 10, още 3-4 по-скоро се споменават. Но нека броят им не ви стряска: пак казвам - за Сафон са малко и са само най-основните, без които не би могъл да разкаже историята. А тя се води за деца - самият той пише, че това е историята, която като дете/юноша е искал да прочете. И затова, когато е станал на 23 (или 26, забравих) години, я е написал.
А историята е колкото лесна за разказване, толкова и заплетена и откровено страшна. Тоя пич сериозно залита към ужасите.
През 40-те години семейство с 3 деца бяга от войната в едно малко село край брега и се настанява в къща, която е изоставена от собствениците й, след като единственото им дете се е удавило в морето, близо до нея. Момчето във въпросното семейство, Макс, открива буренясала заключена градина, пълна със статуи, изобразяващи циркова трупа, които сякаш променят израженията си и които са белязани от конкретен символ, който по-късно вижда, докато се гмурка със свой приятел, и на кораб, потънал близо до брега. Дядото на приятеля му е бил на кораба, но зад нежеланието му да разкаже историята на този символ, се крие повече от обикновен инат.
Абе... това е една малка и страшна книга за силата на обещанията. Не знам как иначе да я определя. Много жива, много красиво разказана история (Сафон и на 20 и няколко пак си е бил същият) - уви, твърде кратка. Липсваха ми 200 страници локуми за удължаване на удоволствието, признавам. Това вероятно е единственият й недостатък. Липсваше ми малко и от ударните му финали (с "Играта" ме разглези съвсем в това отношение). А че историята е невероятна - невероятна е. Тя и в "Играта на ангела" е такава. И е много хубава (пак с уговорката, че това е първата му книга и тогава още е напипвал нещата, докато сега вече знае формулите, които работят).
Та. Нея я свърших, сега чета "Giorgio Vasari's Lives Of The Artists" - страшно се зарадвах, че я намерих.
