А това спрямо хората, които не могат да ги понасят и ще страдат, ако останат на улицата и продължават да разнасят паразити (над 10 деца, оперирани от тения от началото на тази година), пречат им да спят с лая си и правят невъзможно минаването по определени тротоари, без да бъдеш (близо до това да бъдеш) ухапан?

Това си е изцяло твое мнение. Мога единствено да съжалявам хората, възприемащи бездомните кучета (или което и да е животно изобщо) като приятел. Просто е нелепо, особено пък от еволюционна гледна точка.

1. Жалко нежалко, лошото е, че в някои отношения не сме равни.
2. Знаеш ли колко е трудно човек да прави нещо, едновременно с това да се наблюдава от своя гледна точка и още веднъж да се наблюдава от "странична" гледна точка, която в случая изисква прилагането на двойни стандарти? Ако на теб ти е лесно, значи си умен човек. Не всеки е умен човек. А и дори един човек да не е много умен, пак може да е безценен за обществото или пък да е "бял и добър" колкото си искаш. Умността е нещо не само трудно, но и не е решаващият фактор за това дали човек е добър или лош, миролюбив или деструктивен. Затова аз не бих критикувал човек за лошотията му, изисквайки от него да мисли сто пъти повече, не за друго, а защото съм го правил и винаги е било безрезултатно или е имало негативни последици.
Тоест, споделям опита си и съветвам - не ги карай да мислят прекалено много, защото се затормозяват и се отказват. Ето - повдигаш етични въпроси за невинност, за спаведливост (какво за си направили?). Повдигаш още религиозния въпрос за съдбата (щом ги има като вид...) Повдигаш философския въпрос за обичта, обвиняваш хората в агресия - сещаш ли се, че те ще кажат, че кучетата са тези, които са започнали с агресията и не са спрели? Няма да успееш да ги докоснеш с тези провокации, защото са прекалено много и човек, който не мисли, няма изведнъж да започне да мисли супер много, което ти искаш от тези хора. После опитваш да събудиш съчувствие, после обвиняваш целия ни вид в природата му. Няма да се замислят.
3. Какво ще подейства на тези хора? Според мен, трябва да хванеш или само етичната страна, или само религиозната, или само емоционалната - съчувствието. Иначе кой ще седне да мисли от няколко перспективи? Да - права си, че откъдето и да го погледнеш, тези животни трябва да живеят. Но повечето хора искат да го погледнат само от една страна и колкото им е по-удобна, толкова по-добре.

Как може да искате смъртта на невинни животинки?

Какво са ви направили..

и къде искате да живеят като сме застроили всичко..

след като ги има като вид на Земята значи са нужни.

Ако поне малко се стараехте да обичате животинките нямаше и да има толкова агресивни сред тях..Колко много кученца съм виждала из София,посягаш да го погалиш ,а то се свива и скимти....

Наистина жалко..не обичате животните..не обичате хората.

Едно избиване на уличните кучета ще вкара в главите на много хора мисълта "бях прав, че трябваше да умрат - ето, и властите смятат така" и оттам нататък... това проправя пътека за още по-деструктивни мисли в главите на гражданите

Ако противопоставим един човешки живот на много хиляди кучешки и решим, че човешкият трябва да бъде спасен, а кучешките - отнети, тогава нещо тотално се прецаква в психологически план.

Като не ги искате болни - лекувайте ги. Като не ги искате агресивни и в огромни глутници - кастрирайте ги. А ако толкова много не искате да ги виждате - стойте приюти за бездомни животни. Като не можете или просто не искате да положите труд, поне си спомнете какво е било кучето за човека някога, а за някои хора все още е, преди да раздавате смъртни присъди на прекалено голям брой животни.

Всички, които ме познават ще потвърдят, че съм агресивен и неуравновесен социопат. Всеки ден ме буди светлата надежда, че моят идол Волен Сидеров (последовател на моя БОГ... знаете кой)