"злато"

още-"буу" (boo), една приятелка казва на гаджето си "Любчо". момчето се казва...хм... ...не знам как му е истинското име ?!...да кажем, че е Иван. тя се казва Александра, а той й вика "Светла".

от моя страна - бебу
от нейна - деду

лигава работа

оня ден слушах едни приятел как си говорят на "обич", стори ми се много красиво ...

Шшшшшиууу, ма!

колко романтично, ще се разплача от вълнение...

Почвай се сама, аз след малко идвам

Ахахаха, това съм го чувала Шегичка...Пагане, внимавай да не вземе и да се свърши сама, освен да се почне, че тогава няма да има смисъл да се връщаш

Никога не съм се обръщал към гадже дори и по име. Всъщност още от малък нямах обръщение към мъжката част от семейството. Единствено към баба ми и майка ми се обръщах с "мамо" и "бабо". Думи като "татко" и "дядо" ми бяха чужди. С течение на годините занемарих и обръщенията към майка си и баба си.
Последната ми приятелка се обръща към мен със "секси"(мисля, че ми отива). Предишната, в която бях наистина влюбен и ме заряза по жесток начин ми изреждаще абсолютно всички банални булевардни фрази от типа на:бебе, мишле, съкровище, ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало и прочие. В последствие разбрах, че това й е нормалното поводение и фразите й не са предназначени само за специално хора, какъвто очевидно аз не съм бил. В крайна сметка любовта не се измерва с думи-аз съм типичен пример.

ми и аз така

аз също. изобщо не ми допадат лигавите традиционни обръщения между влюбените, не ги използвам (т.е.-не съм) и ми е харесвало , когато си ме наричат по цяло име ( ако може и двете да ги запомнят цели тва е бонус , а не на галено. бях си прекалено близка с човека до мене и никога не беше имало нужда от обръщения. всичко се подразбираше.

Ъъъ... не разбрах - харесва ти гаджето ти да се обръща към теб по цяло име и фамилия?

е, не , това звучи леко откачено
просто съм с две имена, тов аимах предвид .

Аха - моя грешка

и на мен преди ми се струваха преди смешни и твърде лигави обръщенията между влюбените, но това беше преди... когато съм влюбена просто имам нужда да наричам човека по определени начини, поне когато сме насаме, иначе предпочитам да си говорим на име пред хората... но когато обичам някого то си ми напира да го наричам по определен начин, аз и към приятелите си често използвам разни обръщения, в зависимост от това как ме карат да се чувствам; по същия начин възприемам и обръщенията към себе си, просто за мен това как наричаш един човек е израз на отношението ти за него. не вярвам в прекалените словоизлияния и превъзнасяния, не ги намирам за искрени, но мисля, че си личи, когато някой е искрен, най-малкото не говори на познатите си на "скъпа" и "любима" примерно, а си съобразява към кого как се обръща...