Компромиси с любовта - да. Компромиси със себе си - не.

Съжалявам за офтопика, но защо всички са толкова против "компромиси със себе си"?

Защото прекалено много такива компромиси със себе си не водят до нищо хубаво. Но пък абсолютно никакви компромиси - също (най-често, сигурно има и изключения от двата случая).

То всички компромиси поначало са компромиси със себе си. Но едно е да направиш компромис с това къде искаш да прекараш петък вечер, а друго - с възгледите си за това как трябва да изглежда една пълноценна връзка.

Не. Компромис със себе си е компромис за това как трябва да изглеждаш ти в една пълноценна връзка. А компромис с любовта е компромис с "възгледите ти за това как трябва да изглежда една пълноценна връзка".
Да не правиш компромис със себе си означава да не намаляш собствената си стойност с цел да увеличиш стойността на връзката си с някого. Примерно да не я наричаш "жизнено важна", изкарвайки себе си незначим сам по себе си, за да придадеш важност на отношенията си с някого.

Въпрос на гледна точка относно терминологията. Възгледите за връзката пак са си твои, нали? Правейки компромис с тях, правиш компромис със себе си.

Не. Компромис е да не правиш каквото искаш. Възгледите така или иначе рано или късно се променят според вътрешните пориви. Колкото и да си против нещо, ако отвътре те гори с години желание да го направиш, рано или късно ще го направиш. Затова казвам, че е редно да правиш компромиси с вярата си в любовта, но не е редно да правиш компромиси с поривите на сърцето си, защото сам си вредиш. Примерно да си забраниш секс до края на живота си в името на починал любим човек. Това е грешно. Това е лоша идея. Докато да се откажеш от вярата си, че някой е специалният човек, е допустим компромис в името на свободния ти избор. Разбира се, такива компромиси не трябва да се правят ден през ден, защото става безпътица.

Ама аз не съм казала, че не съм съгласна с теб
Просто в случая наистина има разминаване между терминологията, която аз ползвам, и тази, която ти ползваш. Така че исках да изясня разликата навреме, защото иначе изглежда, че сме на различни мнения, когато всъщност говорим за едно и също нещо.

Бил съм свидетел как такава връзка се разпада, очевидно заради момчето. Предаденото момиче се хвърли да спечелва момчето отново, когато той се върна от чужбина. Това е класически пример за компромис със себе си в името на любовта. Тя беше предадена и се хвърли на врата на своя предател. Добре че той я съжали и я разкара. Иначе щеше да я унижава още. Няма нищо добро в това да пренебрегнеш здравия разум, за да преследваш фикс-идея, която отдавна е нецелесъобразна. Видял си, че с един човек нещата не вървят, значи няма какво да правиш компромис след компромис, да се обърнеш на 180 градуса във всички отношения, за да си "подходящ" за него, а в резултат да си напълно лишен от посока в живота и пак да не си успял да го спечелиш. А защо не е добре да правиш такива компромиси със себе си? Защото е много сложно да предвидиш коя промяна как ще ти се отрази. Богданов в своята книга "Промяната в живота и текста" нарича себе си "интелектуално готов за гъвкава идентичност". Бих казал, че ако някой се чувства "интелектуално готов за гъвкава идентичност", той определено не се нуждае от съвети. Затова съветвам неготовите да не се хвърлят във вихъра на промените. А за тези, които знаят какво правят - каквито и решения да вземат, те ще са най-верните. Но в любовта единици знаят какво правят.

Аз мисля, че няма да издържа на подобно изтезание. Колкото и да ми се говори обратното, за мен физическото присъствие е жизнено важно за здрава връзка.

Не че не мога да посоча пример за връзка през 2500 км, и то на много близки до мен хора, просъществувала вече 3 години. Но не си е работа просто през какви лишения и мъки се минава...

Майка ми и баща ми са разделени от един океан и вече 14 години. Днес майка ми каза, че случайно разбрала, че баща ми се бил развел, при това не скоро, а преди няколко години. Може би се опитвам да кажа, че съм против и имам по-як пример от вашите.

Ще дойде юли и ще дойде и ще видите вие...

Според мен нямат бъдеще, ако наистина имаш чувства към човека, няма да ти става безинтересен и този плюс от факта, че "няма да си омръзвате", изчезва...

Аз смятам, че имат бъдеще, ако и от двете страни има желание да се задържи тръпката, до момента, в който ще са си заедно. Може да се поддържат чувствата за много дълго време(ако наистина има любов), важното е после при първа възможност да се доразвият

това ми се струва малко наивно .. не че е лошо ама животът малко се тазличава от филмите