Това, Ели, е американският Продан Христов. Жалко, наистина: http://www.facebook.com/group.php?gid=4 ... ref=search

А мен ме подразни евросоциализъма. Ни свободен пазар, ни конкуренция, ни капитализъм. И да им имам подпомагането на "малкия и среден бизнес."

В интерес на истината, не мога да коментирам Продан Христов, защото съм чувала и положителни, и отрицателни отзиви за него и лекарството му. Факт е обаче, че когато мой изключително близък човек умираше от рак преди 5 години и нещо, се свързахме с него и поискахме да ни прати Антималигноцит (тогава още не беше така популярно у нас). Той поиска да му пратим епикризата по факс и когато я видя, каза, че лекарството му не може да помогне в този случай - и не го изпрати. А можеше спокойно да ни вземе парите.
Което ме кара да мисля, че не е шарлатанин, знам ли - или поне ми се иска да не е.

Но това, което видях вчера... абе, мани. Продължавам да се чудя как може да има такива хора.

Продан Христов може и да не е най-милият и симпатичен човек на планетата, но лекарството му не е измама. Но за да разбере човек това, трябва да е наясно с принципа му на действие и с факта, че предозирането му е билет за експреса към отвъдното - откъдето идват и всички критики и обвинения в лъжа. А за да е наясно с тези неща, трябва да му дойде до главата да се разправя с рак.
Изводът - по-добре да си бъдеш невеж.

Непредвидени обстоятелства наложиха промяна в плановете ми за почивка и съм изнервен.

Напът е да се провали планът за Mark Knight. Изведнъж всички взеха да се отмятат...

Вече си имам официално предупреждение във форума...

viewtopic.php?f=137&t=11286&start=180

Сънувах супер смотан сън и сега има да ме държи цял ден. Пак от тия, дето имам чувството, че продължават по един час - толкова подробна история, пффффф... Сега съм като пребита.

Сънувах много гаден сън:

Бяхме в Индия с мои колеги в миналото - и помогнахме на Ганди да се укрие от лошите. Той ни насочи към родния си квартал, понеже на нас ни се играеше футбол.

И отидохме там и кво да видим - панелки, бг-стайл казани, мизерия, абе все едно софийски квартал краен... И изчакахме да свършат децата да си играят в часа по физическо... ама се оказа, че футболната топка я били загубили. Всичките мои хора тръгнаха да я търсят из квартала, а аз останах с 1 индиец да "пазим игрището" - и часове наред нямаше хора, които да се връщат с топката...

Накрая го попитах - "Абе то футбол няма да играем, аре шах!"

Трябваше да прекратя нещо, което не исках никога да свършва. Но защо не може да разбере, че причината е, че не искам да се появи друга причина...

хората имат уникалното свойство да разочароват други 'ора в най-неподходящия момент по най-неприятния начин.

Дори и малката почивка, която планирах, пропадна... И това не просто ме натъжи.

Много ценно прозрение, наистина. Но по-добре свиквай - ще ти спести част от драмите по-натам.